Aucos bomines noui. quibus opuículo
rum meo2ptanta dignado :tantuGg fit
amor quantus tibi fidentiílíme non vi
detur effe, fed eft dixcrim, Na$ necj dc
{incero et niueo cádore tui pectoris fie
turn fucatuq? aliquid íufpícor;necg fie'
cionem fi qua eilet, tamdiu regi potuif

150. Първата печатна антиква, 1464 година, приписвана на страсбургския печатар Адолф Руш

Както знаем, Гутенберг и първите печатари в свои¬
те книги съвестно имитирали ръкописните бук¬
ви и цялата украса на кодексите, написани с тек¬
стура. В Италия текстура не бил популярен. При
това силно развитого движение на Ренесанса про-
тиводействувало за въвеждане в книгопечатането
на шрифт, свързан с Готиката. От друга страна
германците, при конто готичният шрифт бил пус-
нал дълбоки корени, мъчно се отделяли от готична-
та традиция и техните първи печатари, като Петер
Шьофер, Хохенванг, Кестлин, Цайнер и други, под
влиянието на Ренесанса и държащи за традицията,
наред с текстура употребявали ясен и лесно чет-
лив шрифт от рода на littera fere humanística, наре¬
чен готико-антиква. В готико-антиквата буквите az,
be, bo, de, са, he, ho, pò, pe, ve, vo ce допират ед¬
на до друга, а в наборните букви са изрязани като
слети букви в едно общо метално паралелопипедче
(както в печатния готичен минускул и ротундата).
Освен текстура, ротунда и готико-антиквата пред¬
полага се, че през 1464 год. се появил в Германия
Първият антиква шрифт (фиг. 150), приписван на
Адолф Руш (Adolf Rusch,? — 26 май 1489).
Французите, от Жофроа Тори насам, употребяват
наименованието „Lettre de Somme" за букви със
стилова форма готико-антиква. Това име те извеж-
дат от някакво съчинение „Somme de théologie" на
Тома Аквински, отпечатано с тези букви, макар че
първата книга, набрана с готико-антиква, e „Ratio¬
nale divinorum officiorum" на Дурандус (Guilelmus
Durandus) и e отпечатана от Петер Шьофер в
Майнц през 1459 година (фиг. 151). Оттам германци¬
те понякога наричат тази антиква Durandustype.
Готико-антиквата със своите качества скоро се на¬
ложила в германските земи. Извън тях тя се раз-
пространила слабо. В Италия била застъпена от
Свейнхайм и Паннартц и Улрих Хан. Във Фран¬
ция — от основоположниците на книгопечатането
в Париж: Улрих Геринг, Михаел Фрибургер и Мар¬

тин Крантц. Готико-антиквата била употребявана
до края на XV в. Макар книгопечатането да се за¬
родило в Германия, то намерило благоприятна
почва за развитие и за обогатяване на своите есте-
тически, технически и търговски възможности в
Италия. При това помогнала една случайност —
емиграцията на германските печатари.
В Парижката национална библиотека се съхранява
един ръкопис (5524, in folios 152 + 153), в който
се споменават имената на двамата най-заслужили
в книгопечатното дело люде: откривателя на кни¬
гопечатането с пунсони и метални подвижни букви
германеца Jehan Gutenberg от Майнц и французи-
на Nicolas Jenson, който по-късно довел до съвър-
шенство първия прекрасен шрифт антиква.
В този документ с дата 4 октомври 1458 г. се каз-
ва, че френският крал Шарл VII, като узнал за от-
критието на Гутенберг и като разбрал изгодата от
книгопечатането, и под влияние на своите съветни-
ци, решил да изпрати в Майнц Никола Жансон с
мисията да изучи всички тайни на книгопечатното
изкуство и след това да го въведе във Франция.
Николаус Йенсон или Жансон (Nicolaus Jenson,
Nicolas Jenson) e роден през 1420 г. в Соммевоар,
От Марн, кантон дьо Монтие-ан-дер, в епархията
на Троае, в Шампан. Преди заминаването му за
Германия Йенсон бил гравьор на замби за монети и
директор на монетния двор в град Тур.
Четири години Йенсон изучавал тайните на книго¬
печатното изкуство в работилницата на Шьофер,
отвъд Рейн.

На 28 октомври 1462 г. войските на архиепископ
Адолф фон Насау-Висбаден нападнали, превзели и
опожарили града Майнц. Животът замрял. Рабо-
тилниците били затворени. Работниците се раз-
пръснали, за да дирят прехраната си. Мнозина пре-
косили границите и се отправили към различии
съеедни държави. Освободени от професионалната
клетва, печатарските работници отнесли със себе

92

си освен таината на книгопечатането и различните
видове печатни шрифтове, употребявани дотогава.
Шарл VII, покровителят на Йенсон, починал през
1461 г., а отношението на новия владетел Луи XI
спрямо книгопечатното изкуство не било добро.
Тогава Йенсон решил, вместо да се завърне във
Франция, да замине с група печатари за Италия.
В Италия учениците на Шьофер, Свейнхайм (Kon¬
rad Sweynheim) и Паннартц (Arnold Pannartz) от-
крили първата печатница на италианска земя в
монастира Субиако, близо до Рим. Там работили
от 1465 до 1467 година.

Шрифтът, с който Свейнхайм и Паннартц отпеча¬
тали книгите на Цицерон „De oratore", 1465 год.
(фиг. 152), на Лактанциус „Opera" от 1465, на Авгу¬
стин „De ci vitate Dei" от 1467, носи остатъци от
готично влияние — тесни букви, сбита междубук-
вени пространства, буквите о, с са с готично начу-
пена елипса, буквата e има наклонена съединител-
на черта. В третата книга допълнително рисува-
ните инициали са също готични. Цялата шриф¬
това картина e неспокойна, груба. Свързаните
букви ba, bo и други вече са отделени една от друга.
Въпреки тази новост шрифтът още прилича на го¬
тико-антиква ръкопис. Рязаната буква следва дви-
жението на перото в извивките на средната греда
на буквата N, в изграждането на главното С, в бук-
на H с един сериф и по-къса дясна греда. Буквите L
и E са тесни. Горните дължини на малките букви
съвсем малко излизат над главните. Характерно e
отделянето на главните букви с епиграфските си ка¬
чества от малките, повлияни от ръкописните букви.
Бенедиктинската библиотека на Субиако била една
от най-богатите библиотеки със стари ръкописни
книги и острото око на гравьора от Тур — дошъл
тук с групата печатари, не пропуснало да забеле-
жи и да оцени красотатана каролингскитеихумани-
стичните ръкописи. Йенсон изучава ясната, широ¬
ко заоблена форма на буквите от ръкописите и не
забравя да ги съпостави с буквите, конто видял
върху монументалните плочи и триумфалните арки
в Рим. Някои автори смятат, че Йенсон e гравирал
пунсоните за буквите, с конто e набран текстът на
книгата на Лактанциус „Opera"от 1468 г. (фиг. 153),
издадена също от Свейнхайм и Паннартц, настане-
ни в къщата на Пиетро де Максимо в Рим, наречени
lettera antiqua.

Шрифтовата картина e съвсем различна от предход-
ната. Един широк, едър, светъл шрифт, много по¬
добен на шрифта на Йенсон от 1470 година.
Лявата греда на буквата A e по-къса, горе завърш¬
ва с един сериф наляво и буквата прави впечатле¬
ние, че се наклонява напред. Лека готична начупе-
ност на буква е. Буквата M на горните си краища
има серифи навън и навътре, както e при Йенсон
през 1470 г. Буквата H e широка, а хоризонталните
греди на буквите E и F излизат много напред. Бук¬

ет в. fpu ta tm? -imat'im'ratcß fup brjs q tu
te«о-Глрafronbj.Scquit>m c»iágelío44pR
om£.£cccpofu? cd- Ute »ti mmármfidcltú
fiirre¿>óí3mt'roi¿XfidduWfnfig-r»ú.i.tri fij
ciuróttadtccif.qfi.o.ftm viridi{»cfaaútt4
quit) fi«t\rI.t.moñfioncqx per builítaréij

151. Готико-антиква на Петер Шьофер, 1459 година

humants mgemíscruenda : cñ fieri non póc quii
fapíambóiucíucnírec:« ípa illa que poíTcnr mi
quoq;fuis muccoribus ímorraliaté pepenfíe d¿<
Vulcano fabríca.Colarnus ígit &¿ íllos qui rullo
Cur aúc ngigme nitori bonos non becur. An <

152. Първият шрифт на Свейнхайм и Паннартц, 1465 г.

Addicur bac feíix соncorf mercede facerd
Qui dare uulc domino dupla Talenta ino
Ad meliora crabenfgenctli errore uaganc
Befha ne raperec munte ouile dei.
Quofpnufcua noceflnfecerac-' bofmodo

153. Вторият шрифт на Свейнхайм и Паннартц, 1468 г.

вата идолу e широко развита и почти право следва
линията, без да се прибира по окръжноетта.
По-късно намираме Йенсон във Венеция в ателието
на братя да Спира (Johannes et Wendelin da Spira
или von Speier). Те печатат свое „De civitate Dei"
с един подобен антиква, по-плътен и по-тежък,
чиито главни букви са по-високи от горните дължи¬
ни на малките букви. Извивката на малката буква
h се смесва с буква b (фиг. 154).
Както в хуманистичния минускул, така и тук, в пе¬
чатайте букви, шрифторезачите, вместо да развият
главни букви, съответствуващи на характера на
шрифта, направо заимствували буквите на капита¬
лис монументалиса и смесили две различии шриф¬
тови изграждания. Затова лесно се забелязва епи-
графският характер на главните, произлезли от вая-
нето с длето върху камък, и този на мал-ките, полу¬
чили формата си чрез перото. Това двустилие не се
забелязва в текстовете на езиците с латински ко¬
рен, но ясно личи в немски текстове, където глав¬
ните букви, с конто започват съществителните име¬
на, чуждеят сред реда спрямо останалите букви.
За да смекчат стиловите разлики, шрифтооформите-
лите снабдили минускулните форми с малки сери¬
фи, подобии на главните букви.

93