t. r . ... ■ f. , . , -•

--¿m,.-.. Ira -"-' ' r*..?»'-- ,j-xâ -Y $4¡v

■К-.. - л \^-}лгЛ~Ъ'******* " '■ ° .

I-Vi;—-.■■■■■ Sìj --Í vV: Ve'. V-/- Vi — л.гѵ/г--'
■ '. .4J„, >';';■' ''■• ' '. ■ \

I'. -■ Rj...t ví j -I ./ Vgitíi.

." ..." I'- 4¡frm¿ :.'

"5'.- : I ,. >ЗЙ. ■■ .С-':'!.:'. -■

/! H V'/)£ ЖЛШі,

148. Латинската, гръцката и построената по Дюрер азбука на Исиар

Карл V получил от своя дядо Максимилиан I, се
разпростряло над Нидерландия, Южна Италия,
Сардиния, Сицилия, Тунис, колониите в Новия
свят, а по-късно Португалия и Северна Италия.
Испанската култура и изкуства били в разцвет.
През 1548 в Сарагоса била отпечатана първата кни¬
га на Хуан де Исиар Вискайно (Juan de Year Viz-
cayno) „Recopilation subtilissima intitulada Ortho¬
graphia pratica". След нея издал книгата „Libro
svbtilissimo, por el quai se enceña a escreuir ycontar
perfectamente et cual lleua el mesmo horden que
lleua vn maestro con su discípulo Hecho y experi-
mnetado por Iuan de Yciar Vizcayno" — първото
издание в Мадрид, 1550, а второто — в Сарагоса,
1559 година. В тази книга са събрани образци от
различии шрифтове канчелареска (bastarda, hecha-
da, pequeña и други), латинската и гръцката азбу¬
ка, текстура, антиква, ръкописни и много други
азбуки. Има цяла серия гравирани плочи с деко-
ративни букви и орнамента, другаде — букви вър¬
ху илюстрации и т. н. От тези образци виждаме, че
Хуан де Исиар бил отличен гравьор и шрифтопи-
сец с тънко чувство за красотата на буквата. Обаче
неговата гравьорска и шрифтова дейност до голяма
степей e била подражание или чисто плагиатствува-
не на шрифтови творби от италиански и германски
майстори. Заетите азбуки Исиар използувал наго-
тово, дори без съществени изменения, но големият
графичен усет му помагал да създаде образци с
ново графично тълкуване.

Майстор на тъмно-светлите графични ефекти, той в
някои образци обогатил, доразвил заетата първо-
начална композиция и идея, а другаде, като за-
бравил, че същината на всеки шрифтов образец e
преди всичко формата на буквата, се увличал в
декоративно украсяване на гравьорската плоча.
Така той понижавал и загубвал истинския смисъл

на образеца за сметка на ненужен ефект. Ако на¬
правим няколко съпоставки между негови и чужди
творби, ние ще имаме нагледни примери за добри
гравьорски постижения и за безцелно увличане в
ненужни подробности. Например: главните ан¬
тиква букви, обозначени от Исиар като letra latina,
са заети от Палатино, който от своя страна e из¬
ползувал Вичентиновата азбука. Исиар наготово
заимствувал от Палатино буквите, композицион¬
ного разрешение и орнаменталните плетеници, са¬
мо във фона създал нови графически ефекти и обо-
гатяване чрез дълбани точки с цветя. Интересно e
да се разгледа как от прехвърляне, преписване на
буквата, стилът и силата, конто доминират във
Вичентиновите образци, по-късно в Палатино, а
особено в Исиар, се развалят и формата се променя.
Вичентино търси красивата и силна, елегантна фор¬
ма на буквите и на тях противопоставя прости бели
Линии, за да ги изяви още по-силно; Палатино при-
бавя украсния орнамент, а Исиар търси само деко-
ративния ефект.Той пренебрегва здравата форма на
буквата. Така се измества смисълът на образеца —
става евтин. Друга подражавана азбука e латинска¬
та азбука (фиг. 148-а). Исиар заел композицията и
рисунката на същата азбука от Палатино от 1540 г.,
но създал нови графически ефекти — разположил
разкъсания пергаменов лист върху тъмен фон, а
буквите, поставени в белия пергамен, врязал
върху черни квадратчета. В това преобразяване се
проявило майсторството на отличния гравьор,
свикнал да създава контраста чрез противопоста-
вяне на черното и бялото. Гръцката азбука (фиг.
148-а) също e подражание на Палатиновата, но тук
Исиар e проявил голямо графично майсторство;
заел само реда и имената, и създал богат декорати¬
вен ефект и букви с много финес, с чувствителен
изрез на формите.

90

Исиар познавал книгата на Дюрер и буквално из¬
ползувал конструкциите му за главните антиква
букви. Той заел схемата на Дюрер, запълнил кон-
турираната светла буква и я направил плътна в
своята конструкционна схема (фиг. 148-е). В схе¬
мата на буквата К добавил диагоналите, върху еди-
ния определил центъра на окръжноетта на горния
сериф на наклонената греда. За M избрал тясната
Дюрерова M с отвесни крайни греди. Долната
извивка на буквата Р завил, приближил и съединил
с отвесната греда. Опашката на буквата R значи-
телно изменил. Приближил я към отвесната греда
и я извил под силна дъга навътре.
Друг много забележителен испански калиграф
бил Франсиско Лукас (Francisco Lucas). Той издал
книгата „Arte de Escrivir de Francisco Lucas",
Мадрид 1577, в която преобладаваттаблици на чер¬
но дъно с бели букви, изрязани с тънко гравьор-
ско майсторство. Във всички образци e запазен дук-
тусът на перото и неговата артистична свобода.
В книгата са представени множество сръчно напи-
сани бастарди, получили испански колорит. Под
наименованието letra antiqua са показани главни
антиква букви и минискул с малко стеснени букви,
с характерна гарамондовска малка буква е. Лукас
използувал курсива на Грифо, letra del grifo, но го
писал с по-тясно перо, затова изглежда разширен.
Шрифтового изкуство в Холандия през XVI век се
развило под влиянието на шрифта от Испания и
Франция. Обаче въздействието на италианските
калиграфи също дало отражение върху развитие-
то на шрифта в тази страна. Подражаване на кни¬
гите и на шрифта на италианските калиграфи, като
Вичентино, виждаме в издадената през 1540 г. в
Анверс студия на Меркатор „Literarum Latinaría,
quas Itálicas, cursoriasque vocant, seri bendarti ratio."
Герардус Меркатор (Gerardus Mercator или нем-
ското му име Gerhard Kremer, 5 март 1512—2 де-
кември 1594) e роден в град Рупелмонде, Флан¬
дрия. Той бил световноизвестен картограф, график
и математик, който съетавил редица забележител-
ни географски карти и глобуси. Като график и
шрифтов майстор Меркатор бил под влиянието на
италианските курсивни шрифтове и техен ревно¬
стен застъпник и разпространител в Холандия. Той
оспорвал значението на фрактура. По подобие
на италианските калиграфи Меркатор подредил и
използувал обяснителния текст да служи едновре-
менно и като образец на представения канчеларе¬
ска. Текстът e на латински език. Буквите на канче¬
лареска, конто не отстъпват на Вичентиновите и
Палатиновите, може би са по-добри в своите
опростени и ясниформи на рисунката (фиг. 149).
Така шестнадесетият Еек изтекъл под знака на
научимте и артистични тълкувания на формите на
антиква, текстура и фрактур, без никакви нови
особени придобивки за книгопечатния шрифт.

ail с ¿с с

^Ь a aristo v v \

er ОТ

<^ш

J kx¿ И? ъ

itcrîus nvvtatioms Jirnk bv

J?(úres

<ат~ (С

ас ce

аш,

YWn

ex ñmmmjúptmbhnc

■ßriförnnm cotnpojîttone

(¡afent. _
H/ fi Ir ГЬ rottner теп*
ííttca conjtdé rondó*туг .
jr£> ge *iï extremo
с a uh s гфго íéiwr/utn woítter
cwcim(ata/№4rfu$ierjâm>jïro
dît (nteam^ camorreftftnv, cjUfc
dafrofitc^cfrcfla ^cCjwrfir
/rtPMW ponfianter/M'
j) 0w£<£ Meryjprw
с ' eíémetim défcedáír.
oc4de^nt^(~\ítmdmvJÍ (áfiw

149. Шрифтови образци на Герардус Меркатор

91