146. Начин за подрязване на перото, Фугер, 1553година

ръжност в квадрата. Всяка страна на квадрата раз-
деля на десет части, но за да не претоварва чер¬
тежа, Дюрер не разграфява посочените 100 квад-
ратчета. Главната греда на буквата заемала шири¬
на Ѵ10 част от дължината на страната на квадрата,
а хоризонталната, тънката греда e била Ѵ3 от де¬
белината на главната. Следователно съотношението
между тънките и дебелитещрихи e 1: 3. За изграж-
дането на една и съща буква Дюрер дава по ня¬
колко примера, като не спазва принципа на един-
ното изграждане на буквите от цялата азбука. Бук¬
вата А завършва горе с различии серифи. Буквата
В e изградена най-напред с права, отвесна ос, а до
нея e дадена друга буква В с наклонена ос. При
С, D и G e също. Но при E и F Дюрер дава един
пример, който, проверен с перото, не се свързва с
примерите му за букви с наклонена ос при О, С, D,
G, нито с тези с отвесна ос. При пропорция 1:10
буквата e по-елегантна.

В книгата на Кьолнския шрифтописец Каспар Неф
(Caspar Neff) „Съкровището на писменото изкуство"
(Thesavrarium artis scriptoriae et . . .) са показани
много образци от латински, италиански, галски,
германски, брабантски и английски шрифтове. 06-
разците обаче са грубо изрязани и не изясняват
достатъчно тънкостите на отделните букви и шриф¬
тове. През 1549 г. Неф e отпечатал друга книга
на немски език „Ein köstliche Schatzkammer der
schreibkunst vnd Cleinott der Cantzley vnnd ander
schreiber", в която показва образци от канчеларес¬
ка и фрактур. През 1580 г. отново я издава.
През същата година, 1549, когато Неф издава своя¬
та книга, в Цюрих излязла книгата на Урбан Вис
(Urban Wyss) „Libellus valde doctus, elegans& uti-
lis, multa & varia scribendarum literarum genera
complectens". В нея Вис представил образци от раз¬
личии шрифтове антиква и фрактур. Образците, ма-
кар в заглавието да се казва, че са елегантни и из-
кусни, са несръчно изрязани и пропити от сухота.

През 1562 г. Вис отпечатал нова книга „Ein neuw
Fundamentbuch Darin allerley Tiitsche Geschriffte.
... ", Цюрих, 1562 год., където са представени
вече акуратно и с добро гравьорско майсторство
няколко вида текстура, фрактур и други.
Ученикът на Нойдьорфер Волфганг Фугер (Wolf¬
gang Fugger) съставил книгата „Ein nutzlich vnd
wolgegrundt Formular, Manncherley schöner schrief-
ften . . . ", отпечатана през 1553 г. в Нюрнберг. Тя
започва със съвети за подрязване на перото и за
правилното му държане (фиг. 146) и съдържа мно¬
жество образци на германската (с текстура, ротун¬
да, канчелареска и фрактур шрифт), латинската,
гръцката и еврейската азбука, придружени с об-
ширни обяснения. В една голяма част от тази книга
e представена латинската азбука, оформена според
образеца на Нойдьорфер. За конструирането на
всяка буква са дадени подробни обяснения. При
Нойдьорфер буквите са вписани в самата конструк¬
ционна схема и тялото им e защриховано. Фугер
дава отделно конструкционна схема с контурно
начертана буква, а до нея вдясно e поставил самата
плътна завършена буква без схемата. Той спазва
почти навсякъде принципите на изграждането на
Нойдьорфер, като се отклонява при буквата С,
чийто долен връх силно заостря; при буквите E и L
при Нойдьорфер не e щрихирана долната вътреш-
на извивка за свързване на главната греда с хо¬
ризонталната греда и завършва под прав ъгъл.
Тук e ясно изразена тази извивка. Буквата M e пре-
търпяла значителни корекции. Крайните и греди са
направени отвесни. Съотношението на основата
на главната греда към височината също e 1:9. Се-
рифите са слабо засилени и по-добре изразени.
Германските шрифтови майстори в този период са
обръщали по-голямо внимание на счупените гер¬
мански шрифтове и не са дали значителен принос
в оформяване на антиквата.

Французите също се занимавали с теорията и кон¬
струкцията на шрифта.

Жофроа Тори (Geoffroy Tory, 1480—1533), един
всестранно надарен французин, със своята теоре-
тическа и практическа работа дал нова естетическа
насока на френското книгооформяне. Поклонник на
класическата античност, човек с богат вкус, много
знания и опит, той се проявил в различии области
на изкуството и литературата. Като рисувач и
илюстратор създал множество прелестни дърЕорез-
би, инициали и бордюрни рамки в ренесансов стил,
а като гравьор и сръчен изрезвач на букви оформил
няколко антиква шрифтове, конто били употре-
бени в книгите на известните печатари и издатели
Анри Етиен, Симон дьо Колин и Робер Етиен, а по-
късно изрязал шрифта за своята книга „Champ f lev-
ry". Тори бил също поет, преводач, коректор, ка¬
лиграф, критик и се занимавал с теория на шрифта
и с обновяване на френския език и правопис.

88

Тори e роден в град Бурж през 1480 година. Пър-
вите научни проучвания направил в университета
на този град, конто издал на латински език в Па¬
риж. Първото му пътуване до Италия станало в на¬
чалото на XVI век. През 1506 бил професор в ко-
лежите Плеси, Кокер и Бургон, а по-късно бил
коректор при Жил дьо Гурмон и Анри Етиен.
Желанието му да усвой основно класическото ан¬
тично изкустЕО и литература го отвело за втори
път в Италия — 1516 до 1518 година. Там се запоз¬
нал с книгата на Сигизмундо де Фанти върху пис-
мото и пропорциите на буквите, с изданията на
Алдус Мануциус и с трактата на Лука Пачиоли.
Новото, което Тори донесъл от Италия, било кон-
турните дърворезбени илюстрации и идеята да съ-
стави книга за шрифта. Наистина през 1523 година
той почнал работа върху книгата, която издал,
след като получил привилегия от Франсоа I за
своите бордюрни рамки и правото за печатане, в
Париж през 1529 г. в собствената си печатница.
„Champ flevry (Цъфтяща ливада) Au quel est con¬
tenu Lart & Science de la deue & vraye Proportiö
des Lettres Attiques quo dit autremët Lettres Anti¬
ques ..." e лингвистично произведение, което ce
състои от три части. В първата част Жофроа Тори
прави разбор на френския език и реформа на френ¬
ския правопис. Втората част e посветена на пропор¬
циите на човешкототяло и лице, за което използува
теорията на Леонардо. В третата част са дадени
конструкции на всички букви от азбуката (таблица
стр. 284 и 285).

Като изходна точка за построяване на своите бук¬
ви Тори взема геометричните пропорции на двете
най-важни букви I и О, от конто могат да се съста-
вят всички останали с помощта на квадрат, чиято
страна e разделена на 10 равни части. На всяка
част той дава митологично име. IO e също митоло-
гична богиня. Тори сравнява формата на буквите с
пропорциите и положенията на човешкото тяло
(фиг. 147). Той уверява, „че човекът трябва да бъде
разгледан като ключ на хармонията и неговото изу¬
чаване e базата на цялата естетика" (Librairie, 37).
Тери обвинява Пачиоли, че заимствувал буквите
и теорията на Леонардо. Критикува и буквите
на Албрехт Дюрер, а и самият той прави същата
грешка, като дава на едно и също място и при едно и
също изграждане две букви О и техните производ-
ни с наклонена и права ос. Докато буквата О e с
наклонена ос, D, P, Q са с права ос и т. и. Това
двоумение показва нездравия принцип на геомет-
ричното изграждане, когато не e съобразено с ре-
зултата, който дава инструментът за писане.
Тори починал през 1533 год. Неговите естетически
принципи били възприети и приложени от учени-
ците му. Дори Гарамондбил под негово влияние.
След Париж световноизвестният с панаирите си
град Лион станал център на теоретичната іѵ.исъл на

147. Буква H на Жофроа Тори, 1529 година

шрифта. Редица сръчни калиграфи, като Пиер
Хамон, Жак дьо ла Рю, Жан дьо Бо-Шен и други
творци, развили теоретически и показали в образ¬
ци множество принципни положения за конструи¬
рането на главните и редовните букви.
Пиер Хамон (Pierre Hamon) отпечатал в Лион вто¬
рою издание на книгата си „Alphabet de l'inven¬
tion des lettres en diverses escritures" в 1580 год.
(първото издание било отпечатано в Париж през
1561). Образците и начинът на изрязване на ръко-
писни букви върху дърво са повлияни от Италия,
но шрифтовете носят френски колорит.
При Хамон италианската канчелареска бастарда e
получила името lettre italique ronde et соттипе;кан-
челареска формата — lettre droicte, patee, при коя¬
то са заменени и очебийно подчертаваттриъгълните
серифи. Те излизат с ширина и половина вляво и
вдясно на отвесните греди на долните дължини.
Друг френски майстор на шрифт бил Жак дьо ла
Рю (Jacques de la Rue). Той издал в Лион през
1561 и в Париж през 1569 г. книгата „Exemplaire
de plusieures sortes de Lettres". Ла Рю нарисувал
серия украсни букви — антиква главни и малки
букви, готически и други.

През 1580 година се появила книгата на Жан дьо
Бо-Шен (Jean de Beau-Chesne) под заглавие „Tre¬
sor d'Escriture", издадена в Лион. В нея кръглите
антиква букви и производните са ясно оформени с
почти отвесна ос, а буквите о и g с наклонена на¬
дясно ос, извитите серифи съшо са изградени с
гравьорска острота. Докато облите букви са раз-
ширени, буквите e, h, n, и правят впечатление на
по-тесни. В книгата са показани много, сръчно
изписани, курсивни шрифтове.
Испания през първата половина на XVI век ста-
нала мощна и обширна държава. Испанското
владичество, благодарение на наследството, което

89