145. Буква b от Фердинандо Руано, 1554 година

като него хоризонталните греди горе, по средата и
долу в квадрата, та дори ги разполовява. У Руано
всички букви са изградени почти с права ос, съот-
ношението на дебелината на главната греда към
страната на квадрата e 1:8, а дебелината на глав¬
ната греда към тънките греди 1:2. Буквите са ма-
сивни, тежки, строги.

За мярка на своята конструкция на канчелареска
Руано взима съотношението 1:71/2; буквите са плът-
ни, тлъсти, със заострен дуктус. Характерни са къ-
сите горни и долни дължини. За горна дължина
Руано взима три пъти и половина дебелината на
главната греда (фиг. 145).

Миланският гражданин и съвършеният калиграф
Джовани Франческо Кресчи (Giovanni Francesco
Cresci) издал книгите „Essemplare Di più sorti let¬
tere" — Рим, 1560 г. и „Il perfetto scrittore di M.Cio
Francesco Cresci Cittadino Melanese. Doue si veggo¬
no i veri Caratteri, et le naturai forme di tutte quelle
sorti di lettere, che à vero scrittor si appartengono.
Con alcun'altre da lui nuouamente ritrouate. Et i mo¬
di, che deue tenere il mastro per ben insegnare". В
„Il perfetto scrittore" Кресчи създал образци от
шрифтови азбуки със завидни графически качества
и с изтънчен вкус. Като изоставим неговите канче¬
лареска, ротунда, болатика и орнаментираните го¬
тически главни и ренесансови главни курсивни
букви и други, ще се спрем на забележителните
като художествено съчетание образци между мал¬
ките и главните букви.

Кресчи представил, обградени с особено богата ба-
рокова рамка, няколко гравирани на дърЕО азбуки
от главни и редовни букви. В две плочи той събрал
главните антиква букви, в трета — само малките
антиква. Няколко плочи са гравирани с текстове.
Това са ясни, широко оформени, деликатни букви с
признаци на венецианска антиква. Гравираният
курсив e много фин (таблица стр. 280). Той e из-
граден по стеснена, елипсовидна буква О и из-
глежда висок.

Освен главните антиква букви, малките антиква
букви и други, изрязани общо върху една плоча,
Кресчи представил всяка главна буква от азбуката
поотделно на цяла страница. Буквите са бели вър¬
ху черен фон. От тези. отделни букви e подредена
нашата таблица стр. 281. Като най-характерна осо-
беност в тази азбука на Кресчи от антиква главни
букви трябва да посочим, че главните греди на бук¬
вите се стесняват постепенно нагоре. Това стесня-
ване дава устойчивост на гредата и същевременно
особена прелест от нарушаване монотонността на
отвесните й линии. Гредата действува като изящна
колона, върху която се прикрепват останалите еле-
менти. Серифите на буквите плавно и елегантно се
свързват с гредите. Кръглите букви са много де¬
ликатно оформени с една изтеглена встрани леко
елипсовидна окръжност. Азбуката e изградена по
единния принцип на наклонената ос, само хоризон¬
талните греди на Т и Z са малко поЕече надебелени,
което в същите букви от двете плочи с главни ан¬
тиква не e направено. Кресчи познава графическите
тънкости, конто придават изящна и нежна фор¬
ма на буквата и в своите образци се явява като
изключителен майстор на нежните нюанси, благо¬
дарение на конто буквата добила лирична прелест.
До края на века са отпечатани още няколко по-
интересни книги с шрифтови образци. Книгата на
Джулиантонио Херколани (Giuliantonio Hercolani)
„Essemplare utile di lettera cancelarescha", из¬
дадена в Болоня през 1571 г., се отличава от кни¬
гата на своите предходници по техника на изпълне-
нието —тя e отпечатана чрез медногравюрни плочи.
В нея се разглеждат канчелареските, но заедно с
медногравюрната техника в шрифта e навлязъл и
бароковият елемент.

Друг интересен автор e Конрето дел Монте Рега-
ле (Conretto del Monte Regale) с книгата „Un nuovo
et fácil modo d'imparar'a scrivere varie sorti di lette¬
re", 1576, който също разглежда канчелареските.
Трябва да споменем и Джакомо Франко (Giacomo
Franco), който издал книга за начините на писане
към края на века — 1595 година.
След книгата на Кресчи от 1560 година навлезлите
нови печатни техники дали на шрифтовите майсто-
ри нови графически възможности.но тяхното твор¬
чество трябва да отнесем към времето на Барока и
медната гравюра.

Ако спазваме последователността при издаването
на шрифтовите книги,ние трябва да изоставим вре¬
менно италпанските шрифтови майстори и да се
върнем назад и се запознаем с германския майстор
на шрифта Йохан Нойдьорфер.
Предварително трябва да споменем за работата му
като писар и за шрифтовата творба „Proba Centum
scripturaru diuersarum vna manu exaratarum fiïs
Leonhardi. W." на монаха от бенедектинския мона-
стир„Св. Улрих и Афра"Леонард Вагнер (Leonhard
Wagner,1454—1 януари 1512 година,роден в Шваб-
мюнхен до Аугсбург).

Между 1507 и 1517 Вагнер съставил и написал сто
проби-образци от различии шрифтове —ротунда,
антиква, канчелареска, фрактур и други.
Тази ръкопнсна книга се съхранява в Епиекопска-
та ординариатска библиотека в Аугсбург.
Именитият германски шрифтописец Йохан Ной-
дьорфер-старият (Johann Neudörffer d. А., 1497—
12 ноември 1563) e роден в Нюрнберг. Той се от¬
казал от кожухарския занаят на баща си и се по¬
светил на писменото изкуство. Писане изучавал
при известния Паулус Фишер. Младият Йохан ос¬
новал училище за писане и скоро обърнал внимание
със своята сръчност. Великият Албрехт Дюрер,
като го запознал с конструкцията на буквите на
италианските шрифтописци и теоретици, му възло-
жил тежки задачи — да изработи шрифтовите таб-
ла на Почетната арка, 1512—1515—1517 година, и
по-късно да изготвн наборен шрифт за теоретич-
ните му трудове. Двадесет и две годишен — вече из¬
вестен калиграф и учител по писане, Нойдьорфер
издал книжка от 4 страници под заглавие „Funda¬
ment", където отпечатал единадесет шрифтови про-
би с фрактур и курент. Книжката се счита за първа¬
та печатана шрифтова творба, излязла в Германия.
Втората,зряла и пълна с професионален и житей¬
ски опит творба на Нойдьорфер e книгата, появи-
ла се през 1538 година под заглавие „Ръководство
за обикновен ръкопис" (Anweysung einer gemeinen
hanndschrift). В нея преобладават примерите от ку¬
рент и фрактур. Малка част са латински шрифто¬
ве. Нойдьорфер издал още няколко книги — за по-
дрязване на перото, записки и съобщения за нюрн-
бергските художници и занаятчии.
Нойдьорфер създал завършената форма на фракту¬
ра, която заедно с Хиеронимус Андрее, под ръко¬
водството на Албрехт Дюрер, осъществили в печа¬
тен фрактур (1522). Изданията на Нойдьорфер са
отпечатани чрез медни гравюри.
Творчеството на Нойдьорфер e свързано строго с
германските шрифтови форми и за нас e интерес¬
на само азбуката му от латински главни букви,
запазени в един 46-листов пергаменов ръкопис,
който по-късно издава ученикът му Волфганг Фу-
гер. От 1660 година e запазен отпечатък на Ной-
дьорферовата азбука с латински букви,гравирани

върху мед от Флайшбергер. В един текст на биб-
лейска песен, написан с латински букви, Нойдьор¬
фер e използувал една конструктивна схема на бук¬
ва В, като я поставил вместо инициал. От тези из-
точнпци виждаме.че Нойдьорфер e създал своя кон¬
структивна схема и поставил буквите в квадрат и в
него проектирал горната п долната хоризонтална
греда. Той рисувал средната хоризонтална греда
винаги по-тънка отдругите. Съотношението между
дебелината на главната греда и височината e 1:9.
От Нойдьорфер e запазен също един отпечатък на
латински курсив, писан с широко подрязано перо.
Буквите са тесни и тежки, линията—строга, проста
и семпла. Само дуктусът на перото дава движение
на формата. Съотношението между дебелината на
гредата и височината e 1:9.

През 1525 год. Фабиан Франгк (Fabian Frangk) от
Аслау, Бунцлау в Силезия отпечатал своята твор¬
ба „Писмено изкуство", в чпито 22 страници дал
упътвания за писане.

Албрехт Дюрер (Albrecht Dürer, 1471—1528),най-
великият германски художник, посетил Италия,за
да научи „тайните на перспективата". През 1494 г.
23-годишният Дюрер се запознал с приятеля на Па¬
чиоли венецианскпя живописец и график Якопо де
Барбари. Сигурно от него e получил първитетеоре-
тични познания по шрифта във връзка с пропор-
циите на човешкото тяло. След второто пътуване
на Дюрер във Венеция (1505—1506) и след посе-
щението на Барбари в Нюрнберг той e бил запоз-
нат напълно с шрифтовите проблеми и Витрувие-
вите закони за хармонията. В родния град на Дю¬
рер закипяла трескава шрифтова дейност.Дюрер се
заел през1512,1515,1517 година да оформи изда-
нието на монументалната Почетна арка, която спо¬
ред проекта се състояла от 192 дървени плочи, гра¬
вирани с рисунки и шрифт. Той избрал най-спо-
собните шрифтописци и възложил на Нойдьорфер
написването на шрифта, а изрязването на плочите
с рисунките и текста — на Хиеронимус Андрее. По
късно,в 1522 година,тримата оформили и един на¬
борен фрактур, с който отпечатвали теоретичнпте
произведения на Дюрер.Този фрактуре известен
под името на Нойдьорфер-Андрее-фрактур или Дю¬
рер-фрактур.

Като плод на задълбочените практически и теоре¬
тически занимания с шрифта Албрехт Дюрер съста¬
вил и издал през 1525 г. забележителната си книга
„Underweysung der messung mit dem zirckel vñ richt-
scheyt in Linien, ebnen vnnd gantzen corporen.. ."
В тази книга той представя като най-съществени и
употребявани за монументална украса латинската
азбука (таблица стр. 281 и 283) и след това една
текстура. При разглеждане буквите на латинската
азбука Дюрер съветва всяка буква да се рисува
в квадрат. За разлика от преходниците си при
създаване на своята конструкция той не вписва ок-

87