Шрифтът през вековете 46

СЕБАСТИАНО

СЕРЛИО

14 7 5 — 1554

ИДИ Г71
. Ja Jz^

/43. Азбуката на Ссбастиано Серлио, 153 7 година

страната на квадрата в пропорция 1:8, като взема
за база йонийската колона без капитела. Определи
и ширините на отвесната и хоризонталната греда в
пропорция 1:3. Хоризонталните греди проектира в
горната, средната и долната част на квадрата, а от¬
весната греда — вляво и вдясно. С тях си помага
при изграждане на буквата. Получила ce e една
тежка, плътна буква, със силно въздействие. Харак¬
терно за неговата антиква азбука е, че много кръг-
ли букви, освен О и Q, са изграден по отвесна ос.
Конструктивната схема се обогатила с нови състав-
ки. Себастиано Серлио (Sebastiano Serlio, 1475—
1554) от Болоня бил учен, архитект и теоретик,
Той издал във Венеция през 1537 г. книгата „Dell'ar¬
chitettura" (книга 1—4). Ревностен защитник на
принципите на Витрувий, той илюстрирал приме¬
рите с множество скици и рисунки, за конто му
помогнал Балтасар Перуци.

Азбуката на Серлио (фиг. 143) усвоила всички ка¬
чества на късния Ренесанс. Поместена e в четвър-
тата част на книгата му.

Джамбатиста Палатино (Giovambattista Palati¬
no), роден в Росано, Калабрия, съчетавал в себе си
качествата на сръчен калиграф и учен изследова-
тел на шрифта.

Голям виртуоз в оформяване на буквата, той под¬
редил прегледно и с вкус всяка страница на кни¬
гата си „Libro nvovo d'imparare a scrivere tvte sorte
lettere antiche et moderne di tvtte nationi con nvove
regole, misvre et essempi", излязла за първи път
през 1540г. в Рим и претърпяла множество допъл-
нения и издания под други имена.
Палатино разделил книгата си на отделни глави,
като в началото на всяка глава дал обяснителен
текст за конструкцията на буквите, за начина, по
който трябва да се подреже перото, за да се напи-
шат този вид букви, и кратки исторически бележки.
Характерно e неговото системно подреждане на ма¬
териала.В началото Палатино разчленил буквата
канчелареска на отделни части; дал наименование
на всяка част от буквата — глава, наклон и указа¬
ния за писане на малката буква в четирилинейната
система. Следват частните и общи правила и други.
В тази книга са събрани почти всички видове ръ-
кописни канцеларски шрифтове на епохата: главни
букви канчелареска, канчелареска романа, канче¬
лареска романа бастарда, меркантиле миланезе,
меркантиле романа, венециана, флорентина и пр.;
летера ди боле, летера ди бреви и много други.
Към тях Палатино прибавил многобройни образци.
от източни азбуки—еврейски, халдейски, египет¬
ски, индийски и други, като не забравил да пред-
стави и нашите две азбуки—глаголицата и кирили-
цата (фиг. 144) и един хърватски текст с кирилица
и латиница.

Като новост той съставил и една глава за цифрите и
буквите, използувани за писане на секретно писмо.

^эдг

А В Г A E

*- e * i с

Z« lia Thua leu, Keft„

Z H Ѳ I к

A U N X О

Г г i г у

РІ а° іѴ" Т./ у*)*»

П P S Т Y

144. Гръцката, латинската и кирилската азбука на Палатино, 1548 г едина

Един забележителен калиграф-виртуоз, дългогоди-
шен учител по писане във Венеция и Флоренция,
бил роденият във Ферара миноритански монах Вес¬
пасиано Амфиарео (Vespasiano Amphiareo). Него¬
вата книжка „Opera di frate Vespasiano Amphiareo
da Ferara . . . nellaqvalle si insegna a scrivere varie
sorti di lettere . . . ", издадена във Венеция през
1548 г., съдържа забележителни страници с образ¬
ци от готически главни букви, конструирана ро¬
тунда, бастарда, канчелареска и редица антиква
главни букви, между конто множество украсни
букви (верзалии). Амфиарео също се занимавал
с конструкцията на главните антиква букви. Ори-
гинално e хрумването му да раздели квадрата на
осем хоризонтални ленти (сегмента), с което по осо-
бено сполучлив начин той e съчетал теоретическото
разграфяване с декоративного въздействие на ли-
ниите. Като действуват в противоположна посока
на извиеяващата се нагоре буква, лентите запълват
пространството до края на квадрата и създават ед¬
на хубава декоративна основа, върху която се от-
кроява добре контурираната буква. Еднакво дебе-
лият контур на сегментите и контурът, обграждащ
буквата, не си пречат взаимно, а образуват преле¬
стен ансамбъл от слабо засенено поле, в което из-
пъква бялото тяло на буквата (таблица стр. 278
и 279).

Интересни са също украсените антиква главни бук¬
ви. Надарен с много голямо въображение, подкре-
пено отсолидните познания на законите на шрифта
и здравото чувство за класическата форма на рене-
сансовата буква, Веспасиано Амфиарео си позво¬
лил да изгради и да украси тялото на буквите с
различии невероятии растителни форми или архи-
тектурни елементи. Здравата форма на буквите не

се губи между безбройните извивки, чертички, цве¬
тя и сплетените клончета. Конструкцията и класич-
ната сила на формата сезапазва. Макар натруфе-
на, буквата e изящна. Тя e плод на богатството и
пълнотата на графичното мислене. С тези украсни
букви Амфиарео се явява като предходник на Ба-
рока. Веспасиано Амфиарео развил в множество
образци ръкописните шрифтове (таблица стр. 273).
При него канчелареска e „грациозно изправена".
Авторът на „Opera" се радвал на голям успех. Той
преиздал книгата през 1556 и 1564 година.
Най-големи теоретически постижения достигнал
испанецът Фердинандо Руано (Ferdinando Ruano),
писар във Ватиканската библиотека. Той изучил
подробно множеството шрифтови образци по рим-
ските архитектурни паметници, както и ръкописи¬
те и произведенията на своите преходници. Всич¬
ки свои наблюдения и целия си опит той отразил в
книгата „Sette alphabeti di varie lettere formati con
ragion geometrica . . . Nuouamente posti in luce",
издадена в Рим през 1554 г. Седемте азбуки са:
антиква главни букви, антиква малки букви, мо¬
дерна буква, модерен маюскул, канчелареска фор¬
мата, главни букви за були и немски главни букви.
Тук Руано първи представя конструкцията на една
антиква азбука с главни букви, към която приба-
вя конструкцията за малки букви. Големите и мал¬
ките букви са добре оформени. (По-късно от тях e
направен печатен шрифт.)

Руано разширява познанията за малката буква.
Докато другите автори при обяснения на малката
буква са само практици, то той навлиза п в тънки
теоретични подробности.

В конструирането на главните букви Руано про-
дължава опитите на Верини. Той проектира също