141. Азбуката на Лудовико Вичентино, 1522 година

Вичентино като печатар от 1524 до май 1527 г. из¬
дал няколко томчета, в конто употребил нов курси-
вен шрифт, изработен според буквите от „La ope¬
rina". Предполага се, че Вичентино e загинал при
опожаряването на Рим от французите през 1527 г.
Джовани Антонио Талиенте (Giovanni Antonio
Tagliente) бил учител по писане във Венеция и при-
дворен калиграф от 1515 до 1530 година. Пътувал
из цяла Италия. През 1524 год. издал книгата „Lo
presente libro Insegna La Vera arte delo Excellëte
scriuere de diuerse varie sorti de litere Lequali se fa-
no per geometrica Ragione . . . " В нея Талиенте раз-
ширява по брой представените от Вичентино кан¬
целарски шрифтове и им дава по-остър, ъглест ха¬
рактер. Има указания за конструкцията на всяка
буква на обикновената канчелареска.
Талиенте представя за първи път като новост
знацпте на арабската, еврейската и гръцката азбу¬
ка, като дава наименованията на буквите им на ита¬
лиански език. Така той невэлно слага началото на
едно сернозно проучване чрез съпоставяне на зна-
ците на историческия развой на азбуката.

От представените различии канцеларски ръкописи
някои са с опростей дуктус, но много са претру-
пани със заплетени добавки, според Талиенте „ве¬
сели завъртулки", получени при удължаването и
вплитането на горните и долните дължини на бук¬
вите, конто пречат на четенето. Наред с готически-
те и украсните букви Дж. Талиенте представя в две
дърворезбени плочи една антиква азбука от главни
букви, в която преповтаря до известна степей аз¬
буката на Вичентино, но внася нов композиционен
елемент при подреждането на буквите (фиг. 142).
Талиенте освен книги по шрифта издал книга с
мостри за бродерия, счетоводни книги, писмовник
и други помагала.

Трябва да споменем Уго da Карпи (Ugo da Carpi)
във връзка с един съдебен процес за авторство с
Вичентино и като майстор-гравьор, комуто припис-
ват изрязването на дърворезбените печатни плочи
за книгите на де Фанти, Вичентино и Талиенте.
Макар и да e получил потвърждение, привилегия
от папа Климент VII за „инициатор" във Виченти-
новата „Operina" и по-късно да e издал книга със

82

AB СО 1ST VX

ШШеШ

ШМШШ

ѵху W

142. Азбуката на Джсвани Антонио Талиенте, 1524 година

събрани оттримата гореспоменати автори образци,
озаглавена „Thesauro de Scrittore" и отпечатана в
Рим от Антонио Бладо през 1525, ние не считаме,
че той e внесъл свой принос в шрифтовата наука
освен чрез съвестното изпълнение на чужди проек¬
та. В книгата му има новопубликувана само една
гръцка минускулова азбука.
Уго да Карпи оставил множество великолепии гра-
вюри на дърво с библейски сюжета. Карпи въвел
многотоновата гравюра. „Рисунката изрязвал вър¬
ху три плочи: на първата—светлината, на втора-
та — полусянката и на третата — контура." Една
от най-значителните като изкуство и голяма по раз-
мери гравюра — 105,2X78,8 — e „ЖертЕОприно-
шението на Аврам", в която има гравиран обясни-
телен текст с името на автора. Предполага се, че
композицията e на Тициано Вечелио.
Флорентинецът Джамбатиста Верини (Giovamba-
ptista Verini) се явява като продължител на теоре-
тичната мисъл на Пачиоли, де Фанти и Торниело.
Книгата му с титул „Incipit liber primus elemen-
torum Litterarum loannis Baptiste de Verinis Flo¬

rentini noLiiter impressus" e пздадена във Флорен¬
ция през 1527 година. Тя e съставена от четири кни¬
ги-части и всяка съответно разглежда: готическите
букви ротунда под името „La litera nominata Mo¬
derna" (1 и 2), антиква главни букви (3) и накрая
канчелареска и бастарда (4).

Верини въвежда читателя системно в науката за
конструкцията на буквата. Запознава го с геоме-
трическите помощни фигури—окръжност, квадрат,
диагонали и други. При конструкцията на малките
ротунда букви разпрсделя квадрата на седем сег¬
мента, определя височината на тялото на буквата
и на височината на горната дължина на буквата и
като си служи с тези мерки, изгражда цялата аз¬
бука, наречена от него „Litera Moderna".
В третата част Верини e показал една азбука от ан¬
тиква главни букви (таблица стр. 276 и 277). По
същия ред въвежда читателя в конструкцията, ка¬
то дава примери с пропорциите на човешкото тяло
и архитектурните колони: дорийска, йонийска, ко-
ринтска и тосканска. Тук той изменя съотноше-
нието на дебелината на отвесната греда спрямо

83