ЛУКА ПАЧИОЛИ 1445 Ioli
140. Азбуката на Лука Пачиоли, 1509 година

Ние не можем да установим само от двете публи-
кувани букви автора на ръкописа и времето, кога-
то те са създадени. Леонардо да Винчи трябва да
считаме като един от най-вероятните автори, но към
него могат да се наредят още Дамиано да Моиле,
Сигизмундо де Фанти, Торниело и Верини, като
не забравяме самия Пачиоли.
Независимо от авторството тези две букви G и R
ни показват едно много солидно теоретическо из-
следване на шрифтовите проблеми, от което се по¬
лучила една прекрасна, стабилна, пълнозвучна
форма на буквите. Тези букви са част от една строй¬
на система на изследвания върху конструкцията
на формата на монументалните главни букви. В
тази система има стремеж да се направят буквите
така, че при даден наклон на перото теорията да
сьвпада с практиката. Теоретическите разсъжде-
ния не са доведени до окончателен резултат, защо-
то G и R са построени при два наклона на перото.
Ако направим бегъл преглед на приетите от офор¬
мителя на буквите G и R мерки, ще извлечем ре¬
дица любопитни факти:

1. Авторът взема за база съотношението 1:3, т. е.
хоризонталната греда се нанася в ширината на от-
весната главна греда три пъти.

2. Ширината на главната греда се нанася по висо-
чината на буквата (или на квадрата) 83/4 пъти.

3. Той проектира хоризонталната греда горе и по
средата.

4. Употребява ос II.

5. Пространството от главната отвесна греда до
вътрешната извивка на буква R e колкото три ши-
рини на главната греда.

Тези букви ги e скицирал човек, който превръща
в практика своите естетически знания, като поста-
вя под средната хоризонтална разполовяваща
квадрата линия извивката на опашката на буква R.
Всички тези данни съвпадат с мерките и принцп-
пите на Джамбатиста Верини.
След Пачиоли теоретическите трудове на италиан-
ските автори върху шрифта бързо се увеличили.
Всеки помествал буквите си в квадрат с вписана
окръжност, но делил квадрата на различии по брой
сегменти. Получили се различии съотношения на
дебелините в зависимост от броя на сегментите.
Покрай тях се явили и множество калиграфекп
творби. Теоретици и практици обогатили с нови
образци и изследвания шрифтовата литература.
Първите трима автори — Феличиано, да Моиле и
Пачиоли — разглеждали само формите на глав-
ните букви от епиграфските римски паметници.
Другите видове шрифт и малките букви оставали
вън от обсега на разглежданията и теоретическите
им заключения.

Пръв, който се занимал с различии шрифтови фор¬
ми и показал две минускулови азбуки под името
Lettera fermata и Lettera gallica, e математикът от

80

Ферара Сигизмундо де Фанти (Sigismundo de Fan¬
ti). В неговата книга „Theorica et pratica perspica¬
cissimi Sigismundi de Fantis ferrariensis in artem ma-
thematice professoris de modo scribendi fabricandi-
que omnes litterarum species", издадена във Вене¬
ция през 1514 г., са застъпени различии видове
шрифтови форми. Представените малки букви let¬
tera fermata са една тежка ротунда, нарисувана с
много широко перо, докато lettera gallica (галски,
френски букви) са издължени готически букви. И
двете азбуки са обяснени чрез сложни геометрич-
ни конструкции. В последната част на книгата де
Фанти e показал главни антиква букви, конто са
доста тежки и груби.

Любопитни са практическите съвети, конто де
Фанти дава за подобряване на хартиите. Де Фанти
описва още няколко други вида шрифтове, без да
даде образци от тях.

Три години след книгата на де Фанти калиграфът
от Навара Франческо Торниело (Francesco Torniello)
съетавил една малка книжка от 52 страници, която
отпечатал през 1517 година в Милано в печатницата
на Готардо да Понте. Книжката „Opera del modo de
fare le lettere majuscole ..." не носи нищо ново.
Повлияна от Пачиоли, азбуката от антиква главни
букви при Торниело претърпява редица видоизме¬
нения, конто не допринасят за красотата на шриф¬
та. Торниело въвежда ненужни извивки, послужи¬
ли като преход между вътрешния горен край на
отвесната греда и долната част на горната хори¬
зонтална греда при В, D, Е, F, P, R, без да се
съобразява с дуктуса на перото. При E и F из¬
вивката e поставена съвсем нелогично. Буквата M
завършва горе, a S горе и долу с тежки и груби
серифи. Във втората форма на С e направен опит
да се завърши долният край на буквата остро без
сериф. Ново e извиването на горния и долния се¬
риф на буквите С, G и S.

Откриването на книгопечатането не повлияло вър¬
ху развитието на калиграфията. Шрифты в раз-
личните области на Италия дотолкова добил лока¬
лен колорит и усвоил особеностите на формата на
буквите на дадена облает, че започнали да го на-
зовават не по стила на буквата, а по облаетта, в
която се употребявал — венецианска, тосканска,
неаполитанска и т. н. В скрипториите, в папските
и държавните канцеларии, в съдилищата, в търгов-
ските кантори и други освен грамотноетта на пи¬
саря се ценяла и неговата сръчност на краснопи-
сец. Писарят бил длъжен да познава различните
видове канцеларски шрифтове, употребявани в
различните области, да оформя изрядно страница-
та и да подбира шрифт според случая.
Скрипториите постепенно загубвали своето пред¬
назначение, като отстъпили място на светските учи¬
лища. Канцелариите и училищата останали един-
ствените места, където се развивал шрифтът.

През 1522 година се появила една малка книж¬
ка от 32 страници „La operina di Ludouico Vicen¬
tino, da imparare di scriuere littera Cancellarescha",
отпечатана в Рим. Тя e оформена по-особено и съз-
дава впечатление на калиграфски написан ръко-
пис. Авторът на тази книжка e известният римски
книжар, печатар, калиграф и писар в Camera Apo¬
stolica Лудовико дели Ариги от Винченца (Ludo¬
vico degli Arrighi da Vicenza), или както сам се на-
ричал Ludovico Vicentino.

Наистина Вичентино, както пише в предговора си,
„... и защото беше невъзможно за ръката ми да на-
прави толкова образци, за да задоволи всички, аз
съобразих да открия това ново изобретение за бук¬
ви и като ги поставя за печат, те толкова се при-
ближават до писаните на ръка", e съумял да из-
ползува дърворезбената техника като средство за
отпечатване на неговото калиграфско писмо, за да
послужи то на хората като образец за писане на
така наречената от него littera corsiua ouer can¬
cellarescha. Този начин за размножаване на печат¬
ни страници не e нов. И преди са изрязвани и от-
печатвани страници с цели дърворезбени блокове.
Новото е, че Вичентино за първи път публикувал
чрез цели дърворезбени блокове мъчния канцелар¬
ски курсив (виж фиг. 133). Дърворезбените блокове
за тази книга изготвил Евстахио Челебрино от
Удене (Eustachio Celebrino), който съвсем старател-
но исъвестнозапазил калиграфията на Вичентино.
„La operina" e едно малко ръководство за практи-
ческо писане на канцеларския шрифт чрез намед¬
ни образци. Няколкото правила направляват обу¬
чение™ по писане:

1. Най-същественият съвет е, че канчелареска се
пише в правоъгълник, тясната страна e основа —
т. е. канчелареска e по-тясна от ротундата, която
се пише в пълен квадрат.

2. Вичентино разчленява буквата на отделни съе-
тавни части, за да покаже как трябва да се напи-
ше последователно.

3. Разстоянието от дума до дума да бъде едно п.

4. Разстоянието от буква до буква да бъде кол¬
кото разстоянието между двата стълба на п.

На другата година (1523) Вичентино допълва кни¬
гата си с нова част, озаглавена „11 modo de tempe¬
rare le Penne, Con le uarie Sorti de littere ordinato
per Ludouico Vicentino, In Roma nel anno MD
XXIII". В книгата e показан начинът за подрязва-
не на птичето перо за писане, с илюстрация за по¬
ел едователното му подрязване и наименованията
на частите на перото. Отпечатани са няколко нови
азбуки. Освен различии канцеларски курсиви,
френски готически букви,ротунда и букви, изграде-
ни чрез плетеници или панделкообразно, има и две
плочи с прекрасни образци на антиква главни бук¬
ви, изградени с много вкус и тънко гравьорско
чувство. Буквата носи лирична прелест (фиг. 141).

81