Шрифтът през вековете 43

"J!--------г>

-
J 1-------V

S\—p

____. _

-------------------ч -

JA.___L

яС -

/ >

J»

;

<■ \

irr

¿---------r

----------1»

138. Азбуката на Дамиано да Моиле, 1480година

жем да открием една обиграна ръка, която умело
e държала гравьорския резец. Тогава неволно си
спомняме за приятелството и общите изследвания
върху буквите между Феличиано и великий Андреа
Мантеня (1431—1506) във Верона, 1459 година. В
картината на Мантеня „Разпятие" буквите INRI са
много подобии на Феличиановите, а надписът, под-
държан от амурчета с крила на пеперуди, във фрес-
ката „Срещата", рисувана от Мантеня през 1474 го¬
дина в camera degli sposi (стаята на съпрузите) на
двореца в Мантуа, също потвърждава това.
Като първа най-ранна печатна творба по въпросите
за шрифта се смята „Ръководството за скициране
на антиква главни букви", съставено от калиграфа
Дамиано да Моиле (Damiano da Moile, около 1457—
1500) и издадено през 1480 година в Парма.
Моиле, сам израсъл в средата на занаятчии, пред¬
назначил ръководството си за занаятчии, камено-
делци, фирмописци, ученици и калиграфи и за тях-
но удобство го отпечатал на едната страна на ли¬
ста. Също така той приел квадрата като основа и
помощно средство за още по-лесно геометрично раз-
чертаване на буквите. Всяка буква, вписана в ква¬
драта, e заела определено място в него и чрез ука-
заните правила и с помощта на пергела и линията
буквата лесно може да се конструира в различии
големини в зависимост от избраната големина на
страната на квадрата. Моиле при някои букви e
вписал окръжност в квадрата и e прекарал диаго-
налите му, конто, пресечени с окръжността, опре¬
делят местата на гредите и ширината на вписаните
букви. Той e определил и средната линия на изви-
тите греди на буквата О, и на производните й, за да
може каменоделецът по нея да направи вдлъбна-
тия под наклон жлеб на буквата.
Струва ми се, че Моиле e имал предходници, от
конто e почерпил опит и знания.

По своята елегантност, по епиграфския си харак¬
тер и конструктивните си признаци буквите на
Моиле (фиг. 138) наподобяват буквите от Траянова-
та колона. Буквите А и M завършват горе остро,
без серифи, само N има горе вляво изтеглен навън
и вляво силно издаден сериф. Буквата О и нейните
производи и В, С, D, G, P, Q, R,S са правилно по-
строени, но наклонът на оста не e вече 18, a e 45
градуса. При този наклон на оста би трябвало хо-
ризонталните греди на буквите Е, F, H и Т да са
почти равни с главните греди. Напротив, тук са из-
тънели. Това показва, че еднородността на изграж-
дащия принцип e пренебрегната. Средната хорн-
зонтална греда на F, за разлика от E, e поставена
под геометричната среда и действува неприятно.
Също така неправилно e наклонената линия на Z
да има такава дебелина.

Художествена идея, вплетена в строгото научно-
математично знание и в естетическия анализ на
буквата, срещаме у Пачиоли.
Лука Пачиоли (Luca Pacioli, 1445, 50—1514), или
както сам се нарича Лука ди Борго Сан Сеполкро, e
роден през 1445/50 година. Той учил при знамени¬
тая умбрийски майстор на калорита и перспектив¬
но™ рисуване Пиероделла Франческа (1416—1492)
и живял като младеж при великия архитект и
художествен теоретик Леоне Баттиста Алберти
(1404 — 1472). Теоретичните творби „Trattato della
pittura" и „De prospectiva pingendi" на Франческа
и идеите на Алберти оформили мирогледа на мла-
дия Пачиоли, но той се отказал от рисуването и се
отдал на математиката, за да постави нейните за-
кони в служба на изкуството. Венецианският ху¬
дожник Якопо де Барбари през 1491 г. нарисувал
наред със своя автопортрет портрета на Лука Па¬
чиоли като монах, който e застанал зад работната
си маса и обяснява геометрична задача. Пачиоли

7«

през 1494 издал книгата си „Summa di arithmetica"
във Венеция, а през 1496 г. бил поканен за профе-
сор по математика в университета на Павия.
В Милано, в двореца на Лодовико Сфорца, наречен
Il Moro, бил сформиран кръг от художницн, писа¬
тели и учени, между конто бил и всестранно нада-
реният, гениален художник и учен Леонардо да
Винчи (15. IV. 1452—23. IV. 1519). Леонардо служи
при Ил Моро като военен инженер. Скоро там бил
привлечен и Пачиоли.Жадният за знания Леонар¬
до свързал приятелство с математика Лука, пома-
гал му при изготвяне илюстрациите на замислената
от него книга. Както Пачиоли признава в глава 6,
част II на „Divina proportione" и писмото към Пиеро
Содерини, Леонардо направил 60 илюстрации за
тази книга.

В Милано станало неспокойно. На френския пре¬
стол се възкачил смъртният враг на фамилията
Сфорца херцогът на Орлеан, Луи XII. Въвлечени
от династическите разпри между двете фашглтлт,
французките войски навлезли в Миланското граф¬
ство и през есента на 1499 завзели Милано. Моро
избягал. Леонардо и Пачиоли напуснали града към
края на годината и се отправили през Мантуа за
Венеция. Оттам Леонардо заминал за Флоренция.
През 1509 г. Лука Пачиоли издал във Венеция про-
чѵтата си книга „Божествената пропорция" (Divina
proportione). Печатната творба на Пачиоли започва
с изображенията на 23 букви, от А до Y, като О
има двефигури (фиг. 139 и фиг. 140). След тях след-
ват рисуваните от Леонардо 60 илюстрации на мно-
гоъгълници и самият трактат „Божествената про¬
порция", в който e изложена теорията за—Sectio
aurea — златното сечение. Добавени са още трак¬
тат върху архитектурата и трактат върху 5 пра-
вилни многоъгълника.

След излизане на книгата последвали обвиненията
на Жофроа Тори (1529) и Джорджо Вазари (1550),
че Пачиоли e взел буквите от Леонардо и плаги-
атствувал трактата за петте правилни многоъгъл¬
ника. Обвиненията не са напразно. Ако сравним
двата запазени ръкописа на „Божествената пропор¬
ция", единият в Женева, а друтият в Милано, биб¬
лиотека Амброзиана, ще видим, че истинската твор¬
ба на Пачиоли e само трактаты „Божествената про¬
порция". Той признава сам, че Леонардо му e на¬
рисувал 60 рисунки, обаче скрил, че приложеният
„Трактат за петте правилни многоъгълника" (De
quinqué corporibus regularibus) e от Пиеро делла
Франческа. Скрил също кой e авторът на буквите.
Много от Леонардовите формулировки за изкуст¬
вото и природните закони са перифразирани от Па¬
чиоли и са намерили място в книгата му. Като из-
ползувал съветите и разсъжденията на великия
Леонардо върху пропорциите на човешкото тяло
и лице във връзка с шрифта, Пачиоли употребил
модула 1:9 за построяване на своите букви.

139. Буква А на Пачиоли. 1509 година

Пачиоли, както преди това да Моиле, поставил
буквите в квадрат и вписал в него окръжност. До-
развил геометричната схема, като определил места¬
та и големината на малките окръжности, чрез кои-
то се оформят серифите. Характерно e отрязан от
малката окръжност излизащият над горната стра¬
на на квадрата връх на буквата А.
Буквите, както пише Пачиоли, са „най-точното
предаване на старите шрифтови знаци,в конто се
вижда мощта от изкръгления и прави". Наистина
те са стройни, хармонични по пропорции, но не на-
всякъде e запазен единен принцип на изгражда-
нето им.

Ширината на една отвесна греда се нанася девет
пъти по страната на квадрата. Хоризонталните
греди са с различна дебелина.
От всички дошли до нас ръкописи по теорията на
шрифта от времето на Италианския ренесанс най-
интересен e ръкописът с работайте скици върху
конструкцията на буквите G и R (виж фиг. в пача-
лото на глава 2, част II), конто в шрифтовата ли¬
тература се приписват на великия художник и тео¬
ретик Леонардо да Винчи (15 април 1452—23 ап-
рил 1519). Ръкописът, в който се съдържат пока-
заните букви G и R, не e публикуван изцяло. Да-
тират го към 1480 година. Намирал се в Чикаго и
бил притежание на К. Л. Рикитс.
Известният американски шрифтооформител Фреде¬
рик У. Гауди публикувал за първи път към ста-
тията си „The Roman Alphabet, its origin and esthe-
tit development" фотографии от двете букви G и R
в нюйоркското списание „Ars Typographica".
По-късно, февруари 1929 г., Рафаело Бертиери от¬
цово ги репродуцирал. А напоследък ги показа А.
Г. Шицгал във връзка със статията си „О работе
Леонардо да Винчи над построением шрифта". Бук¬
вите са репродуцирани и на други места.