i btfc stuella ■уѵтв.%convitò bafìafe аРтаа

іп^-у? '¿ßomaa'o Оэр1са€^С7гП^иопюЛотдтъэ(си9^_
етяілссгпіоогозпт^го m oro pre ta) cníufra aun 9-bI.J
SWicr tf uttio^'-Ecntuß Romano <^t ponete a cui it u
uofbc <£t fatto tCbaaámcnto 'ocUrntfiauigcyctfe9j ftß

{te tanti Vi ftircmo

tmt¡

I

У55. Меркантиле романа. Палатино

С л- e* г <£\ií)0Portme rr?rr},

Armvwfà certm » г^С~^

г initio (¡mu* cfjrítújwwfita httj

/f г* cefaufifit ç bí С ßoe ordine

f pfiff ^ç fmte/HpßßMntis
dementi cafiub■/trtwjfirendus

( ^\щ^с ç / / trf ßuo ceríkr
fttijier (¡ma, r^ojlrr

VYW

136. Канчелареска на Меркатор, 1540 година

чавали като областни шрифтови видове букви: неа¬
политански, тоскански.флорентински, венециански.
Търговските писма се пишели със специален курсив
Меркантиле романа (mercantile romana, фиг. 135),
още fiorentina, venetiana, milanese и други, в конто
преобладавали украсните барокови извивки, при-
качени към горните и долните дължини на буквите,
развита от готическия минускул.
Шрифты Летера нотареска (lettera notaresca), с
който се пишели нотариалните договори, бил прост,
сбит, остър по форма и запазвал още готични оста-
тъци. Миозина автори на шрифтови книги, като Ви¬
чентино, Талиенте, Палатино, Амфиарео и други,
показват многобройни образци хуманистични кур-
сиви, изрязани по дърворезбения начин (вижфигу-
рата по-горе). Много детайли на буквите и ритъмът,
създаден от динамичния дуктус на перото, били
сковани от резеца. В по-късните издания от XVI
век и през XVII век се употребявала нова, по-при-
годна техника — медногравюрната. Тя от своя
страна придала на буквите елегантност, стигаща
до изфиненост и крехкост на формата.
От Италия канчелареска прескочила във Франция,
Испания, Швейцария, Германия и Холандия.

Във Франция, която e била консервативно настрое¬
на към ренесансовите шрифтове и залазила още
през първата половина на XVI век готичния мину¬
скул, хуманистичният курсив бил представен чрез
книгите на Жак дьо ла Рю (Jacques de la Rue) и
Пиер Хамон (Pierre Hamon) под различии наимено¬
вания — lettre pattée (фр. patte — който има лапи,
фигуративно и криволичещо писмо), lettre italique
ronde et comune, a през втората половина на XVI
век като bâtarde italienne. В случая „lettre droicte
pattée" на Хамон e един нормално написан канчела¬
реска, но при рязането му на дърво e получил не¬
равномерно изграждане—по-къси букви, деформи-
рани части на извивките и най-забележителното е,
че долните дължини са получили силно изскочили
от двете страни на гредата едри триъгълни сери¬
фи, а горните имали подчертан плътен сериф, на¬
клонен наляво. Оттам произлиза и наименованието
му „лапест" — като че ли гредите имат лапи.
Испанците Хуан де Исиар, Франсиско Лукас, Йо-
зеф де Казанова, Поланко, Поломарес и други в
различии времена включили в книгите си тези
шрифтове. Исиар през 1559 година представя об¬
разци за своите cancellaresca hechada и cancellares¬
ca pequeña bastarda, в конто са дадени по две фор¬
ми за буквите b, d, f, h, 1, р, q. Първата форма e с
отвесни греди, те завършват с едър сериф, а вто¬
рата — със силно извити вляво и вдясно горни и
долни дължини. Тези две форми не се свързват
добре в написания текст.

По-късно, 1719 г., Хуан Клаудио Азнар де Полан¬
ко показва подробно как се оформя letra bastarda
и какви са нейните пропорции.
В Германия тези шрифтове били застъпени от Кас¬
пар Неф, а в Холандия — от сръчния шрифтопи-
сец и картограф Герхард Меркатор (фиг. 136).
Извън скрипториите и канцелариите, из цяла Ита¬
лия шрифтът заел важно място в обществения жи¬
вот. По обществените сгради и по художествените
предмета се появили вдълбани, инкрустирани, из¬
рязани и други надписи, чиито букви били подра¬
жание на най-добрите староримски образци. По
улиците висели плочи с надписи, по къщите—ло¬
зунги. Често големите римски букви били украсени
наоколо с фигури и орнамента. Освен това архео-
лози и любители издирвали, изравяли и събирали
староримски надписи.

Хуманистите пожелали да изучат основно света.
Наблюдавали явленнята му, размисляли върху
фактите, за да установят канони и да направят съ-
щите достъпни за изучаване. Изкуството също ста-
нало обект за изучаване. Математиката допринесла
извънредно много за канонизиране на знанието.
Редица геометрични принципи били въведени в
перспективното рисуване и конструктивното из¬
граждане на буквите. Художници, шрифтописци и
учени се опитали да обяснят проблемите за форма¬

те.

<■••'

Ѵ\' *■

ilf>.'/ '»>>•■■'•■ . ":...»■ !.Ч <•■«•

\о !.",ifiimnu' Й* <\и • »••'•"•

... .).іЛ. ft . ПМ/ •■: I . fr' !.■ . "■

'■■' \"

ЧА

л,., m , '■■>', i . inibii с fi" ( • ■• » <-Ш
•:.;,i,o . ••> ,n ,\ . ... ,- .' i .(...ИГ? ■ •

чіі.».і, miM .., аш IL* fut' о»

"у-' » ■ -' iv.ï,fn ...

»Uli»

4* ■ ' *

A\U0i . r» V.M Íck.i

лін . "\-x ■• iAf;Lí frW/

< * » v ЩШ m

t\

\

: . .. ... .■■.-.'"■

137. Първият трактат по шрифта, написан от Феличе Феличиано през 1463 година

та на главните и малките букви на антиквата чрез
конструктивни схеми, като се придържали в ан-
тичните канони за пропорции.
Първият трактат върху староримските епиграфски
форми написал в 1463 год. веронският благородник
любител-археолог и калиграф Феличе Феличиано
(Felix Felicianus Veronensis). Този малък ръкопис,
в който Феличиано съобщава своите наблюдения
върху откритите надписи и установените от него за-
кони, не бил отпечатан и cera e запазен във Вати-
канската библиотека (Vat. lat. 6852). Азбуката на
Феличиано (фиг. 137 и таблица стр. 274 и 275) e по¬
добна на буквите от епиграфските паметници. Дорн
всяка буква от показаната в трактата азбука e ри-
сувана, като подражава светлосянката във вдълба-
ните надписи, но за образец, изглежда, e послужи¬
ла упадъчната широка форма на римското монумен-
тално писмо. Буквите са писани с широко надясно
подрязано перо, държано под малък ъгъл спрямо
хоризонталните линии за писане. Характерни бук¬
ви са прекалено разширените D и К- Извивката на
буквата Р долу не допира до главната греда, а
остава свободна, както в надписа на Траяновата
колона, с тази разлика, че извивката се отдалечава

много от главната греда и e изградена с малко по-
права ос, докато буквите С, О и Q са с наклонена ос
от 45 градуса. При буквите В, D, R наклонът на
оста също e по-слаб, а буква Gee права ос. Двата
серифа на хоризонталната греда на буквата Т се
събират навътре. При поставяне на хоризонтални¬
те греди на буквите A,E,F,Hh Z перото eзавър-
тяно под по-слаб наклон и са се получили по-тесни
греди. Буква Ж завършва със серифи навън, а N—
със сериф горе вляво.

Много букви, сравнени с римский образец от Трая¬
новата колона, са загубили от своята елегантност,
но Бертиери (Raffaello Bertieri в „Philobiblon", кн.
1, 1929) не e прав, като заключава, че „поради това
работата на Феличиано се разглежда като научно-
технически принос към учението за шрифтовите
знаци, а не като художествен опит". Буквите на Фе¬
личиано, макар по-малко елегантни и разширени
по пропорции, имат особени качества. При изграж¬
дане на конструкцията на буквите А, В, M, R, S,
Q, V, Y и най-вече при завършване на детайлите
им e проявено голямо майсторство. Тези букви са
залазили онази епиграфска острота на формата,
която им дава характер и сила, и по нея лесно мо-

77