ѣгн

p-'j

H4í

к т. : •clítotHm щ№

-уЛ-Z- 0 ràbi

to atfwttr ¿ІѵШеІ jnekift'• шргі

; '■ Hin x

j

о / - ,. .;.

Ш/М14 J entri- ' І-ігг"Л Ufiim .'•

сът%с! ob h с ut т.. Struttw

Л Я ! . i , ' et- ÖbtWL fftttt 7 и t

hn

1*. si ІІ

о wepm
к

! et ntpott ■■

I ; . Л f . ' í/

/,?/. Италиански хуманистичен курсив. 1517 година

Отначало главните букви се пишели малко по-
ниски от горните дължини на редовните букви,
за да не чернеят и едреят. По-късно печатарите из-
равнили разстоянията.

Голямата любов на италианските князе към книга¬
та, към събиране и уреждане на библиотеки от ръ-
кописни книги спомогнала да се създадат късно
след откриване на книгопечатането най-красиви-
те, най-стилни и богато оформени с инициали и
илюстрации ръкописни книги в хуманистичен ми¬
нускул. Князете отблъеквали печатаната книга
като механична работа.

От Италия хуманистичният минускул и маюскул
се разпространили в Европа.
Хуманистичният минускул и маюскул се развили
в скрипториите като официално писмо за писане на
книги. В училищата тези форми също били застъ-
пени при обучаване в писане. Това прекрасно пис¬
мо постепенно било пренесено веред народа и широ¬
ко се разпространило в обикновения живот. Сре-
щаме го навсякъде: в личната кореспонденция, в за-
писките на студентите, в нотариалните документа,
в търговските писма и в канцелариите. Ала бързи-
ната като фактор за изменяне формата на писмото
отноЕо се намесила — хуманистичният минускул
загубил равномерната си и спокойно изваяна фор¬
ма на буквите. Като се прибавили личните предпо-
читания на пишещия, неговият характер и целта
на писането, от хуманистичния минускул се откло-

]a.ß.tt fa.&JLnáotrfowttJíiífiito •
tutta tiiíijcfícjntmo трфшао.

^b^efe'Gcntrafi.

lut fe Soft?{¡tumo facjîar'tiftt'doi
çorjiícfa feutm (Carnaio фсп'тщ
(ofßticffcajcjmj cmfyielPaljou
to ж^ікШ.

ЕЖ

Wm'cßc'Jßwio ¡nunjofjmtto о
иойто {ireтипа tirata riljicttmßtt
(}iicjk\ afcßif ík Citili оjrßucify,

^iittc;ßu(iB'a(trcfacJi^mitcJißiitio

À

132. Канчелареска романа. Палатино

нили множество видоизменения, конто сумирани
можем да наречем с общото име Хуманистичен
курсив (фиг. 131).

Писменият курсив e винаги вторична форма, защо-
то се изгражда върху първична, вече установена
стилова форма. Неговите главни елементи са:

1. Слаба грижа и голяма свобода при изграждане
на формата, в избора на която често се намесва лич-
ното предпочитание за отделни форми и детайли.

2. Наклонът на писането, обикновено надясно, се
явява като постоянен белег. (Някои ръкописи от
XV век имат курсивните белези, ала буквите не са
полегати.)

3. Незавършеност на детайлите на буквата.

4. По-голяма подвижност.

5. Свързващи чертички при малките букви.
Хуманистичният курсив се развил също във Фло¬
ренция. Към 1450 г. неговата форма вече била уточ¬
нена. Често пъти курсив от вторична форма, обра-
ботен от вещата творческа ръка на някой сръчен
шрифтописец, ставал основа за изграждане на една
нова калиграфска форма. Такъв e слу чаят и с хума¬
нистичния курсив. Той станал база за обособяване
на отделни курсивни форми. Според целите и мя-
стото, където били писани, новоразвитите курсиви
получили съответни имена. Например — в папска-
та канцелария се развил курсив, наречен Летера
ди бреви (Lettera di brevi), употребяван за папски-
те грамоти и писма, за разлика от Летера ди боле

74

ал oí ас alae'afaq ah ai ак alamm

ао ab au aras of at au ape ajar
\l7ttedefmo jaral con í l h í m n и.
Le щаЫг^шаУ ij s J t Jomo
ISinfra ¿
scrktz

Jfjjßßj tcLtetìtmtntotjtrtttu

tjety
Con (e t^na'íitter^roiíÁ.hUetOjCh^
(onc,i ІА С о fa rjcjfJZ
wnjî'tfcy/ Ùaai' mi im
dcnnajejufrít*

сД/ С (cnctUartfcaJormata.. \ò

Ну onpwUadunep a tanti toi meriti
P otransi lodcdar ¿яггѴоия/ /О mirto circondar я tuoi
С riniJkcridi unvia icona -f

^JL> abc Aejgbiklmntpn

rfstuxyzÇj

» Г altttûms Komtc'Scribebae
_JLtmo vomini -

MDXXXX

133. Канчелареска романа. Вичентино

134. Канчелареска формата. Палатино

(Lettera di bolle) или Lettera bollatica (тържествен
и украсен шрифт, близък до готичния, който e упо¬
требяван за папски були).

Летера ди бреви в началото на XVI в. получил ед¬
на съвършено хармонична, наклонена надясно
форма на буквите, конто са леко стеснени и имат
високи горни и долни дължини, завършващи с кап-
коподобни серифи. Писането протича спонтанно.
Междубуквените пространства са добре разпреде-
лени. Отделните букви имат свързващи линийки.
Шрифтът e писан с птиче перо, чийто връх бил по-
широк, а по-късно постепенно станал почти остър.
Шрифтовата картина e ясна, приятна и елегантна.
Новото в този шрифт са елегантните главни букви,
отлично свързани с малките. Летера ди бреви бил
употребяван и за написване на поетически съчи-
нения (таблица стр. 272).

Във владетелските и други канцеларии се развил
друг вид курсив, известен под общото име Канче¬
лареска— lettera cancellaresca, още corsiva cancel-
laresca или само cancellaresca. От канчелареска има
три важни подвидове: 1. Канчелареска романа —
cancellaresca Romana (римска) или канчелареска
комуна — cancellaresca comuna (обща, обикновена
канчелареска). 2. Канчелареска формата — cancel¬
laresca formata. 3. Канчелареска бастарда — can¬
cellaresca bastarda. Формата на канчелареска ро¬
мана e повлияна от папската канцелария и се при-
ближава към формата на летера ди бреви.

Канчелареска романа (фиг. 132 и таблица стр. 2/3)
се пише с широко подрязано птиче перо в четири-
линейната система, като четирите шрифтов и линии
обграждат три еднакво равни пространства. Бук¬
вите, както отбелязва Лудовико Вичентино в кни¬
гата си „L'operina", не са обли (rotonda), а са из-
градени в издължен и леко наклонен надясно пра-
воъгълник (quadretto oblungo). Горните и долните
дължини се извиват в краищата си встрани и за-
вършват с капкоподобни серифи. Малките букви се
свързват (ligare con le sui sequenti) помежду си с
чертици за свързване (фиг. 133). От канчелареска
романа Вичентино направил свой печатен курсив.
През 1554 г. Фердинандо Руано се онитал да наме-
ри конструктивен принцип за изграждане малките
букви на канчелареска романа.
Канчелареска формата e по-ъгловат шрифт и e ли¬
шен от свързващи чертички. Той има по-проста
форма. Горните дължини на малките букви са по-
къси и освен f и s не се извиват, а са отвесни и за-
вършват с наклонен сериф (фиг. 134).
Канчелареска бастарда, както показва името му, e
смесица от двата горепосочени шрифта. Най-харак-
терни белези са, че горните и долните дължини са
извита, а буквите почти нямат свързващи чертич¬
ки. Този шрифт e представен с най-различна форма
в образците на авторите на шрифтови книги от
XVI в. В различните части на Италия шрифтовете,
отклонени от първичната курсивна форма, се озна-

7 ó