ѣгн
p-'j
H4í
к т. : •clítotHm щ№
-уЛ-Z- 0 ràbi
to atfwttr ¿ІѵШеІ jnekift'• шргі
; '■ Hin x j о / - ,. .;. Ш/М14 J entri- ' І-ігг"Л Ufiim .'• сът%с! ob h с ut т.. Struttw Л Я ! . i , ' et- ÖbtWL fftttt 7 и t hn 1*. si ІІ о wepm ! et ntpott ■■ I ; . Л f . ' í/ /,?/. Италиански хуманистичен курсив. 1517 година Отначало главните букви се пишели малко по- Голямата любов на италианските князе към книга¬ От Италия хуманистичният минускул и маюскул ]a.ß.tt fa.&JLnáotrfowttJíiífiito • ^b^efe'Gcntrafi. lut fe Soft?{¡tumo facjîar'tiftt'doi ЕЖ Wm'cßc'Jßwio ¡nunjofjmtto о ^iittc;ßu(iB'a(trcfacJi^mitcJißiitio À 132. Канчелареска романа. Палатино нили множество видоизменения, конто сумирани Писменият курсив e винаги вторична форма, защо- 1. Слаба грижа и голяма свобода при изграждане 2. Наклонът на писането, обикновено надясно, се 3. Незавършеност на детайлите на буквата. 4. По-голяма подвижност. 5. Свързващи чертички при малките букви. 74 ал oí ас alae'afaq ah ai ак alamm ао ab au aras of at au ape ajar Jfjjßßj tcLtetìtmtntotjtrtttu tjety сД/ С (cnctUartfcaJormata.. \ò Ну onpwUadunep a tanti toi meriti ^JL> abc Aejgbiklmntpn rfstuxyzÇj » Г altttûms Komtc'Scribebae MDXXXX 133. Канчелареска романа. Вичентино 134. Канчелареска формата. Палатино (Lettera di bolle) или Lettera bollatica (тържествен Летера ди бреви в началото на XVI в. получил ед¬ Във владетелските и други канцеларии се развил Канчелареска романа (фиг. 132 и таблица стр. 2/3) 7 ó
к
ниски от горните дължини на редовните букви,
за да не чернеят и едреят. По-късно печатарите из-
равнили разстоянията.
та, към събиране и уреждане на библиотеки от ръ-
кописни книги спомогнала да се създадат късно
след откриване на книгопечатането най-красиви-
те, най-стилни и богато оформени с инициали и
илюстрации ръкописни книги в хуманистичен ми¬
нускул. Князете отблъеквали печатаната книга
като механична работа.
се разпространили в Европа.
Хуманистичният минускул и маюскул се развили
в скрипториите като официално писмо за писане на
книги. В училищата тези форми също били застъ-
пени при обучаване в писане. Това прекрасно пис¬
мо постепенно било пренесено веред народа и широ¬
ко се разпространило в обикновения живот. Сре-
щаме го навсякъде: в личната кореспонденция, в за-
писките на студентите, в нотариалните документа,
в търговските писма и в канцелариите. Ала бързи-
ната като фактор за изменяне формата на писмото
отноЕо се намесила — хуманистичният минускул
загубил равномерната си и спокойно изваяна фор¬
ма на буквите. Като се прибавили личните предпо-
читания на пишещия, неговият характер и целта
на писането, от хуманистичния минускул се откло-
tutta tiiíijcfícjntmo трфшао.
çorjiícfa feutm (Carnaio фсп'тщ
(ofßticffcajcjmj cmfyielPaljou
to ж^ікШ.
иойто {ireтипа tirata riljicttmßtt
(}iicjk\ afcßif ík Citili оjrßucify,
можем да наречем с общото име Хуманистичен
курсив (фиг. 131).
то се изгражда върху първична, вече установена
стилова форма. Неговите главни елементи са:
на формата, в избора на която често се намесва лич-
ното предпочитание за отделни форми и детайли.
явява като постоянен белег. (Някои ръкописи от
XV век имат курсивните белези, ала буквите не са
полегати.)
Хуманистичният курсив се развил също във Фло¬
ренция. Към 1450 г. неговата форма вече била уточ¬
нена. Често пъти курсив от вторична форма, обра-
ботен от вещата творческа ръка на някой сръчен
шрифтописец, ставал основа за изграждане на една
нова калиграфска форма. Такъв e слу чаят и с хума¬
нистичния курсив. Той станал база за обособяване
на отделни курсивни форми. Според целите и мя-
стото, където били писани, новоразвитите курсиви
получили съответни имена. Например — в папска-
та канцелария се развил курсив, наречен Летера
ди бреви (Lettera di brevi), употребяван за папски-
те грамоти и писма, за разлика от Летера ди боле
\l7ttedefmo jaral con í l h í m n и.
Le щаЫг^шаУ ij s J t Jomo
ISinfra ¿
scrktz
Con (e t^na'íitter^roiíÁ.hUetOjCh^
(onc,i ІА С о fa rjcjfJZ
wnjî'tfcy/ Ùaai' mi im
dcnnajejufrít*
P otransi lodcdar ¿яггѴоия/ /
С riniJkcridi unvia icona -f
_JLtmo vomini -
и украсен шрифт, близък до готичния, който e упо¬
требяван за папски були).
на съвършено хармонична, наклонена надясно
форма на буквите, конто са леко стеснени и имат
високи горни и долни дължини, завършващи с кап-
коподобни серифи. Писането протича спонтанно.
Междубуквените пространства са добре разпреде-
лени. Отделните букви имат свързващи линийки.
Шрифтът e писан с птиче перо, чийто връх бил по-
широк, а по-късно постепенно станал почти остър.
Шрифтовата картина e ясна, приятна и елегантна.
Новото в този шрифт са елегантните главни букви,
отлично свързани с малките. Летера ди бреви бил
употребяван и за написване на поетически съчи-
нения (таблица стр. 272).
друг вид курсив, известен под общото име Канче¬
лареска— lettera cancellaresca, още corsiva cancel-
laresca или само cancellaresca. От канчелареска има
три важни подвидове: 1. Канчелареска романа —
cancellaresca Romana (римска) или канчелареска
комуна — cancellaresca comuna (обща, обикновена
канчелареска). 2. Канчелареска формата — cancel¬
laresca formata. 3. Канчелареска бастарда — can¬
cellaresca bastarda. Формата на канчелареска ро¬
мана e повлияна от папската канцелария и се при-
ближава към формата на летера ди бреви.
се пише с широко подрязано птиче перо в четири-
линейната система, като четирите шрифтов и линии
обграждат три еднакво равни пространства. Бук¬
вите, както отбелязва Лудовико Вичентино в кни¬
гата си „L'operina", не са обли (rotonda), а са из-
градени в издължен и леко наклонен надясно пра-
воъгълник (quadretto oblungo). Горните и долните
дължини се извиват в краищата си встрани и за-
вършват с капкоподобни серифи. Малките букви се
свързват (ligare con le sui sequenti) помежду си с
чертици за свързване (фиг. 133). От канчелареска
романа Вичентино направил свой печатен курсив.
През 1554 г. Фердинандо Руано се онитал да наме-
ри конструктивен принцип за изграждане малките
букви на канчелареска романа.
Канчелареска формата e по-ъгловат шрифт и e ли¬
шен от свързващи чертички. Той има по-проста
форма. Горните дължини на малките букви са по-
къси и освен f и s не се извиват, а са отвесни и за-
вършват с наклонен сериф (фиг. 134).
Канчелареска бастарда, както показва името му, e
смесица от двата горепосочени шрифта. Най-харак-
терни белези са, че горните и долните дължини са
извита, а буквите почти нямат свързващи чертич¬
ки. Този шрифт e представен с най-различна форма
в образците на авторите на шрифтови книги от
XVI в. В различните части на Италия шрифтовете,
отклонени от първичната курсивна форма, се озна-