метници на изкуството и архитектурата и съхра-
нените традиции били предмет на уважение, извор
на национална гордост и пример за изучаване. Сво-
боднпят човек, човекът на духа и знанието здраво
стъпнл на земята и дръзнал да разгадае природни-
те тайни. Античният свят бил повод да се изгради
новия идеал. Античната култура била „възродена",
без да бъде сляпо подражавана. Тя била основно
проучена, за да може да бъде полезна на ренесан-
совия човек, да бъде градивен материал, с който
генпите на XV и XVI век успели да изявят и
осъществят в дело своите велики мечти, мисли и
открития. Свободолюбнвият италнански народен
дух се проявил най-силно и многостранно в произ-
веденията на изобразителното изкуство. Люде като
Петрарка, Поджо Брачолини, Колучо, Салутати,
Бокачо, Николо де Николи, Веспасиано да Бисти-
чи, влюбени в античната красота, обърнали внима¬
ние върху гръцките и латинските класици.
Франческо Петрарка от Арецо (1304—1374) —
увенчаният поет и първият хуманист — бил стра¬
стен поклонник на древността, в която открил своя
естетически идеал за човека. Като събирач на ан-
тичнп гръцки и латински писмени паметници и ка¬
то отличен калиграф, Петрарка преписал няколко
стари, почти унищоженн ръкописи и така ги за¬
лазил за потомството. Собственпте си произведе¬
ния изписвал изящно. Неговият почерк бил подра-
жаван от мнозина съвременници.
Колучо Салутати (Coluccio Salutati, 1331 —1406) —
впсокообразован и учен държавен мъж, се занима-
вал с издирване и сравняване на текстовете на кла-
спцпте. Пръв въвел латинския език за дипломати¬
чески преписки.
Знаменнтият калиграф, преводач, археолог и биб¬
лиограф, флорентинецът Поджо Брачолини (Poggio
Bracciolini, 1380—1459) събирал римски надписи
и издирвал стари ръкописи от латински автори.
Посетил много библиотеки на монастири и пропъ-
тувал Франция, Германия, стигнал чак до Лондон,
за да търси оригиналн. Някои от намерените пър-
вообразн преписал „много красиво", други взел със
себе си. Така извел на свят „Речнте на Цицерон",
намерени в Клини, „Архитектурата на Витрувий",
откъсп от Лукреций, комедиите на Плавт и др.
Джаноцо Манети и Чириако д'Анкона събирали
стари надписи и сложили началото на епиграфи-
ката като наука.
Ученият хуманист, страстният събирач на стари
класически ръкописи Николо де Николи (Niccolò
de Nicoli, 1363—1473), e първият, който завещал на
Флоренция всичките си книги — около 800 тома, —
за да се открие обществена библиотека. Прнятел и
съветник па Козимо Медичи, той успял да го убе¬
ди да закупи редица ценни латински ръкописи.
Николо основал училище във Флоренция, където
обучавал учениците си да пишат ясните и красиви
форми на каролингския минускул. Неговите уче-
ници разнесли писмото из цяла Италия.
Това обло писмо оказало влияние за въвеждането
и развитието на хуманистичния минускул.
Флорентинецът Веспасиано да Бистичи (Vespasia¬
no da Bisticci, 1421 —1498) e прославен търговец
на книги от времето на Ренесанса. Той бил извес¬
тен със своята голяма начетеност и с търговския си
усет. В неговата работилница за писане на книги, с
около 45 писари, се изработвали най-прецизно на-
писаните и разкошно украсените ръкописи на вре¬
мето. Той приготвял книги за библиотеките на Ко¬
зимо де Медичи, Федерико да Монтефелтро, за
Фердинанд Арагонски и други. Написал e спомени
за своите съвременници, от конто черпим истори¬
чески сведения „за тогавашния духовен и художе¬
ствен живот на Флоренция".
Такива учени мъже, писатели и художници създа-
ли Ренесанса.
Откъсването от вснчко, което e имало връзка със
Средновековието, се проявило и в реформирането
на шрифта. Хуманистите изоставили готическия
минускул, който и без това не намерил здрава поч¬
ва в Италия, и избрали нов, четлив и ясен шрифт.
Готико-антиква (лат. scriptura fere humanística—
почти хуманистичен шрифт или още littera fere
humanística, или Петрарка шрифт, таблица стр.
270) e писмо, в което e отразена преходната форма
между готиката и новокаролингския или хумани¬
стичен минускул. Този преход e ясно очертан в
ръкописите, писани отсамия Петрарка. В неговата
книга „De sui ipsius et multorum ignorantia" от 1368
година (фиг. 127) широкото подрязано перо, държа-
но под наклон 45 градуса, оформило отвесните и
хоризонталните греди с еднакви плътни, тежки ли¬
нии, а свързващите линии правило съвсем тънки.
Буквата e сравнително широка и закръглена, с доб¬
ре очертани дължини, междуредията са големи, а
редовете са компактни. Обаче много букви се за-
стъпват една с друга; двесъседни кръгли букви, ка¬
то b и a, d и e, о и q и други, са включени една
в друга. Този начин на застъпване на буквите се
среща в италнански ръкописи още от XIII век — в
т. нар. Беневентана шрифт. Готичен остатък e счуп-
ването на кръглите букви, на някои отвесни греди,
като в і, 1, n,u,ii честите съкращения. Буквата d
има унциален характер. Главните букви обикнове-
но са заети от готическия маюскул.
В този шрифт са примесени различии стилови фор¬
ми — много малко e повлияй от ротунда и готи¬
ческия минускул, а голямата част e заета от каро¬
лингския минускул.
Във Флоренция, Рим, Болоня, Соренто и други
през XV век освен монастирските скриптории и
училищата, като училището на Николо де Николи,
съществували и светските, гражданските работил-
ннци за ръкописни книги. Най-известна била ра-
72
ботплницата на Веспасиано да Бистичи. В тях ра-
ботели светски лица — илюстратори, рубрикатори,
сръчни калиграфи — професионалисти или беднн
учени и чужденци. Простите кописти били много-
бройни, а по-рядко се срещали т. нар. „scrittori" —
люде, конто знаели гръцки език.
Ръкописите на римските автори били запазенн
най-вече в премией с каролингски минускул, който
със закръглените си форми и яснотата си допадал
на хуманистите. Те смятали, че това са античните
римски букви и ги нарекли Littera antiqua — стар,
древен шрифт (още: littera romana — римска буква,
lettera tonda — кръгла буква, letterae antiquae ho-
rum temporum — антични букви на нашето време
и lettere antiche nuove — нови антични букви).
В много от монастирските скриптории и светски
писмени работилници италианските шрифтописци
и рубрикатори подражавали напълно каролинг¬
ския минускул. По негов образец развили широк,
заоблен шрифт с малки букви, писани с широко
подрязано перо, държано под ъгъл, към тях при¬
бавили като нововъведения — точка върху бук¬
вата і, препинателните знаци и арабските цифри.
Арабските цифри получили горни и долни дължи¬
ни. Цифрите 1, 2 и 0 се пишели в двете средни ус-
поредни линии. Цифрите 6 и 8 получили горни
дължини, а 3, 4, 5, 7 и 9 — долни дължини. Така
оформеният шрифт по-късно назовали Италиански
хуманистичен минускул (таблица стр. 271 и фиг.
128 и 129).Светъл, равномерен и спокоен, той прите-
жава всички качества на каролингския минускул;
буквата а изправила дясната си греда, a g и г по¬
лучили нови форми.
Отначало хуманистичният минускул не e имал
главни букви. Шрифтописците вместо да развият
главни букви, направо заели буквите от книговите
видоизменения на капиталис монументалисотІХв.,
употребени за написване на заглавия, имена, гла-
ви и други. Обикновено за тези надписи били из-
ползувани капиталис монументалис, капиталис
квадрата, капиталис рустика и унциалът. Но макар
да наподобявали епиграфската строгост и елегант-
ност на буквите на капиталис монументалис, вед-
нъж пречупени от перото, хуманистичните шрифто¬
писци дали още по-голяма свобода на перото при
изграждане на формата на буквите. Постепенно
епиграфската острота на формата се загубила. Ка-
лиграфският дуктус надделял и внесъл топлота и
движение в отделните детайли на буквата. Ново-
оформените главни букви имали наклонена ос до
45 градуса. Наклонът на перото увеличил контрас¬
та между отвесните и наклонените греди. Това
силно се отразило върху формата на буквите А, М,
N, Т, V, X и Z. Серифите на буквите следвали на¬
клона на перото. Те се изменили и загрубели.
Тези видоизменени главни букви получили в пале-
ографията името Хуманистичен маюскул (фиг. 130).
«гаеілмгащ tefUt tpu*v/7*mi
\A\xnmtgtnam Srmrutlù
ttncf пс^икСсапТап
I риапЫтг i ne са ban. H
uob'mír fcfw qcftncm
netТш*іл4ііг!дtxbx* е*киСа<с яшгсресхі
i îW'ïtecqctcm c*u$ fbmcyquibp Ьитлпй
127. Littera fere humanística
níímmrmirm inuidi.c habmirsm crçdenf ou.eplui-mitrmj
wn^nitarif babtulTrr. I1 IVu;i - •
jftd ¿e CLumno cnfpmo Loen»;«- cimifmanluciudí
•nem porninlTmn aflWhifir» a piona сшатт non
pônT^imr.'badium сдтраптп К.hofptcioЬгтс<пііГгте
derni fu-c exceperar craduerfatialuudmc. convpttm .nxr
■nlTtma cm-a recrean era.aonopoflrillamTicfin.un campa
пслц deft/Hcmemm aoe adpupnarn ртоиоопіГ cimi tv
, turtbtifcorpcmf UTamrmi titrrure ahouanro cfln-fupmor
128. Италиански хуманистичен минускул, 1449 година
A t permirre ruis preluolanf oloribus indes
EtaníUius-nofírp ГнІтегыЬоп'roner
l лттлцаъ e y it a fue vai irÀniÌAmsmMmv
blríium fune ris dedítA гесгы bonis
129. Италиански хуманистичен минускул, XV век
rRA D\70 AGNO
.SCIMV5- ALTE
KV M 'V NT I Q VI
V..5 ТАМ а.' скД
130. Италиански хуманистичен маюскул
73