музея на Гутенберг в Майнц (фиг. 126). Със същите
букви Гутенберг отпечатал много издания — ла-
тинска граматика, календари, папска була против
турците и други. Най-ценна e неговата 42 редова
библия (таблица стр. 268), набрана с по-малки и
елегантни текстура букви през 1452—1455 г., коя¬
то по красота и съразмерност съперничи на много
ръкописни книги. Това се дължи на умелото изпол-
зуване опита на скрипториите, точното копиране
шрифта на своето време и поддьржане на художест-
вените традиции. Инициалите и цветната украса
били добавяни ръчно от художници. Гутенберг не
бил оценен от съвременниците си. Ограбен от свои-
те кредитори и съдружници, обеднял и почти сляп,
починал на 3 февруари 1468 година.
Неговото дело открило пътя за бързото разпрост-
раняване на художествената мисъл и идеите на
Ренесанса.
Съдружниците на Гутенберг — Фуст и Шьофер —
продължили работата. Разширили предприятие™,
обучили много ученици, между конто бил великият
французин Николаус Йенсон, и отпечатали редица
ценни книги с текстура и антиква. Те първи въве-
ли отпечатването на инициалните букви с цветни
багри при изработването на Майнцкия псалтир
през 1457 година (таблица стр. 269).
Значението на книгопечатного дело било оценено
бързо. Затова отделни градове или народи са из-
явявали претенции за първенството на откриването
му. До нас са стигнали различии сведения.
В нотариалните актове на Авиньон от 1446 година
e отбелязано, че златарят от Прага на име Прокоп
Валдфогел, който работел в Авиньон, предал на
магистъра М. Виталис букви от желязо, калъпи и
инструменти, отнасящи се за изкуството на писа-
не — ad artem scribendi. Истината e, че Валдфо¬
гел e построил някакъв вид примитивна машина за
писане, чрез която можел да отпечатва букви от ла-
тинската и еврейската азбука, но не e могъл да
размножава един и същ текст в много екземпляри.
Холандците, като се базирали на „Хрониката на
град Кьолн" от 1499 г. и на сведенията на Адриан
Юниус, 1568 г., се опитвали да докажат, че книго¬
печатането e тяхно откритие и негов пръв открива-
тел e гражданинът на Хаарлем—Лауренс Иансзоон
Костер (1405—1485). Италианците също посочват
като пръв откривател Панфилио Касталди отФел-
тре, а белгийците — Жан Брето от Брюге и т.н.
Книгопечатното изкустЕо се разпространило бързо
из цяла Европа. Откриването на книгопечатането
изместило дейността на скрипториите и на свет-
ските писмени работилници. Работата на калигра-
фите се ограничила до минимални размери. Шриф-
тописците и илюстраторите започнали да сътруд-
ничат с печатарите, като добавяли в специални ек¬
земпляри украса или илюстрации върху белите по¬
лета на отпечатани книги. Шрифтописците и гра-
вьорите също участвували в изготвяне на нови на-
борни шрифтове.
Въпреки откритието на книгопечатането шрифты
не престанал да се развива. Скрипториите дълго за¬
лазили своите функции като центрове за изготвяне
на луксозно написани книги. Университетските
канцеларии и аудитории, гражданските и други
канцеларии продължавали да бъдат огнища за
развиване нови форми на шрифта.
mag firn ôbtçgé ntrfjt IDor ir goHírUí
angefacht $rifhis mil to urtel rpcecüea*
Bñ mil alie bofcbeit rrrijm Die nie ge*
Daié tra mille tin toa mil et gebe emìge
bin &ïi mil ira guié gebe £>vvm tarte
on emîg lebê &î;t- Die meri r an alle Ding
фіе in Ö merit geCctjafö tînt £zu gene
oñ mette aurb zu nîrtjt Ш man mal
126. Най-старият печатен лист, 1445 година
m
Nx
!
i [7T~
«3tV
í4í¿4
Я*
¿
.i., i
6
P E H ЕС A HC
ВЪЗ ВРЪЩАН E КЪМ АНТИЧ H ИТЕ ФОРМИ
Към края на XIII и началото на XIV век в Италия
се появила нова икономическа сила — заражда-
щият се капитализъм. Той встъпил като прогре-
сивна сила в борба с феодализма и разклатил ос-
новите му.
Градовете-държави заместили феодалния господар.
Освободените от феодалното робство селянин и
дребен занаятчия, лишени от земя и средства за
производство, потърсили препитание в „манифак-
турата"— коприненопреработвателни, корабостро-
ителни, металургични и др. предприятия на за-
могнали се земевладелци или на крупни търговци.
Безимотните сменили господаря си. Новата гос-
подствуваща класа постепенно се утвърдила и съз-
дала свой мироглед и своя култура — културата
на просветените фамилии търговци.
В Италия възникнали две големи огнища на ду¬
ховна култура — градовете-държави Флоренция
и Венеция. Във Венеция като развит търговски
център духовните сили се групирали около кни-
гоиздаването и книгопечатането.
Флоренция през XIV век откърмила великите
поети Данте, Петрарка и Бокачо, художника Ма-
зачо и редица учени мъже — хуманистите.
Данте Алигиери (1265—1321) бил един от първите
писатели, който използувал в своите литературни
произведения италианския език. Свързан със
Средновековието и предвестник на Ренесанса, Дан¬
те не напразно e избрал за учител и водач из „Ада"
и „Чистилището" най-добрия поет на римската
класика, на античния свят, който свят скоро ста-
нал пътеводно начало, учител и водач във всичките
дела на човека от Ренесанса.
Джото (1266—1336) не закъснял да изведе живо-
писта от аскетичните канони на Средновековието,
като внесъл в религиозните сюжети ново съдържа-
ние и нови образи, взети от окръжаващия го жи¬
вот. Сюжетите били само повод той да създаде мо-
нументални произведения, наситени с драматично
напрежениэ и силни характери.
Хуманистите отрекли феодално-църковната кул¬
тура на Средновековието и прогласили идеите на
Ренесанса, като дали светски характер на изкуст-
вата, литературата и науката.
След дългия потискащ културата средновековен
сън светът се пробудил отноео. Освободен от ве-
ригите на средновековната мистика, хуманистич-
ниятдух на италианеца от XIV и XV век се насочил
към изучаване на произведенията на античноетта.
Икономически и политически раздробената Ита¬
лия, наследница на бляскавия Рим, на античната
култура отново открила красотата, хармонията,
изяществото чрез античния свят, който изникнал
от руините. Запазените великолепии римски па-
71