122. „Диамант Сутра", 868 година

123. Карти за игра

друга и отпечатвани върху дълга хартия — сле-
пена от няколко листа. Така се образувала книга
с форма на свитък.

Засега смятаме като първа ксилографирана книга
книгата „Диамант Сутра", отпечатана чрез ксило-
графирани плочи върху седем слепени листа хар¬
тия във форма на свитък 5 м дълъг и 30 см висок.
Книгата „Диамант Сутра" e индийско съчинение,
преведено на китайски език. Датирана e от 11 май
868 г. и била отпечатана от Ван Ук (намерена e през
1907 в „Пещерата на хилядата Буди" и e пренесена
в Британския музей, фиг. 122).
С хартията се разпространил и техническият метод
на печатането. Разпространението на хартията по
света започнало от Самарканд поради това, че два-
ма китайски майстори на приготвяне на хартия
били пленени в 751 г. и издали дълго пазената ки¬
тайска тайна. В Европа хартията станала извест¬
на чрез маврите в Испания.

От Китай начинът за изготвяне на ксилографира-
ната книга преминал в Япония (VIII век), в Ко¬
рея, в Туркестан, в Персия, в Армения и достигнал
при арабите в Египет през X век. През X век Кора-
нът бил отпечатан на арабски език.
Участниците в кръстоносните походи влезли в до-
пир с изкуството и културата на Изтока и прене-
сли източното влияние в Европа.

Дали ксилографията e донесена от Изтока, не e
изяснено, обаче e доказано, че печатаните по кси-
лографичен начин карти за игра (фиг. 123), така
много разпространени в Европа през XIV век, са
източно изобретение и са пренесени от пътешест-
вениците, мисионерите и търговците. (Китайците
са ги употребявали още през XI век пр. н. е.) На-
ред с тях между народа се разпространили печатани
религиозна картини-щампи, конто по рисунки и
по начин на изрязване напомнят будистките аму-
летни картинни отпечатъци. Пазарът бързо се на¬
воднил от щампи, отпечатани от едната страна на
листа, от календари и други.

Първата датирана ксилографирана творба в Евро¬
па e от 1418 г.; cera тя e запазена в кралския му¬
зей в Брюксел (фиг. 124). Тази религиозна творба
изобразява „Богородица с детето", около конто са
насядали четири светици. Имената им и датата на
изработване са изрязани върху отделни завити фи-
шове. Втората датирана творба e от 1425 година,
също с религиозно съдържание и изобразява „Св.
Христофор".

По-късно започнали да се отпечатват книги, съста-
вени от няколко страници, в конто преобладавала
едрата рисунка с кратки пояснения. За да задово-
лят жаждата за знания, текстът започнал да заема
все по-голямо място, докато изместил рисунката и
се развил върху цялата страница. Към края на
XIV век и началото на XV век в Европа се появила
Блоковата книга (таблица стр. 267), наречена така,
защото всяка нейна страница с рисунките и писме-
ните знаци била изрязана върху отделна дървена
плоча, т. е. върху един блок. От тези ксилографи-
рани плочи се отпечатвали множество екземпляри.
Обикновено две съседни страници се отпечатвали
на лицевата страна на листа, а обратната страна
оставала празна.

Този механичен начин за възпроизвеждане на ри¬
сунки и на писмени знаци съкращавал времето за
написването и рисуването им и заменял труда на
множество скъпо платени шрифтописци. При това
давал един и същ текст в множество бройки, кое-
то поевтинило цената на книгата и я направило
достъпна за широките народни маси. Блоковите
книги били предназначени за народа и поради съ-
държащата се в тях достъпна народна литература.
Големите картини преобладавали над текста и иг-
раели важна роля в изясняване на съдържанието.
Съдържанието на тридесет и трите блокови книги с
различии заглавия, излезли в 100 издания, има ре¬
лигиозен и светски характер. В тези книги e упо-
требен модерният за времето си готичен стил букви.
Най-популярната книга от този вид e „Armen Bibel"
или „Библията на бедните" (Biblia pauperum). Един
добре запазен екземпляр от нея се намира в град-
ската библиотека в Лайпциг, откъдето e взета на-
шата таблица, стр. 267. В това издание рисувачът

68

и гравьорът са проявили голяма нзобретателност,
сръчност и отличен вкус при съчетаване отделни
различии сцени на едно място.
Буквите, употребени в тези издания, са високи,
плътни готически букви, наречени текстура.
По-ново и по-близко на книгопечатането изобрете¬
ние виждаме в отделно изработените йероглифни
знаци, чрез конто са „отпечатани" думите в глине-
ния диск от Фест през 1700—1600 г. пр. н. е. Това
ранно откритие на подвижните букви било забраве-
но. В китайските хроники се споменава изобрете-
нието на Пи Шен, който печатал около 1040—1050
год. с отделни букви, изработени от глина и нзпсче-
ни на огън. Тях той намазвал със специално мастн-
ло от смоли и ги отпечатвал върху хартия. В слу¬
чая не e употребена матрица, а всекн знак e прп-
готвен отделно. Понеже в китайския език почти
всяка дума има отделен писмен знак, множеството
знаци (около 44500) затруднявали печатането и
този начин бил забравен заедно с откривателя му.
В Корея през 1409 употребявали подвижнп букви,
излети от бронз, мед или олово.
Европа била по-облагодетелствувана. Латинската
азбука, с която си служат народите в Западна Ев¬
ропа, се състои от 24 знака, конто, като се комби-
нират по желание, съставят всички думи на гово-
римия език. Това удобство, непознато на китайци¬
те, изиграло своята роля в книгопечатането.
Ако съдим по намерената в Прюфенингер посвети-
телна плоча, подвижните печатни букви най-напред
са се появили през 1119 г. в Германия (фиг. 125).
Тази глинена плоча e отпечатана чрез отделни бук¬
ви, изрязани в твърдо дърво.
Такова e било състоянието на механическите и
техническите средства за печатане предп и по
времето на Гутенберг. Дали той e знаел за китай¬
ския и корейския начин на печат с подвижни бук¬
ви, а също и за посветителния надписот 1119 год. в
Германия или откритието e лично негово хрумване,
това ще покажат бъдещите изследователи на вели-
кото дело на Гутенберг.

Йоханес Генсфлайш (Johannes Gensfleisch) се ро¬
дил в Майнц между 1391—1397 г. в бащината сп
къща „Zum Gutenberg", по която по-късно бил на¬
речен Гутенберг. Той принадлежал към патрициан-
ско семейство. Около 30-годишен бива заточен
заради участието му в политическите борби между
патрициите и занаятчийските сдружения. От 1434
до 1444 г. работил в Страсбург като златар, шли¬
фовал благородии камъни или фабрикувал огледа-
ла. Технически сръчен, той се занимавал със своето
откритие на подвижни метални наборни букви,
ръчен леярен инструмент за букви и преса с лост.
Около 1444—1445 г. Гутенберг се върнал в Майнц,
където завършил своето откритие. През 1445
1446 г. отпечатал фрагмент от „Weltgericht". Това e
най-старият запазен отпечатък. Съхранява се в

124. Най-старата ксилография, 1418 година

• für

v:IO-.MAl-CSí:.CMCV ï:HOC

g*;ftiò N«\SÍ E rW fj(Ò wor Е^'Л

¡ ■;í\Ar(Sr.()ÑSl:|LWVVK:04Hr-

^()T"ro^[;cr(^ííwÍ4,íiuítA(.'

125. Надписът на Прюфенингер, 1119 година

69