115. Китайски лични печати

117. Печат върху тухла

118. Печат върху дръжка на амфора

Начинът за гравиране на матриците за монети (бу-
лотирион) e подобен на начина за гравиране на мат¬
рица за букви. Обаче булотирионът съдържа всич-
ки образи и букви, гравирани на едно място.
Първите монети били изсечени от тирана на Аргос
Фейдон или Фидон през VIII век пр. н. е.
По същия начин били изготвени и булотирионите
на оловните печати на Георги синкел български,
на княз Борис, на цар Симеон и други, намерени
в гр. Преслав. Те служели да съединят в едно шну-
ровете на писмата-свитъци. Подобии са днешните
митнически и други пломби.

Особен род печати били уредите за снгниране на
стоки, едър добитък и дори роби. Те са съставе-
ни от отделни железни, обратно изковани букви,
прикрепени към обща дръжка, в която e втикната
дървена пръчка. Те били използувани за снгни¬
ране, след като били нажежени с огън. Натиснати
върху кожата на роба или добитъка, те оставяли
своята следа — знак за собственост.
У нас са намерени такива уреди в Плевенско — с.
Голяма Брестница, от III век; в Южна България,
Казанлъшко — „Копринка", ст IV век, иве. Сави-
но, Ямболско, IV век (Г. Герасимов, ПАИ XXII,
стр. 339, „Антични уреди от желязоза сигниране").
Въпреки че платното няма пряка връзка с раз¬
воя на шрифта, то също послужило като материал
за отпечатване. Тук по-скоро става дума за деко¬
ративна украса на тъкани, ала баграта, натискът
и щемпълът, който се изрязва, имат връзка с тех-
никата на печатането. При това китайците поня-
кога използували коприната като материал за от¬
печатване на шрифт. Начинът за изработването на
украса върху Платове чрез отпечатване дошъл от
Индия. По време на походите на Александър Ве¬
лики в Индия, 327 г. пр. н. е., начинът бил усвоен
и пренесен в Александрия, където при Птоломеите
имало фабрика за печатане на Платове. Римляните
заели това изкуство от етруските.
Всички горепосочени механични способи за печа¬
тане се извършвали без употребата на хартия като
печатарски материал.

Хартията съе своите технически качества създала
най-благоприятни условия за усъвършенствуване
на книгопечатането. През Средновековието се пи-
шело върху скъпия пергамен.
Някога китайците били писали върху бамбукови
пластинки и копринени парчета. Но бамбукът бил
тежък, а коприната — скъпа. Китайският санов¬
ник Тсай Лун в 105 година изобретил начин за при-
готвяне на хартия от смлените нишки на дървеси-
нени кори, парцали, коноп и остатъци от стари ри-
барски мрежи, накиснати във вода и смесени с ня-
какъв скрепител (обикновено китайците използува¬
ли оризовото брашно). Тази хартиена каша прецеж-
дали през четвъртито сито с бамбукова рамка и ко¬
принени нишки. Водата се оцеждала през ситото, а

66

върху него оставали вплетените една в друга къси
нишки от смлените материалн, конто се настилали
върху равната плоскост на ситото и като засъхнели,
образували един лист хартия. Нея китайците из¬
ползували като евтин материал за писане и рисува-
не. Това велико откритие стигнало в Европа едва
след 1100 години, защото 650 годинн тайната за
нейното приготвяне не могла да прескочи Велика-
та китайска стена.

В Китай хартията била употребявана още през II
век като материал за вадене отпечатъци от стра-
ниците на книги, гравирани върху камък с вдъл-
бани букви (фиг. 120).

Наред с хартията баграта навлязла като нов еле-
мент в печатането. Използувана била вместо печа-
тарско мастило чрез особен начин за намазване.
Няколко века по-късно китайците заменили камъ-
ка с по-лесните за обработване дървени плочи, в
конто издълбавали текста и рисунките. Така се по¬
лучили ксилографираните творби и Ксилографи-
раната книга. Ксилографията (гр. СбХоѵ— дьрво и
ypácpw—пиша) e начин на гравиране върху дървена
плоча, при който се запазват линиите на изобразе-
ните върху повърхноетта на плочата рисунка или
писмени знаци с обратен образ, а пространството
около тях се издълбава. Изпъкналите линии, кои-
то всъщност оформят рисунката и писмените знаци,
служат да приемат намазаната върху им багра и да
я предадат на хартията, т. е. да „печатат", а вдлъб-
натите места остават бели.

Техниката на отпечатването e следната: изграви-
раната дъека се намазва с багра. Върху нея се по-
ставя лист хартия, който се притиска чрез тампон
или кокален нож към дъеката, за да отнеме багра¬
та. Ножът или тампонът при натиска набива зад-
ната страна на хартията, и тази страна става не¬
годна, не може да приеме нов печат. Това техни-
ческо неудобство задължавало да се печата книга-
та само от едната страна на листа. Начинът да се
печата само от едната страна на листа наричаме
анопистографичен (от гръцката частица <¿v — не и
гр.думаотио&оурхсрос — изписан на обратната стра¬
на). Този начин на печатане e запазен и до днес в
Китай и Япония.

Ксилографната илюстрация и книга водят начало-
то си от будистките монастирн в Китай от VIII век.
Най-старият запазен ксилографски отпечатък вър¬
ху хартия e седемлистният смесен (общ, дребни
новини) вестник от периода Каи-Июан, 713—742 г.,
намерен в Китай.

Откритата в Япония, известна под името Dharani
бележка, „вълшебна бележка"— с будистко закли¬
нание, e отпечатана с китайски шрифтови знаци
между 764 и 770 година (фиг. 121).
Когато текстът на книгата бил дълъг, изрязвали
го на няколко дъеки. Тези ксилографирани дъеки
с рисунките и текста били подреждани една до

119. Печат върху сребърно блюдо, 308—325 година

120. Китайска гравирана каменна форма

121. „Вълшебна бележка", 764—770 година

67