НО. Ръкописен фрактур

' (Sitë,pptciiiôe(îomi(N
_ pccwtonetfiömi^Ku
fo0 omtbuô OIC0U0 t)itc mee-
ЭешАаЬйЗш g)faat-

///. Печатен фрактур, 1513 година

<ОпЫоиЬст§т\ Сще

112. Фрактур от Тheuerdank, 1517 година

eiaríff. ЩШ et Ѳеотеіго*

Olitoti ©urerí/ De »anelate ft,

guraramet ЩШ partium ae

öejttö. ímagínum Ш\Ыч> щ

рполЬ. tx [pituitaria quo«'

t>am еоіпб/пипе рлтит

in (annum eonuerfi

accefferunt,

113. Дюрер-фрактур, 1522 година

III (1440—1493) и Максимилиан I (1493—1519) ка¬
то лек, елегантен, калиграфичен шрифт за грамоти
и книги. Общата шрифтова картина станала по-
сива. Горните и долните дължини са украсени с
тънки извивки и човки. Има леки извивки на дес-
ните черти на а, m, n и в левите на г и п. Буквите f
и s долу изтъняват. Главните букви, произлезли от
редовните или от унциалните форми, са добре
свързани с текста. Завършват с украсни извивки —
тъй наречените „слонови хоботчета" (фиг. ПО).
Склонността към украсни добавки и преднамере-
ната раздвиженост на буквата показва във фракту¬
ра барокови елементи. Една красива форма ранен
фрактур e намерила място в ръкописната книга за
шрифтови образци „Proba centum scripturarum" от
1519 г. на бенедиктинеца от монастира „Св. Улрих
и Афра" в Аугсбург — Леонард Вагнер (Leonhard
Wagner, 1454—1522).

Първият Печатен фрактур (фиг. 111), с който
придворният печатар Ханс Шьоншпергер отпеча¬
тал в Аугсбург през 1513 година молитвената кни¬
га на императора, бил оформен по заповед на Мак¬
симилиан I, може би със съдействието на Фише-
ровия ученик Винценц Рокнер (Vinzenz Rockner),
секретар на императорската канцелария. Един от
отпечатаните молитвеници бил украсен с оригинал-
ни рисунки, направени по белите полета на книга¬
та от Дюрер, Кранах и Булгмайер.
Вторият фрактур e рисуван от Рокнер и e изрязан
от Хиеронимус Андрее (Hieronymus Andrea). С не¬
го Шьоншпергер отпечатал през 1517 година кни¬
гата „Theuerdank" (фиг. 112).

Великият германски художник Албрехт Дюрер,
(Albrecht Dürer, 1471 —1528 г.) често употребявал
фрактура в своите живописни и графични произ¬
ведения и допринесъл за неговото развитие и до-
оформяне. Под негово ръководство и наблюде¬
ние шрифтописецът Йохан Нойдьорфер и изрезва-
чът на форми Хиеронимус Андрее създали в 1522 г.
нов шрифт, наречен Нойдьорфер-Андрее-фрактур
или Дюрер-фрактур, който бил предназначен за на-
биране на теоретичните произведения на Дюрер
(фиг. 113). Най-напред те изрязали две степени
фрактур и отпечатали „Триумфалната колесница"
на Дюрер през 1522 година.
По-късно, през 1528 и 1534 год., се явили и други
изрези в по-големи кегли. Под влиянието на импе¬
раторский двор фрактурът станал моден и бързо
се разпространил из цяла Германия чрез сродника
на Нойдьорфер—Петрейус (1525), чрез Фойер-
абенд (1546), Родлер и други.
В по-ноео време са известии добре уравноЕесените
изрези фрактур на Унгер, за когото Фирмен Дидо
също e правил лроби, и изрезът на Валбаум.
През 1938—1940 година Херман Цапф направи но¬
во оформяване на фрактура със своя Гилгегард-
фрактур.

64

114. Цилиндричен гравиран валяк (вдясно) и отпечатъкът

Непрестанното търсене на нови механически сред¬
ства, с конто да се облекчи или да се замести теж-
кия и продължителен труд на шрифтописците от
скрипториите, достигнало своя апогей чрез изоб-
ретението на Гутенберг, което не e само механично
откритие, a e ценен принос за световната култура.
Книгопечатането не e ново, изолирано откритие.
То има своето развитие и своите преходници и
есвързано с новите технически придобивки при
изготвянето на материалите за писане.
Халдейските гравирани с клинописи цилиндры
(фиг. 114), чрез конто асирийците и вавилонците
(2800 години преди н. е.) са „отпечатвали" върху
таблички от мека глина своите „писма" и държавни
декрети, са едни от първите преходници на книго¬
печатането. Печатарското мастило, както и хар-
тията, разбира се, не били познати, но гравираните
с изпъкнал или вдълбан релеф знаци върху ци-
линдъра, натиснати върху меката глина, оставяли
своето изображение и правели плоскоетта достъпна
за четене.

Най-важните принципи на печатането — гравира¬
ните знаци, натискът и тиражните бронки — били
вече открити.

Същото предназначение, в по-тесен смисъл на ду¬
мата, имали египетските, финикийските, критско-
микенските, китайските и други гравиранн лични
печати (фиг. 115) върху скъпоценни камъни във
вид на пръстени или в други форми, върху слонова
кост, бронз, бамбук, сребро и други, с конто се
подпечатвали документитс.

Макар и с по-едри размери, подобии лични печати
били дървените щемпели (фиг. 116), конто намира-
ме натиснати върху прясната мазилка на входа на
гробницата на Тут-анх-Амон.

Друг вид печати, издълбани в дърво, камък или
олово, са фабричните марки, отпечатани върху
тухли и глинени съдове. Запазени са множество
вавилонски тухли с печат от врсмето на Гудеа, съ¬
що египетски и други.

У нас, при разкопките на град Севтополис (М. Чи¬
чикова, ИАИ XXI, стр. 129) са намерени щемпелу-

.«у

вани тухли с изпъкнали или вдлъбнати едннични
букви от тракийско време (IV—III век преди н. е.),
а в Преслав и на други места са открити тухли с пе¬
чати на римските легиони и на частни фирми (фиг.
117). От V—IV век преди и. е. гръцките частни фир¬
ми, конто търгували със задморски страни, слагали
върху дръжките на още мократа амбалажна кера¬
мика — амфори и съдове за зехтин и вино — пе¬
чат с името на епонима (фиг. 118), с конто от-
белязвали произхода на стоката, месеца, годпната
и мястото на нейното произвеждане (М. Мирчев —
„Амфорните печати"). За тази цел се използували
специално гравирани оловни пластинки-щемпели с
изпъкнали или вдлъбнати букви.
Изброените дотук печати били приспособени за пе-
чатане върху мек материал, предимно върху глина
или мазилка. При работа с по-твърдите материали
щемпелът e трябвало да издържа на съпротивле-
нието им, затова като материал за неговото изгот-
вяне избирали твърди метали. Самият процес на
изготвянето бил много по-сложен и бавен.
С такива щемпели се сечели монети, правели се
почетни медали, възпоменателни медальони, съдо¬
ве за ознаменуване на юбилейни годишнини, напри¬
мер сребърните съдове от Червей бряг на импера¬
тора Лициний, 308—325, фиг. 119 (Л. Огненова,
„Сборник Кацаров", т. II, стр. 233) и други.
Сечението на монети, медали и други също почи¬
вало на принципа на печатането. За целта се из-
готвяли две специални матрици. Първата матрица
обикновено била гравирана с обратен образ върху
плоска метална плоча. Втората представлява про-
дълговата метална пръчка, на единия й край бил
гравиран с обратен образ портрет или фигура на
владетел и съответни текстове, а другият край бил
приспособен за удряне с чук.

За да се „изеече" монетата, поставяли върху пър¬
вата матрица плоска метална пластинка — златна,
сребърна или медиа, и я покривали с продългова-
тата матрица.Образите на двете матрици се „от¬
печатвали" върху пластинката от натиска, създэден
чрез удар на^чук.

65