Öcffinrljumefim'
trie move nvrtivV
Ш (BtoottiDt4
creerò if; trmicQiu
ñb-r&lfovbct:
Ш л*±,4 5^ ^#á^ ^ Г9 /05. Блокова книга, Хайделберг Текстура (от лат. Textura — тъкан, плат, свързва- редовните букви. Главните имат широки извивки, Фактът, че буквените форми на текстура, макар и Към края на XIII век в Италия и Испания формата 62 Rotunda (от лат. rotundus — закръглен; от немски За всекидневни нужди, за произведения на нацио¬ Макар фрактурът да ce e развил едва в края на ] nni|3>clbrniiplicino:quL>ò пои 106. Ротунда 107. Френска бастарда ^Jcvcuv ѵчѵКчсл! Ъ* offmo ç*< I 108. Немска бастарда VI bem name« ber t>eyligeti brçfalttgte 109. Швабахер 63
не, фиг. стр. 61 и табл. стр. 266), също Missalschrift
(от нем. Messe — литургия, литургичен шрифт),
още Gitterschrift (от нем. Gitter — решетка, решет-
ков шрифт), а французите го наричат Lettre de for¬
me, e строг, тромав, ъгловат, компактен шрифт
с главни и малки букви. Въпреки че e произлязъл
от широкия каролингски минускул, като пречупил
заоблянията му.той изменил пропорциите, развил
се на височина (готическият „стремеж нагоре") и за-
твърдил строга вертикалноет на основните стъл-
бове. Разликата между отвесните и хоризонтални¬
те щрихи значително се увеличила. Първите са
плътни, тлъсти и стоят близо един до друг, а хо¬
ризонталните са прекомерно изтънели, дори ня-
къде се загубват и биват заместени от ромбовидни
наставки, конто служат също за свързване на бук¬
вите. По двете средни успоредни линии се натруп-
ват вериги от ромбовидните завършъци на букве-
ното тяло, над конто горните и долните дължини
изскачат като стволове, без да получат надебеля-
вания на краищата. Това e много характерно за
текстура. Горните дължини са скъсени. Думите
и редовете стоят гъсто един до друг. За да се за-
вършат редовете равномерно и написаният текст
да образува блок в страницата, започнали отново
да използуват съкращенията и лигатурите. Глав¬
ните букви са взети от унциала или са развита от
конто разнообразяват реда. Текстовата страница
въздействува като решетка или гъста тъкан и има
сериозен, строг характер, което допаднало на кло-
нящата към мистика душа на германеца от края
на тринадесетия век.
произлезли от перото, били опростени до чисто
геометрични прави линии, без закръглености и със
сгъстени щрихи, за да се пести място, ни кара да
предполагаме, че формата на буквите се прибли-
жила към изискванията и характера на материала
на дърворезбената техника. Като че ли те са при-
годени да предоставят на длетото удобни плоскости
за действие при рязане на дървената плоча; тя
представлява една страница от „Блоковата книга"
(фиг. 105), върху която бил нарисуван с обратен
образ целият текст заедно с илюстрацията, та след
отпечатване да се чете нормално. Тези удобни за
изрязване букви ускорили откриването на книго-
печатането с подвижни букви.
Текстура бил употребяван за надписване на духов-
ни книги и литургични текстове на латински език.
Срещат се също текстове на народен език, напи¬
сани с текстура.
на готическия минускул и на текстура се измени¬
ла. През XIV век бил съетавен шрифтът Ротунда,
Rundgotisch — кръгъл, готически, фиг. 106). Той e
още тесен по пропорции — без ромбовидни настав¬
ки, с къси горни дължини, но запазва някои за-
кръглявания от каролингския минускул. Шриф-
товата картина e по-светла.
нален език и за светски книги ce e употребявал през
XIV и XV век шрифтът Бастарда, Bastarda (от фр.
bâtard — неистински, незаконороден, който се съ-
стои от две части, фиг. 107 и фиг. 108). Шрифтът
e видоизменение на готическия минускул, което
станало в канцелариите под влиянието на бързо-
писния шрифт при писане с цепнато по средата пе¬
ро на грамоти и на други текстове. Първи писарите
от Парижкия университет го разпространили под
името „Lettre parisienne" или „Lettre bâtard". Той
развил многобройни областни видове английска ба¬
старда, чешка бастарда, германска бастарда и дру¬
ги. Бастарда e съетавен от смесени графични шриф¬
тови елементи: вид на обикновен курсивен шрифт,
пречупване на текстура без ромбовидните настав¬
ки и ширината на буквите и закръгленостите на
антиквата. Буквите се свързват чрез начални или
завършъчни линии. По-късно e повлиял за създа-
ване на швабахера и фрактура.
Швабахерът (Schwabacher — произходът на името
не e успешно обяснен) e шрифт, близък до бързо-
писните съобщителни шрифтове и франкския бас¬
тарда. Показва смяна на отвесни и закръглени чер¬
ти. Развил се на ширина. Буквите a, d, о са заоб-
лени, но горе и долу остават заострени. Появил се
за първи път през 1460—1472 г. в Аугсбург и Нюрн¬
берг като печатен шрифт със собствени главни бук¬
ви (фиг. 109). Те имали големи обеми.
Швабахерът e по-четлив от текстурата. Общата
шрифтова картина, изградена на противоположно¬
сти от строги отвесни черти и живо сменящи се
закръглявания на перото, с панделковидни извив¬
ки на горните дължини, внушава подвижност, бод-
рост, дързост. Затова той e бил широко употребя¬
ван за отпечатване на народна литература, сатири,
памфлети и революиионните произведения на Ханс
Сакс и Мартин Лютер.
XVI век, връзката му с начупените шрифтове ни
задължава да го разгледаме тук.
Фрактурът, Fraktur (от лат. fractus — счупен) се
среща като писмен шрифт още в началото на XVI
век. Той e чист шрифт на германския ренесанс и e
изведен от текстура и швабахера, а донякъде и от
чешкия готичен бастарда. От първия заема висо-
ките букви, теснотата между линиите и думите и
тъмно построената шрифтова картина, а от вто-
рия — някои закръглявания.
През шестнадесетия век фрактурът се развил в гер-
манските императорски канцеларии на Фридрих
ШЪисшг qu.ilmio : пес лЬіглг пчЪл
umr.is.cfлпірііл'3immìiìno.
Per fòl лщ inni òii^i nio сош un ю fir
шішшіо іілгші Bilichi crcrnimiouto
шифіріглшшю-.:-' c
I n genito er genito cu ipu рлглсисо
IxmcVao fimpli тхЫго: plnlLimuo.cq
xx -ocbito. Ліііі Л»toìiaTiuì №\\ь
f licflut vnb jimccftawcn Шапеп vnb
tcei'3 faite (Secmgë. ДОіс Шартіііап \
mg fi allai $eytm тет* bee геіфѳ fi ¿
bung. іВфіЩО^ф (Diserrici) 1>шз<
©tila« ic écaue Ф ¿>abfpurg fi ¡¡m
gttabe. XXHt Battolò bes l>eyltg< (W
ligat &ómifd)¿ гсіфз buret) (germarr
^с&епф bi'fcí)ofFfi 2fogfpurg. 2Шж