пела „Сен Мартен". Capeila Palatina e центърът,
откъдето се осъществява реформата. Също такава
ранна форма каролингски минускул има в „Златния
псалтир на Карл Велики" (Cod., 1871, във Виена).
Той e писан от Дагулф през 795 г. (фиг. 101).
Каролингският минускул повлиял на шрифта в
писмените школи в главнитемонастирски центрове
Сен Дени, Корби, Флавини, Лаон, Фулда, Реймс и
други, скоро преминал границите на Карловата
държава и станал шрифт на цяла Западна Европа.
Той e пратип на сегашната редовна (с малки букви)
латинска азбука.

Каролингският минускул оформил напълно бук¬
вите на „малката азбука". Те са четливи, добре про-
порционирани, с ясна и красива форма и се включ-
ват в четирилинейната успоредна система за писа¬
не, като запазват главно три големини n, b, g или
р. Утвърдили се горни и долни дължини с постоян¬
на дължина, която спомагала за четливостта. Сред-
ните две успоредни линии били използувани за
изписване тялото на буквата, например височината
на буквата п. Горната линия ограничавала извися-
ването на горната дължина, например при бук¬
вата b, а долната ограничавала долната дължина,
например при буквата g или р.
Няколко букви — i, m, n, p, r, u — получили ясно
изразени и наклонени наляво триъгълни серифи.
Приятно впечатление прави смяната на отвесни,
закръглени и полегати линии в общата шрифтова
картина, която станала по-светла и по-гиздава,
благодарение на по-тясното подрязване на перото
и на широкото междуредие. Буквите имат чертици
за свързване една с друга. Разстоянието между ду¬

мите e очебийно. Буквите имат квадратна пропор¬
ция (без горните и долните дължини). Шрифтопис-
ците изучавали старите ръкописи, познавали ос-
новно старите шрифтови форми — капиталис ква¬
драта, капиталис рустика и римския унциал, —и ги
прилагали с умение и вкус наред с каролингския
минускул. Известии са следните степени в разви¬
тието на каролингския минускул — от 783 до 820 г.
се развивала ранна форма на каролингския мину¬
скул (фиг. 102 и таблица стр. 260). Много харак¬
терно за ранната форма на каролингския минускул,
писан от Годескалк и Дагулф, е, че горните и дол¬
ните дължини на буквите b, d, h, 1, p, q, g надми-
нават един път и половина височината на средния
ред, при това горните дължини се разширявали
към върха си и завършвали без серифи. От тези
големи дължини се получили широки междуредо-
ви пространства. От 820 до 1100 г. се развили по¬
степенно зряла или кръгла форма (фиг. 103 и 104),
при която горните дължини станали равни с тя¬
лото на буквата и завършвали с добре оформени
серифи, широка форма (таблица стр. 261 и 262),
тясна форма (таблица стр. 263) и ъгловата форма
(таблица стр. 264) на каролингския минускул.
В тясната форма разстоянията между двете отвес¬
ни греди на буквите, например при п, значително
се приближили и шрифтовата картина станала по¬
сбита. При ъгловатата форма облите части на бук¬
вите се начупили.

През 1100 година започва преходът от Романската
епоха към Готиката. Готическият архитектурен
стил заместил романския, а готическият шрифт —
каролингския минускул.

çxubemb;cAprarurn дллсошит
tonurn mxriuprajtTfif Lonrxün

L

xxar-

ccpioülxczifcffíucrc- T>

103. Каролингски минускул, зряла или кръгла форма, 803—834 година

(J[btpudictnr> duocfcccNwem cd>

trc&rornuzcuro сигчхигс
(J bioLeum (иЬсіиСЬсыссІістіо

104. Каролингски минускул, зряла или кръгла форма,IX век

ûmoueillospùnut
UusctpfattoußiUü

Dime effe. Ditto oürüut!

rostíTC! ишиас irtdGtof

1Ш11Г! nò

H АЧУ П В AH E ФОРМАТА HA БУКВАТА.
КНИГО П ЕЧAT АНЕ

Каролингският ренесанс бил изживян скоро.
От феодалния начин на производство, от затворе-
ното натурално стопанство към края на IX век, с
нарастването на производителните сили, започнало
постепенното отделяне и диференциране на занаят-
чийството от селското стопанство. През X и XI век
то имало значителни успехи в обработването на ме-
талите, в текстилната промишленост и най-вече в
строителното изкуство.

Занаятчиите се заселили в градовете и работели за
феодала, за пазара и за търговците. Градовете се
издигнали и получили известна самостоятелност.
В борбите между феодалния крал, феодалните се-
ньори и самоуправляващите се градове и в оформя-
не на тогавашния светоглед важна роля играела
църквата. Тя отрекла античната култура и свет-
ските науки и подтискала със своята мощ развитие-
то на духовната култура. Създадената църковна им¬
перия имала като най-важни средища за въздей-
ствие монастирите и градските църкви. В монасти-
рите имало добре обзаведени скриптории, в конто
монасите преписвали църковни книги.
В градовете били издигнати от изкусни занаятчии
великолепии църкви, с тесни извисени нагоре ост-
ровърхи форми — стил, получил името „Готически".
От каролингския късен минускул към края на XI
век се оформил един ъгловат, по-строен и по-сбит

шрифтов вид, в който заоблените линии започна-
ли да се пречупват. Редовете се приближили, гор¬
ните и долните дължини се застъпили. Буквеното
тяло се увеличило за сметка на горните дължини.
Главните бѵкви се развили от редовните или се до-
пълнили чрез форми, взети от унциала. Те са по-
малко пречупени, залазили са по-кръглата си фор¬
ма. Постепенно се създала органическа връзка
между главните и редовните букви. Разстоянието
между думите се намалило. Съкращенията на ду¬
мите се срещали в изобилие. Общата шрифтова
картина се затъмнила.

Този готичен шрифтов стил се родил също в Се¬
верна Франция. Бързо се възприел в Германия,
Испания и Англия. Но макар острият, сухо офор¬
мен начупен Готически книгов минускул (таблица
стр. 265) да се среща от края на XII до XV век и в
Италия, той остава чужд на италианекгото чувство
за форма. Настава раздвоение в стиловите форми на
шрифта. Отделя се север кото от южното влияние.
Северното влияние достигнало своя разцвет и се
наложило в цяла Северна Европа през XIII и XIV
век. То създало следните видове шрифт: текстура,
бастарда, швабахер, фрактур; към тях могат да се
прибавят и печатайте шрифтове на Гутенберг, а
южното — гютикоантнква, ротунда, хуманистичен
минускул, антиква и хуманистичен курсив.

61