@SpCliC un¡nii| (U'íottcinc .:

ІІНШСІиСЦІКіОіШ GOt іШоТІЕГЗ?»8і

QlOVOU"«» 'Kx'íí'.-.qTllUinril;,-*'.

uoòìs п\гиліо(\ (.jumіаі!cbm;•
u ШДШЪ гаерашпі ссплзншхк

'■СУ? •".} ■ ■'

dotare -а:::nu.t( ! í i, inivimt3

qtndtlp ;мі?. • ..:-э ?

і^шшаатдстпосшпіп<тито.і0
ucario'^p^uscjind» i " и гттта

IUI (1С Sì< i С. СіСШрШІ •■. i н'•••s')

пилшшп Іютпті itГі i h-;.; ; raft
pLiiisT tütimr.s пшиіп i*

_____ « ______............._ .........___.._.._._............________________„___.________.___

97. Ирландски полуунциал, VII век

ftnjrlnpÄ^ntw^ijniy» ^frantiti

98. Англосаксонски полуунциал

Altfej&fö^ö^Uf b Cita

!<

99. Меровингски шрифт

Най-ранният текст, написан с римски полуунциал,
e ръкописът от Верона, известен като Fasti consu¬
lares" от 487—494 г., а важни образци за разви¬
тието му са ръкописът на Hilarius Pictaviensis„De
Trinitate" от 509—510 г., запазен в Рим (фиг. 95),и
фрагменти от ръкопис от VI век със същото загла¬
вие, запазени във Виена (таблицастр. 258). От569г.
e запазеният в Мойте Касино „Коментар върху лис-
мата на св. Павел", написан с полуунциал(фиг.Эб).
В Европа към края наѴв.станали съществени про-
мени. Франките, конто живеели отвъд Рейн и ня¬
колко века били съюзници на Рим,използували упа-
дъка на Римската империя за разширяване на свои¬
те граници.Франките начело със своя кралХлодвиг
(481—511), от рода на Меровингите, нападнали и
завзели Галия. Хлодвиг приел християнството по
римски обред, което му спечелило поддръжката на
духовенството в борбата му с вестготите.
Социалният строй на Галия от робовладелчески
постепенно започнал да се заменя с феодален.
Англосаксите завоювали Британия.
По периферията на разпадналата се под напора на
преселените народи Римска империя се образува-
ли няколко нови държави, в конто се развили об-
ластни или „национални" шрифтове —в Северна
и Средна Франция — меровингският, в Испания —
западноготският (visigotika или toledana),в Южна
Италия—лонгобардският (beneventana или monte-
cassino)^ Ирландия и Англия—островният шрифт.
Наименованията не съвпадат точно с географските
граници и племена. По-скоро това са областни ви¬
доизменения на полуунциалните и минускулните

форми на шрифта станали в някои от монастир-
ските писмени работилници (scriptorium) под сил-
ното влияние на римския млад курсив.
Французки и италиански мисионери през VI век
занесли в Ирландия книги, написани с римски по
луунциал, който e послужил за образец и подража
ние. От него ирландците развили един особено кра"
сив Ирландски полуунциал с триъгълни, шпахте-"
ловидни завършъщи, ъгловат и пречупен. Той бил
придружаван от интересна и богата книгова орна¬
ментика (от втората половина на VI век).Добре на¬
писана книга с ирландски полуунциал e „Book of
Keils" от втората половина на VII век (фиг. 97).
Нашето факсимиле (таблица стр. 259) показва един
ирландски ръкопис на латински език („Psalterium
Salabergae", VIII век, Берлин,Ham. 553), написан с
характерен ирландски полуунциал.
Континенталният унциал и ирландският полуун¬
циал се борели за надмощие в писарската практика
в Англия. Накрая ирландският полуунциал над-
делял и се развил в „остър" шрифт—Англосак¬
сонски полуунциал (фиг. 98).
В ирландския и англосаксонския полуунциал, тъй
наречения Остър шрифт, буквите са скачени
една с друга, а горните им дължини рядко излизат
над редовете.

На островите e влияел римският полуунциал, а на
континента — по-силно римският млад курсив.
Меровингският шрифт, върху който e изграден
каролингският минускул, по-после се превърнал в
заплетен, със силно удължени горни и долни дъл¬
жини, мъчно четлив шрифт. Той бил употребяван

58

'

un г AtzorO' ofìértdetninr ci rem

ceiîjùm- ^yturaim'СЧ.'СсЧ"еѵл ru il
i этрогл ргоіестл- Cr cor*-"" cjui
odio nomilo!* cjuoffVcop.vyfr

100. Ранна форма на каролингския минускул, 781—783

jpeüctummcoorntum СЪ&І fee»
TtXtA?r»rrteAmrîcyfaJLbrcOrïcÎi -v

*J^ «je t со n fVcd» o r-juiuer fum m e
p ее сл.-с imci-',

utiA cío- \X($terf) 'tefixrc men ^co".rr»e

tTÍ<Г< rVrCT~.d 1 с"Л'І СН*СС-ГП ltT"fÍ>í-f"

ТГ"С^Ъс*іг% for^nfTfcipfc1 Cl ил * « »г- ^гг
Ііац.л от тл '.>і ette* -K.r- !t>ì

pi е-Л?-!•''-¡- . U-ii-v-"" ,uuni

»Г»1Г»сі1~.ѴС1ѴіОЛ©гСі?1 »feet -morV-

qn.vri aa«rcc «тсс a

Ггмзс^с

1М<\І!СДЦ.Г Л^ЧС; , етгт.т&г*<

ПЛ<£«Н| тч

»О ÖWAV>«T"0 рІССЛ ri-io СН«ЛІ,1

f C»icjb;t>oM«^MCi*îtiiçtLrtf i\t.%vtj tint.

Il о rr» i m со cl i e « r ci m рет/\%.*Г /11 r
—'(Çiï'tur fevt ui an It Af? In t)i!i (uif

Cil

» Çl Lj ¿f>

теп e л» ил тл -i i -, fl

> nec

¡Ol. Ранна форма на каролингския минускул, 795 година 102. Каролингски минускул, 820 година

в кралскитеканцеларии за написване на грамоти
и други документи (фиг. 99).
По-късно всички областни шрифтове развили ми-
нускулни азбуки.

Във всички „национални" шрифтове се появили
много съкращения на титли, имена и съединява-
ния (лигатури) на букви. Това затруднявало чете¬
нето. Шрифтът клонел към упадък.
Под заплахата от нашествие на маврите (араби,
настанили се в Пиринейския полуостров), на сак-
сите, на славяните и на лонгобардите раздробените
франкски княжества се обединили. Ново разширя¬
ване на франкската държава и развитие на феода¬
лизма станало, когато Карл Велики (742—814)поел
управлението в 768 г.Той водил войни с лонгобар¬
дите в Италия, за да защити папата, с маврите, бас-
ките и наварците в Испания,завзел Саксония, под¬
чинил Бавария и създал една огромна държава с
многоплеменен и социален съетав.по територия при-
близително колкото Западната Римска империя.
Папите от своя страна създали в Средна Италия
своя светска държава. Карл Велики, за да издигне
културата на държавата, събрал около себе си пи¬
сатели, учени и хора на изкуството от страната, от
Англия, от Италия и Испания. Привърженици на
античната култура,те изучавали класиците и съз-
давали нови литературни ценности на френски език
и великолепии художествен!! произведения. Карл
Велики сам сътрудничел в тази школа на „Каро¬
лингския ренесанс". В скрипториите се преписвали
античните автори и така се залазили много от про-
изведенията им за идните поколения.

Наред с основното дворцово императора«) учили¬
ще в Екс-ла-Шапел (Аахен) Сарл Велики създал
народни и монастирски училища. Основател на
дворцовото училище бил дошлият от Англия учен
монах Алкуин от Йорк (735—804), който по-късно
станал игумен на монастира „Сен Мартен" в Тур
(796—804). Карл Велики се запознал с Алкуин в
Парма, Италия, през 781 г. и го поканил да заеме
служба в дворцовото училище.
Със създаването на феодалната държава на Карл
се появил Каролингският минускул. Счита се, че
предупреждението — Admonitio generalis, отпра-
вено през 789 година от Карл Велики до всички
духовници и монаси да пишат свещените книги с
най-голяма грижливост и с най-четливо писмо, e
изиграло решителна роля за оформяване на ка¬
ролингския минускул. Различните и мъчночет-
ливи меровингски шрифтове отстъпили място на
лесночетливия каролингски минускул.
На Алкуин, като ръководител на дворцовото учи¬
лище от 782 г.,и на скрипториите в „Сен Мартен" се
приписва заслугата, че са повлияли за създаване
на простата, красива и пречистена от съкращения,
свързвания (лигатури) и неправилности форма на
буквите на каролингския минускул. Буквите са
преоформени от по-старите шрифтови образци с из-
тънчено шрифтово чувство за форма, пропорции и
с познаване на историческото шрифтово развитие.
Каролингският минускул ce e появил най-напред в
края на един евангелиар (фиг. 100), поръчан от
Карл Велики през 781 г. и изработен през 781 —
783 год. от Годескалк (Godesscalc) в дворцовата ка¬

ти )