90. Римски ранен курсив

ршхііеыеочг
feUxRcsolexî

cjuoòe%iiurr>

91. Римски унциал, IV век

Аѵ>іічсисесп Oiceisnres

uoOçst boCUCRtfUCD

92. Римски унциал, VII век

Le; х er p ro p h ста
e penANçusrvm

93. Римски унциал с отвесна ос, VIII век

Поддържането на грамадната робовладелческа Рим-
ска държава създавало постоянни грижи на импе-
раторите и изисквало огромни средства. От друга
страна честите бунтове-въстания на покорените и
нападенията на „варварите" по покрайнините на
империята ги принуждавали да поддържат много-
бройна войска и да водят непрекъснати усмирител-
ни войни. Недоволството, социалните противоре¬
чия, изменението на икономическите условия и
разпространението на източните култове отслабва-
ли държавата. Упадъкът на Римската империя за-
почнал към края на II век и продължил до V век.
Християнската религия отначало била религия на
бедняцнте и робите, но постепенно тя със своите
християнски общини започнала да играе голяма
роля в Римската империя, докато при Константин
Велики (306—337) била възприета като средство
за укрепване на държавата и станала държавна
религия. Особено важни духовни и политически
центрове станали монастирите. След Теодосий
(395) Римската империя била разделена на Източна

и Западна. По време на разпадане на Римската све-
товна държава и укрепване на християнството
шрифтът претърпял нова лромяна — появил се Рим-
ският унциал, Uncialis (от лат. uncia, ае — унция,
една дванадесета част, Ѵіг от стъпка=25 мм).
Римският унциал — писмо с главни букви, писани
между две успоредни линии, без разделяне на ду¬
ма от дума — e видоизменение на капиталис ква¬
драта под влиянието на по-стария със 700 години
закръглен гръцки унциал и със заемки на форми
от римския ранен курсив, художествено оформени.
Няма черти за свързване на буквите.
Въпреки че някои ръкописи на античните автори са
писани с него, той e станал първият книгов шрифт
на християнския Запад. Християнството имало
нужда от книжнина. Верската литература, доку-
ментите и свидетелствата трябвало да се пишат
по-бързо от капиталис квадрата и по-ясно от капи¬
талис рустика. А закръглените букви се пишат по-
лесно от ъглестите. Пергаменът, тръстиковото или
птичето перо и тушът са удобни материали. При
това птичето перо, което постепенно изместило
тръстиковото, e чувствително към натиска на ръ¬
ката, дава нежни черти, мекост и закръгленост на
формата, а местата на натиска са сочни. Шрифтово-
то тяло e по-пълно. Благородните закръглени фор¬
ми правят общата картина по-жива, с нова графич-
на стойност.

Въпреки влиянието на образците на гръцкия ун¬
циал развитието на римския унциал вървяло по¬
степенно. От II до IV век забелязваме отделни ун-
циални форми. Към края на IV Еек унциалът се
установява напълно. От V до VIII век служи за
написване на първостепенни произведения (табли¬
ца стр. 256). Унциалът показва най-красиви форми
и прецизност на линиите през V Еек. Той със своите
широки букви изисква много писмен материал.
Римският унциал има следните характерни особе-
ности: формата на буквите A, D, Е, H, M, Q, U, Т
се загръгля и видоизменя в X, ¿>, £, r), m, q, u
Буквите D, H, L пробождат горната хоризонтална
линия и получават леки горни дължини, а буквите
F, P, Q — долни дължини. Буквата E загубва от-
весната си греда, която се извива във вид на дъга.
Средната греда почти се допира до горната извив-
ка. Лявата наклонена греда на буква А се извива
дъгообразно или образува ъгъл с дясната, която се
усилва и надвесва наляво. Буквите M, N, V се раз-
ширяват, като първата наклонена греда на буква V
се извива в дъга, а втората става вертикална. Бук¬
вата M се сформя от две дъги, прикрепени към една
средна отвесна греда.

Показаният на таблица стр. 257 унциал e оформен
от художника Владислав Паскалев.
В началния период на християнството съчиненията
на класическите автори били забранени. Редица
книги били унищожени, други — изтрити, за да се

56

използува отново материалы1. Има много палимпсе¬
сти, конто носят класически текст, върху който e
написан новият. В някои от тях може да се про¬
следи развитието на унциала.
Най-старият запазен текст с римски унциал e ва-
тиканският палимпсест Cicero „De república," да-
тиран от IV столетие (фиг. 91).
От III до V век срещаме римския унциал (фиг. 92),
оформен с наклонена ос на буквата О и производ-
ните, а от V до IX век често се явява с отвесна ос
(фиг. 93). По-късно възникнала и орнаментална
форма на унциала. Друга нова форма e била Рим¬
ският млад курсив (фиг. 94).

Маюскулните форми (квадрата, рустика, унциал)
обикновено били използувани от специалистите-
калиграфи за прецизно написани ръкописи за свет¬
ски и църковни нужди.

За обикновено ползуване — писма, търговска ко-
респонденция, актове, бележки и други и за обик-
новени преписи на книги, тъй като преписвачът не
e владеел законите на шрифтовата наука, той e
употребявал свой работен шрифт с форми на бук¬
вите, конто му прилягали да пише най-бърже.
Маюскулното качество отстъпва. Горните и дол-
ните дължини се усилват и преминават от двули-
нейната успоредна система в четирилинейната.
Буквената форма се опростява и се наклонява на¬
дясно. Избягва се украсата, а някои главни букви
преминават в малки — M=m, N=n. Буквите имат
удължения и добавки, за да се свързват една с дру¬
га. Оттук се развива Минускулът (от лат. minuscu-
lus — малък) — Минускули, т. е. шрифтове само
с малки (редовни) букви.

От края на IV век римският млад курсив влияе
на току-що укрепналия унциал да развива форми
на малки букви.

Под това влияние се оформил Римският полуун¬
циал, semiuncialis (от лат. semiuncia — половин
унция). Той e смесен шрифт от унциални и курсив-
ни буквени форми, възприети поради по-голямото
удобство и бързината при писането им.
Римският полуунциал се развил самостоятелно и
се обособил като шрифт един век по-късно от ун¬
циала, но вървял редом с него около три века (от
V до VIII век). Употребявали го при написване на
по-малко важните книги от V век с птиче перо.вър¬
ху пергамен. През VI и VII столетие той бил вече
в разцвет.

Римският полуунциал оформил силно очертани
горни и долни дължини, конто допринесли за по-
добра четливост. Буквените дължини навлезли в
междуредовото пространство и преминали от дву-
линейната успоредна система в четирилинейната.
Главните букви, някои от конто са развита в ун¬
циала, В, D, Н, I, L и дългото S получават горни
дължини, a F, G, P, Q — долни. Други завършват
минускулното си преоформяване; например бук-

94. Римски млад курсив

cJcunNcirrloKieni rndei erre
reciLolecu r per^rfn-cin
р.цр^ірсіЬоІеюсІаб^Гс" Cu
â^ircopimaMumiNNOcehle
^cu^NOMac|fíiLrííocjíumCD6

95. Римски полуунциал, 509—510 година

aboler^eiT кісиссіГе^>ое
а с CJ ci а e ргч rr >сі no pecera
CT^ecLi^eT7CJ ci i a_p e r^e i^r^o

96. Римски полуунциал, 569 година

вата А от остра става кръгла. Средната хоризон¬
тална черта и горната извивка на буква E (каква-
то я знаем при унциала) се съединяват. Буква R
загубва опашката на долната си дясна част, а из-
вивката се откъсва от отвесната греда, издига се
нагоре и извършва сточка и т. н. Така тези букви
видоизменят формата си и от главни се превръщат
в малки: а, b, d, e, f, h, 1, g, p, q, r, s, u. Буквите
m, n и t ce закръглят. Връзката на буквата със
следващата буква се подчертава, това e нов фактор
за улесняване на писането и четенето.
Написаната шрифтова страница въздействува праз-
нично и притежава свежеет и лекота, но за да се
подредят редовете прилично, без да се сбиват един
в друг, e нужен много писмен материал.
Римският полуунциал e преходен шрифт от capita¬
lis (шрифтове само с главни букви) към minusculus
(шрифтове с малки букви, „малката азбука"), пора¬
ди това, че в него са се развивали вече голяма част
от формите на малките букви, с което силно пов¬
лиял за развитието на минускула.

57