и контрастът между основните и допълнителните
греди e по-голям. Серифите не са така изящно
оформени, както в монументалиса.
Буквите A, M, N, дори V завършват с тъпи вър¬
хове. Някъде средната извивка на В и R не се до-
пира до отвесната греда. Наклонът на оста e заси-
лен и понякога достига до 45 градуса.
Най-старият запазен ръкопис с капиталис квадрата
e от IV век. Това са части от „Георгики" на Вер¬
гилий. Четири пергаменни листа са запазени във
Ватиканската библиотека под № 3256, откъдето e
взето нашето факсимиле (таблица стр. 254). Други
три листа от същата книга се намират в Берлин.
Капиталис квадрата се среща в някои ръкописи,
изградена по отвесна ос (фиг. 84), също така и ор-
наментирана със силно подчертани разцепни и из¬
вити серифи (фиг. 85). Орнаментираните букви на
капиталис квадрата са известии още и под името
capitalis artificiosa (от лат. artificiosus — изкусен,
изящен). С този вид украсни букви са изпълнени
множество страници на богато украсените книги от
каролингско и отонско време.
Нов вид шрифт с главни букви, за писане на книги,
произлязъл от подражаване на scriptura actuaría, e
Капиталис рустика—capitalis rustica (от лат.
rusticus—селски, груб, таблица стр. 255).
Структурата и пропорцнята на буквата се измени¬
ли под влияние на бързото писане и използуване
на правото широко подрязано тръстиково перо,
държано под ъгъл от 45° до 90° или подрязано на¬
ляво перо. Това перо, което подражавало отнача-
ло на четката, употребявана в scriptura actuaría
(фиг. 86), давало тънки отвесни греди, оформени от
ширината на ръба на перото и дебели хоризонтал¬
ни, оформени от цялата ширина на перото.
С изменяне наклона на перото се изменили и осо¬
те на буквата О и нейните производни. Оста при
капиталис рустика станала хоризонтална. Серифи¬
те се изравнили по дебелина с хоризонталните гре¬
ди и завършвали по-наклонено или по-отвесно в
зависимост от наклона на перото. Буквите станали
по-тесни, ъгловати, набързо оформени и незадово-
лително построени. Думите били сбита и следвали
без прекъсване.
Шрифтът, употребяват за написване на цели тек¬
стове от I век пр. н. е. до VI век, изглежда по-не-
завършен, по-небрежно оформен, макар и грижли-
во писан. Общото впечатление от написаната площ
e неспокойно, грубо — оттам и името му — селски,
груб. Четенето e напрегнато.
Капиталис рустика се пише между две хоризонтал¬
ни линии без прекъсване между думите, но стре-
межът на буквите да излязат леко над и под ли¬
няйте e очебиен. Напречните черти на буквите
Е, F, H и други са къси, наклонени и извити на-
долу. При бързото писане движението на поставе-
ното под 90° перо e издърпало надолу надясно хо¬
ризонталната линия. Буквата A e без хоризонтал¬
на черта. Капиталис рустика e икономичен шрифт.
Тесните, сбити букви дават възможност да се съ-
бере повече текст и да се пести място и материал.
Затова той бил използуван по-често и иай-старите
дошли до нас ръкописи са написани с него.
Най-старият запазен документ, написан с капита¬
лис рустика, e от 45—54 година. Той e част от па¬
пирус, намерен в египетската местност Оксиринхе.
Оста на буквата О едва преминава четиридесет и
пет градуса и затова отвесните греди са малко по-
слаби от хоризонталните. Този наклон на перото
постепенно се увеличава (фиг. 87 и 89) и през V век
става почти отвесен (фиг. 88), а хоризонталните
греди заемат пълната ширина на перото.
Освен в ръкописите този шрифт срещаме и в лапи-
дарни паметници, и в бронзови войнишки дипломи,
каквито имаме в Народния археологически музей.
В капиталис рустика от V век насетне се чувству-
ва влияние от унциала и полуунциала. В X век
той бил използуван още в отделни страници, в за¬
главия, цитати и други. Употребяван пестеливо,
той оказвал силно декоративно въздействие.
От тази шрифтова форма през XIX век се развил
италиенът.
ѴОіШѴШЕШОШСТШѴ
iMlVÜAXAiONAMVACVAJ
хссшпгшсішшишо
ÛVAH OUMiVCI V.CON CVJJII
89. Капиталис рустика, „Vergilius Vaticanus", IV век
Incpntcapl
DIALOG!: l'i;
Q БI CD u Lt i tu öo boro i
^UCpJ/síSpeRATA OCCURRTT
........ ..... i
4
ОТ ГЛАВНИ КЪМ МАЛКИ БУКВИ
За ежедневни нужди, за търговски съобщения,
писма, бележки и други грамотният римски граж¬
данин — политик, търговец или адвокат, започнал
да пише върху восъчни плочки монументалния
шрифт. Бързината, пестенето на време, нервният
импулс, също и особеностите на материала не да¬
вали възможност да се оформят буквите детайлно
и в нужните пропорции. Обло завършващият сти¬
лус от друга страна оставял върху восъка следи
от еднакво дебели черти, без обичайното редуване
на тънки и дебели щрихи, както e при монумен¬
талиса. Нервно движещата се ръка при записване
смисъла на словото не се грижела за формата на
буквата и често изтласквала навън от двете успо¬
редни линии някои части на буквите отгоре и от-
долу. Получавали се разиграни текстове от наре-
дени една до друга главни букви, несвързани по¬
между си и неразделени думи, каквито намираме
запазени върху папирусови листа, върху восъчни
плочки и по стените на Херкулан, Помпеи и ката-
комбите в Рим надписи с четка, с въглен или тебе-
шир. Този леко наклонен надясно шрифт бил Рим-
ският ранен курсив (фиг. 90), или Capitalis cursiva
(от лат. cursus, us — бързо движение, тичане, на¬
правление, курс; отфр. cursif, іѵе —скорописей).
В свободно и с лекота написаните обяви за пуб-
лични игри, реклами, съобщения за даване на къ-
щи под наем, цитати от поети, смешни, цинизми и
други забелязваме общо заобляне на ъглите, скъ-
сяване на известии буквени части, прекомерно
удължаване на други. Букви като D и L са написа¬
ни с един замах. Втората наклонена греда на бук¬
вата А надделява, буквата V се разширява долу и
т. н. Забелязва се оформяне на някои горни и дол-
ни дължини. По-късно тези отклонения повлияват
на римския унциал.
Римската империя през I и II в.,особено презвреме-
то на Траян (98—117), заемала огромна територия.
В състава на това „военно-административно обеди-
нение"влизали племената и народностите наИталия,
Испания, Галия, Британия, Панония, Далмация,
Гърция, Дакия, Мизия, Тракия, цялото азиатско
крайбрежие на Средиземно море до Персийския
лив,Сев.Африка сКартаген и Египет.Почти всички
области на тогавашния познат cBHT,orbis terrarum.
Племената на този разнороден състав на империята
имали свои езицщнрави и обичаи.Усилията на Рим
да въдеде като универсален латинския език дали
резултати само в близките до Италия западни стра¬
ни, конто били покорени най-рано.Там латинският
език се превърнал в областни наречия и дал основа
на редицазападноевропейски езици.По-нататъкще
разгледаме как се отразило върху шрифта внася-
нето на чужди влияния в латинския език.
55