82. Латинско маюскулно книгово писмо
\ DAL?AELVCQSVßlM*
FLOW bVSETDVLCI Al
ІААЛСѵТВ ATD ІСГОГАВ
CVMVÉNíTXVLAtElS
...
83. Капиталис квадрата, наклонена ос
rUMIGIlSSVmCLTS
ЛТО ШѴМ IN TRAE
С RA Elf RI AL AVI S VP
HAEDORVAFCLDI
а^Амаѵііѵіічігл!
§4. Капиталис квадрата
85. Украсен капиталис квадрата, VIII век
Но освен в епиграфските шрифтове ние трябва да
надникнем в една друга облает на развитието на
шрифта — областта на ръкописните и на книгови-
те шрифтове.
В древноетта са разполагали с три основни, много
разпространени материали за писане на бележки,
делови документи и книги — восъчните таблички,
папируса и пергамена.
Знаем, че гърците са писали върху восъчните таб¬
лички с метален или костен стилус, който драска
върху восъка. В Рим това изобретение намерило
широко употребление.
За писане върху папируса и пергамена са били
нужни освен инструмента за писане и течни мате¬
риали, посредничещизаскрепяванеформата на бук¬
вата и създаване видимоетта и — тушът и багрите.
„Книгата" на египтяните и гърците представлява-
ла тясна, но много дълга ивица папирус, върху
който бил изписан текстът с туш на вътрешната му
страна на отделни колонки една до друга, перпен-
дикулярни на дължината на папируса, и след това
бил навит около обла пръчка във вид на Свитък.
Римляните приели тази форма на книгата и я на¬
рекли volumen (свитък, книга).
Свитъкът бил неудобна форма за документи или
книги. Трябвало да се пише само на вътрешната
му страна, лесно се повреждал от постоянното
отвиване и навиване при четене, късал се от невни-
мателно боравене с него, а отгоре на всичко мъчно
можело да се намери желания пасаж от текста на
документа. За съхраняване на свитъците били нуж¬
ни специални приспособления и много място.
Няколко восъчни таблички, свързани от едната си
страна чрез халки или върви, послужили като пър-
вообраз на модерната книга — кодекса.
Сгънат на две правоъгълен папирусов или перга-
менов лист бил употребяван от римляните за бе¬
лежник. Няколко листа, сгънати на две и вложени
един в друг, образували „кола". Тя приличала на
днешните тетрадки. Няколко такива коли или тет¬
радки, подшита една с друга, оформяли кодекса.
Кодексът, като нова форма на книгата, бил ---того
по-удобен от свитъка. Най-напред той събирал по¬
вече писан текст, защото можело да се пише удоб¬
но и на двете страни на листа. Кодексът не заемал
много място и като предмет бил по-малко изложен
на скъеване и повреди.
Пергаменът допринесъл много за развитието на
новата кодексова форма на книгата.
Към залеза на Римската република и в началото на
императорската епоха грамотните хора значително
се увеличили. Създали се държавни писарски кан-
целарии. Наред с тях имало частни писарски пред¬
приятия. Появил се нов търговски бранш — изда¬
тели на книги. Издателите поддържали работилни-
ци с преписвачи и рубрикатори, влизали в договор¬
им отношения с авторите и им издавали книгите в
52
определен брой отделни преписи. Покрай издател-
ствата се засилила работата на работилниците за
пергамен и на книжарниците.
Художниците от скрипториите при оформяване на
богато украсени книги приспособили капиталис
монументалиса като шрифт за книги и го използу¬
вали за заглавия на частите и на главите, като се
стремели да го представят в същия вид и със съ-
щите епиграфски качества, каквито срещаме по
монументалните паметници. Остротата на длетото
и тържествената елегантна форма e наподобена с го-
ляма вярност от перото в Латинското маюскулно
книгово писмо (фиг. 82).
В латинската палеография се употребява наимено-
ванието capitalis quadrata или capitalis elegans (от
лат. quadratus — четириъгълен, квадратен, про¬
порционален, хармоничен; лат. elegans — изящен,
изискан), когато става дума за букви, употребени
при написване на книга, конто по форма наподо-
бяват буквите от scriptura quadrata.
Капиталис квадрата (фиг. 83) e шрифт, използу-
ванотІІ век до края на V век за написване на изящ-
ни и важни книги върху папирус или пергамен.
При изписване на пергаменния кодекс инструмен¬
ты за писане се сменил. Широко подрязаното тръ-
стиково перо заменило четката и длетото. Докато
длетото давало по-студено и строго оформяване на
буквата и монументална тържественост на целия
текст, то шрифтописецът, като управлявал по-
малкия инструмент и наподобявал буквите на ка¬
питалис монументалиса, придавал друга графична
стойност на написаното: запазвал епиграфския,
тържествен характер на шрифта, ала дебелината
на перото, по-малкото пространство за писане, по-
бързият и по-лесният начин на изграждане на от¬
делната буква придавали повече топлота на фор¬
мата на буквата и на общия вид на текста. Проли-
чавал личният импулс на шрифтописеца.
Капиталис квадрата се пише с право или косо под-
рязано перо сравнително бавно. Употребява се за
богато оформени и изящни книги, където материа-
лът за писане, времето и труды не се пестят. Ка¬
питалис квадрата бил използуван до края на V в.
за книгите на гръцките и латинските класици
(Омир, Вергилий) и други цели текстове. След то¬
ва му повлияли унциалът и полуунциалът, конто
по-късно го заместили. По-нататък капиталис квад¬
рата служел само за заглавия и инициали.
Както всички capitalis, капиталис квадрата се раз-
полага между две успоредни линии и текстът тече
непрекъснато, не познава отделянето на дума от
дума, конто по-късно били разделяни с точки или
с щрихи. Впечатлението от написаното e спокойно,
тържествено. Равномерно редуващите се тънки и
дебели щрихи дават ритъм и акцент. Буквите по
ширини и пропорции наподобяват капиталис мо¬
нументалиса, само че основните греди са по-плътни
86. Скриптура актуария, Помпеи, преди 79 година
87. Капиталис рустика, IV век. Вергилий „Георгики"
TüNMtToNTJ СЦШП2ѴѴ
лсиаГѵЛсі1ів.лЬлмл5пГч(
5NisANT'f ríoll li MÍO NI
;ГМіІАЛ^£^ЯіЦиШ>.
88. Капиталис рустика, V век. Пруденций „Химни"
53