влияе при работа. Двете отвесни греди на буква N
поддържат наклонената свързваща греда, която се
e огънала леко от собствената си тежест. При буква
M случаят e по-сложен. Тежестта на средните гре¬
ди e повлякла отвесните и те са се наклонили.
Художникът Васил Бараков оформи българската
азбука според формата на буквите от Траяновата
колона (таблица стр. 252). Той e подчинил всички
български букви на законите и стила на римския
капиталис монументалис, като e проявил голямо
чувство за формата, пропорциите и общото изграж¬
дане на буквите.

Многообразният обществен живот на древния Рим
възлагал на шрифта разнообразии задачи. Офици-
алните надписи по обществените постройки, триум-
фалните арки, колони, стълбове, плочи със за-
кони, укази, речи и надгробии плочи, както и над¬
писите по художествените и луксозни предмета,
за чието оформяване са се полагали големи грижи
и конто са били предназначени да траят дълго вре¬
ме, не изчерпвали всички случаи на употребата на
шрифта. Живият, деловият живот на народа e съз-
дал чрез шрифта нови форми за общуване: агитация
с лозунги, реклама на стоки, обявления за покупки
и продажби, за гладиаторски игри, за осведомя-
ване чрез римския ежедневен вестник „Diurna urbis
acta" (за първи път заръчан от Юлий Цезар през
59 г. пр. н. е. и съществувал до края на IV век).
Вестникът бил писан с черни букви върху бели,
гипсирани дъсчени плочи, наричани album (бяла).
Пазарът също имал своите надписи. Предназначе-
нието на тези надписи не e било да съхранят напи-
саното за дълго време, а само да осведомят или
да привлекат вниманието на зрителя и да отминат
заедно със събитието. Обикновено те били писани
с четка с черна или червена боя върху боядисани
с бяла боя (tabula dealbata) или гипсирани дъсчени
плочи, върху зидани стени, камък и други. Шриф¬
ты бил изписван бързо и небрежно. Наричаме го
Скриптура актуарии, Scriptura actuaría (от латин-
ското actuarius — I. бързописец, II. подвижен,
лек, бърз), още четкое или документален.
В този вид шрифт има стремеж за по-голяма сво¬
бода на дуктуса, с по-малка дисциплинираност при
изграждането на формата на буквата. Не се спаз-
вали установените форми на капиталис монумен¬
талис, а по свой маниер им внушавали лично из¬
граждане. Бързината като фактор, съответствуващ
на предназначението на надписа, видоизменила
графическия му образ. Бързината оказала влияние
най-напред върху формата на буквите, като ги из¬
менила (разширила или стеснила), а после повлия¬
ла за подреждането им върху писмената плоскост.
Буквите вече не били така добре размерени и под¬
редени в пространството. От небрежността в из-
пълнението пострадала завършеността на детайли-
те на буквите, на серифите. Липсвал стил. Ограни¬

чено™ пространство за писане, в което трябвало
да се събере повече текст, повлияло за изменяне
формата на буквата. За да се съберат повече букви
в тясно пространство, те трябвало да се направят
или по-малки, или по-тесни. По-малките не биха
могли да се четат отдалеч, затова буквите останали
по-високи, но по-тесни. Четката увеличила накло¬
на си спрямо хоризонталната линия за писане, кое¬
то неминуемо довело до широки хоризонтални гре¬
ди и тесни отвесни греди с тлъсти серифи. Линиите
били леко извити. Кръглите букви станали овални.
Хоризонталните линии на буквите Е, F, L, Т били
леко извити и заплашвали да се атрофират.
По време на упадъка на Римската империя от капи¬
талис монументалис се отклонили две нови форми
вследствие видоизменението на ширините на букви¬
те му. Първата форма ще наречем Широка форма
на римското монументално писмо (фиг. 78). По-
ради неточното контролиране на движенията на
ръката при писане на кръглите букви на монумен¬
талис, перото изскочило извън окръжността на бук¬
вата О. Получила се една разтеглена вляво и вдяс-
но по хоризонталната си ос буква О. Тя станала
по-широка, отколкото висока. Това разширяване
повлияло върху разширяването на другите букви,
особено върху D, M, N, V. Хоризонталните греди на
Е, F, L изскочили значително напред. Наклонена¬
та ос на дуктуса се залазила. Шрифтът изглежда
малко депресиран, сплескан и се чете по-мъчно,за¬
щото окото трябва да се приспособи към разлатата
форма на буквата, а я обхваща по-трудно. Буквите
се разпростират по ширина и заемат много място.
Докато проявената небрежност при писане и до из¬
вестна степей лошият вкус довели до широката
форма на монументалиса, то нуждата от пестене на
място затвърдила втората видоизменена форма
на монументалиса — Тясната форма на римското
монументално писмо (фиг. 79 и таблица стр. 253).
Буквата О вследствие стеснявапето и по хоризон¬
тална ос получила форма на елипса с висока отве¬
сна и тясна хоризонтална ос. Ширината на буквата
О станала почти два пъти по-малка от височината.
Независимо от стесняването наклонената ос на дук¬
туса се залазила. Останалите букви също се стес¬
нили. Смяната на ширината на буквите утвърдила
нова форма високи, стройни букви, чиято ширина
обикновенобила половинатаотвисочината. Височи¬
ната на буквите хармонирала с тесните и високите
каменни плочи, върху конто били изписани. Мону-
менталната им внушителност все още се запазвала.
Към всички досега посочени форми, произлезли от
монументалиса, шрифтописците постепенно приба¬
вили украсим елементи на буквата. ОбикноЕено ук-
расата се появила при обогатяване формата на се¬
рифите. Най-напред те се разцепили по средата си и
образували две отделни рогчета. Тази украсна фор¬
ма дошла от Гърция — от 281 година преди н. е. В

50

Рим я срещаме през 48 г. пр. н. е. (фиг. 80), а три
века след това известният калиграф и илюстратор
Фуриус Дионисиус Филокалус (Furius Dionysius
Filocalus) я обогатил и развил (фиг. 81). Името на
Филокалус се среща за първи път в един римски
календар, подарен за новата 354 год. на магистра¬
та Валенциус. Филокалус украсил и написал този
календар, като не забравил да скрепи името си в
един заглавен картуш, поддържан от две деца. По-
късно ние срещаме Филокалус като епиграфист на
папа Дамаси. За метрическите надписи на мъчени-
ците, съставени от папа Дамаси (366—384) и пос¬
тавени в катакомбите в Рим, Филокалус оформил
особен украсен шрифт от главни букви с отвесна
ос, подобен на днешната класицистична антиква.
Буквите са доста разширени. Разликата между
тънките и дебели греди e много силно изразена.
При оформяне на отвесните греди на буквите M
и N перото e завъртяно под 90 градуса. Най-харак-
терни са обаче серифите. Те се образуват от три
закръглени дъги, като крайните две дъги се свър-
зват с гредата и приемат формата на извити листен-
ца. В ръкописите от каролингско и готическо вре¬
ме тази форма e намерила добър прием.
Ние установихме и анализирахме три основни ви-
дове шрифт:

1. Квадратна форма или обикновена, при която e ха¬
рактерна кръглата буква О и нейните произЕодни.

2. Тясна форма — с характерна вертикална елипсо-
видна О и стеснени пропорции на останалите букви.

3. Широка форма — с разлата в хоризонтална
елипса буква О и с разширени производни.
Това анализиране може да добие силата на прави¬
ло, защото по-късно в развитието на калиграфския
и наборния шрифт всички тези вариации на про-
порцията на буквата ще се повтарят, като сменят
само наклона на перото, серифите и украсата.Ос-
новните форми на пропорциите ще се запазят. Бук¬
вите от тези видове могат да бъдат тлъсти, слаби,
черни, светли, украсни и други.

Дотук говорихме обикновено за надписи, конто са
вдъ..^ани в камък, гравирани в метал, издраскани
по хоросанени стени. Тях наричаме с общото име
епиграфски надписи.

Наред с икономическите условия и изискванията
на живота, конто определят ролята на шрифта,
върху него влияе и един много важен фактор за из¬
граждане формата на шрифта — инструментът за
писане и материалът, върху който се пише.
От облото перо са се получили еднакво дебелите
греди на основната форма на римския монумента¬
лен шрифт. Длетото добавило отначало скрити и
после извити серифи. Плоско подрязаното перо за¬
местило облото перо и от него се създала нова шриф-
това форма със сменящи се дебелини на гредите —
класическата форма па римското монументално
писмо, което претърпяло редица видоизменения.

АОНЕ

LMTR

78. Широка форма на римското монументално писмо

АЕОНѴ
LMTNR

79. Тясна форма на римското монументално писмо

80. Украсна форма на монументалиса, 48 година

SPONTETRVCI'
\REATCVMF I

VI RI В1 NM FN
N V D Л QVr P R(
N ПО OMINI XI

о v f .n e- r a:n:d

VTFV\MASFPRE

SI. Украсна форма, Филокалус, 384 година

51