АЕОНК
LMTNR

72. Преходна форма с извити серифи

АЕОНѴ
LMTNR

73. Класическа форма със скрити серифи

АЕОНѴ
LMTNR

74. Класическа форма с изчити серифи и тъпи върхове

АЕОНѴ

75 . Класическа форма с извити серифи и тъпи върхове

хове на буквите A, M, N са се получили, понеже
при започване на писането им шрифтописецът e
поставил десния ръб на перото малко по-ниско от
горната хоризонтална линия за писане и после e
оформил върха, който винаги излизал малко над
линията. От класическата форма на римското мо¬
нументално писмо имаме запазени множество пре-
красни образци, нотретиятвид — капиталис мону¬
менталис с остри върхове и извити серифи — e не-
надминат и досега по своята красота.
Буквите са писани върху отвесна, равна плоскост.
Опънатата ръка била поставена перпендикулярно
спрямо плоскостта. Широко подрязаният инстру¬
мент, придържан от пръстите в неизменно положе¬
ние, следвал движението на ръката, направлявано
от мускулите около раменната става, и очертавал
своята следа с тънки и дебели щрихи. Дисципли-
нираната ръка изписвала правилни окръжности,
защото опънатата ръка служела за постоянна мяр-
ка: закрепена в една постоянна точка, тя се откло-
нявала от центъра равномерно и отмервала едно и
също разстояние, както коляното на пергела. Бук¬
вите, очертани върху гладката повърхност с мек
материал —тебешир или косо подрязана плоска
четка,—запазили трепета и вътрешния импулс на
ръката, измерваща прекрасните пропорции и ритъ-
ма на редуващите се тънки и дебели щрихи. А
строгостта и прецизността на длетото, минало след
това върху свободно написаните букви, като охла¬
дило темперамента на шрифтописеца, отстранило
случайностите и завършило буквите с малки сери¬
фи и кръгли извивки. Това придало на буквите
върху камъка спокойния, тържествен и вечен отпе-
чатък на римския шрифтов гений.Същите букви,
изпълнени с линия и пергел, са скучни, геометрич-
ната сухост убива красотата им.
Така есъздаден най-добрият образец от този шрифт
надписът върху Траяновата колона в Рим от 114 го¬
дина (фиг. 76 и таблиците на стр. 250, 251 и 225).
Той e изваян върху една каменна плоча с 275 см
дължина и 115 см височина, поставена над входа
на колоната на около 2,5 м височина от земята.
От четирите страни на плочата e оставено празно
пространство около 10 см, останалото пространст¬
во e запълнено от шестте реда на надписа. Висо-
чината на буквите от първите два реда e 11,5 см,
от третия и четвъртия ред — 11 см, от петия ред—
10,5 см и от шестия ред —9,75 см. Разстоянието
между редовете намалява от 7,5 см на 5 см.
Това на пръв поглед безпричинно уголемяване и
намаляване височините на буквите не e случайно.
Римляните познавали пространствените закони и
тяхното въздействие върху големината на отдале-
чаващите се предмети, а именно, че колкото се отда-
лечава един предмет от окото на наблюдетеля, тол¬
кова образът на предмета се намалява. Затова упо¬
требявали перспективния принцип за изграждане

48

76. Траянова колона. Рим, 114 година

на надписи по стени, колони, арки и други, като са
правели отдалечените от окото редове с по-голяма
височина, а по-близките — с по-малка, за да може
изравняването на редовете да стане в окото на че-
тещия.

Такъв перспективен принцип застъпил и великилт
художник Албрехт Дюрер през 1525 год. в книгата
си „Наставление за измерване с пергел и ъгломер"
и e направил рисунка, с която обяснява причините
за съкращаването на буквите и начина за изграж-
дането на подобен вид надписи (фиг. 77).
Формата на буквите от надписа на Траяновата ко¬
лона e съставена от прости елементи: черта, кръг,
полукръг и съчетанията им. Редуването на тънки и
дебели греди e ясно очертано. Хоризонталните гре¬
ди са тънки, а отвесните — дебели. Съотношението
помежду им e 1:3. Буквите са написани между две
успоредни линии и имат различии ширини — тес¬
ни, средни и широки. Буквите О, Q, С и G са пълна
окръжност и са най-широки (М също). Най-тясната
буква e I; тя има само една отвесна греда. В шриф-
товата картина можем да различим два ритъма.
Първият ритъм e създаден в самата буква от реду¬
ването на сменящите се тънки и дебели части на
буквата и от тяхното плавно преминаване от тънко
към дебело. Вторият ритъм e изваян в редуването
на широки и тесни букви в реда.
Леко извитите серифи придават завършеност и
изтънченост на буквата, като същевременно под-
чертават хоризонталната граница на реда.
Буквата О и произхождащите от нея букви показ-
ват наклон на оста наляво от 18 градуса, т. е.
изтъняването става горе вляво и долу вдясно.

)ШІ|І.

X] ■

1 ' .£«
DASW

GOTHS
Bí.F. 1 ВТ.

ЕѴІСІ ІСІІ
DIS W О KT..
isi' С1Ш) \.s

. ■ I /'' -. . \ .

• AULEP-CIUS'I". •' \

CI.AVBlt.KX .';'; \

! ЙЕІІ •'- \

ь ■ ,_ J

77. Чертежът на Албрехт Дюрер, 1525 година

Перото e било наклонено 18 градуса спрямо хо¬
ризонталната линия за писане.
Характерното за капиталис монументалис с остри
върхове и извити серифи е, че буквите A, M, N и
V завършват остро.

Буквите са разпределени в полето със спокойна
отмереност; разстоянията помежду им са уеднакве-
ни оптически. Думите не се отделят една от друга,
използуван e начинът scriptio continua (лат. scrip-
tio — писане, текст; лат. continua — свързан, не-
прекъснат), т. е. текст, написан без прекъсвания
между думите. Рядко триъгълни точки отделят ня¬
кои съкратени думи.

Буквите са вдълбани така в камъка, че образуват
улей, жлеб, който разделя буквената греда по сре¬
дата на две наклонени навътре части. Наклонът
разпределя светлината и придава прекрасен ефект
на цялата шрифтова картина.
Капиталис монументалис се употребявал от I век
преди н. е. до 400 г. във всички области под рим-
ско владичество. По-късно e наподобяван в ръко-
писните книги за заглавия и начални букви. Пре-
живял близо 2000 години, той остава непроменен до
днес и се употребява заради своята красота и еле-
гантна форма в монументални паметници и други.
Римляните имали силно развито чувство за ар-
хитектурните тежести и това чувство се отразило
даже в конструкцията на буквите. Те са разглеж-
дали буквата като съставена от различии сили и
тежести. Това според нас се дължи на анатомичес¬
ки (произлезли чрез ръката) и физически (тежест)
приниипи, т. е. опънатата ръка се подчинява на
физическия закон за тежестта, което естествено

49