68. Надписът Juno Lucina от Норба, III в. пр. н. е.

69. Саркофагът на Сципио Барбатус, 298 година пр.н. е.

Красивото писане станало изкуство, а грижата за
красотата на буквата станала обект на изкуството.
Надписите от Норба (фиг. 68) и Фалерии (III в. пр.
н. е.) показват вече една много смела и свободна
ръка, която имала дълга практика в разпределяне-
то на буквите в пространството по форма и място,
и несъмнено e използувала много добре оформени
образци за всяка отделна буква. От това трябва да
направим извода, че по това време професионално-
то майсторство e било на високо ниво и формите
на капиталис монументалис са били вече уточнени.
Създала се нова професия — майстори на шрифта.
Върху бронзовите, златните, медните и други ме-
тални плочи работил художникът-гравьор — саеіа-
tor. Грънчарят рисувал с четка образите и пишел
буквите или издълбавал надписа с клечка. Върху
сградите изрязвали в мазилката буквите с graphium
(писалка), а каменоделците — quadratarii, изсича-
ли правоъгълни и квадратни скални блокове (saxa
quadrata) и върху тях с длето (scalprum) издълба-
вали (sculpere) предварително начертаните от
шрифтописеца букви. Инструментите за писане,
материалите, върху конто се пишело, подготовката
на пишещия, талантът му и грижата му за оформя-
ване на буквите оказали влияние върху формата
на буквите.

В началото всички части на буквите са рисувани
еднакво дебели, защото употребяваният инстру¬
мент завършвал обло. Той оформял буквите с ед¬
накво дебели отвесни, хоризонтални и наклонени
греди, завършващи със заоблени краища (както се
пише днес с перото „редис"). Буквите, поставени

между две успоредни хоризонтални линии, били ед¬
накво високи. Формата им била конструктивна и
напомняла на днешния гротеск (gill или futura).
Буквата О била пълен кръг. Пропорциите на произ-
водните от О букви — С, G, Q и буквите H, M, N,
Т, X, Z се приближавали към квадрата.
Редица надписи от това време (IV—II век пр. н. е.)
са залазили още архаичното изграждане на букви¬
те A, F, К, L, N, Г. Тази форма на латинската азбу¬
ка ще наречем Ранна форма на римското монумен-
тално писмо. Нея виждаме в надписите от Норба,
Фалери и върху саркофага на Корнелиус Лу-
циус Сципио Барбатус (от 298 г. пр. н.е.) (фиг.69).
По-горе изтъкнахме, че буквата О била пълен
кръг, колкото висока, толкова и широка — сиреч
имала квадратна пропорция. Пропорциите на дру-
гите букви също се приближавали към квадрата.
Въз основа на това наблюдение някои изследова-
тели извеждат названието на шрифта с квадратни
пропорции като litterae quadratae (квадратни бук¬
ви) или scriptura quadrata (квадратно писане).
Други търсят произхода на думата scriptura qua¬
drata във факта, че този вид букви в повечето слу¬
чаи са писани и ваяни върху lapides quadrati
(квадратни камъни). Също оттам води и възприе-
тото в епиграфиката название litterae lapidariae
(каменни букви и лапидарен шрифт).
Понеже буквите с квадратни пропорции се срещат
написани не само върху камък, но и върху други
материали — бронз, стени, глина, то по-късно
всички разновидности на това писмо се употребява¬
ли при написване на книги и други писмени доку¬
мента. Писането на този вид букви с квадратни
пропорции по историческите паметници (monu-
mentum — паметник), върху сгради, арки, колони,
закони, дипломи, надгробии плочи и други ще обоб¬
щим под названието scriptura monumentalis (писа¬
не върху паметници). Самият шрифт, произлязъл
от вдълбаните надписи и използуван предимно в
епиграфичните паметници за тържествени надписи,
ще наречем Капиталис монументалис, Capitalis
monumentalis (главен монументален). Под capita¬
lis (от caput—глава, capitalis — отнасящ се до гла-
вата) разбираме шрифтовете с еднакво високи
главни букви. Тези букви се пишат между две успо¬
редни хоризонтални линии и са отделени, не са
свързани една с друга и не преминават линиите за
писане отгоре и отдолу. Изключение прави буквата
Q, чиято опашка пробожда долната линия и навли-
за в междуредовото поле. Надписи само с главни
букви наричаме още Маюскули (от лат. maiuscu-
lus—малко по-голям).

Разширената Римска държава, за да укрепи своята
власт, e имала нужда от четлив и лесно разбираем
шрифт за разпространяване на заповедите, наред-
бите, законите и др. т. между народа. Тях ги издъл-
бавали върху каменни или бронзови плочи и ги раз-

46

пращали по всички краища на Римската държава,
за да бъдат поставени на видно място. Писането и
ваянето довели до изящнитеформи на капиталисмо-
нументалис. Сериозната, архитектонично изграде-
на, тържествена по форма буква добре подхождала
за стегнатото държавно устройство на римляните.
Тази форма на буквите e възприета и употребявана
непрекъснато до рухването на Римската империя.
Във II век пр. н. е. латинският език се стабилизи-
рал и вече в него не ставали съществени промени.
Установило се писането отляво надясно. Архаич-
ните форми били изоставени. Отвесните и хори-
зонталните греди на буквите останали съответно
перпендикулярни или успоредни на двете хоризон¬
тални линии за писане, между конто те били по¬
ставени. Всичките букви имали еднакво дебели гре¬
ди, уточнени дължини и пропорции спрямо еднак-
вата си височина.Самонаклонените греди на К оста¬
нали по-къси и не се опирали на горната и долната
линия за писане. Ъглите на буквите A,M,N, V, Z за-
вършвали с остър връх. Краищата на отвесните и хо-
ризонталните греди вече не завършвалиобло, а под
права, перпендикулярна на гредителиния. В накло-
нените греди тя била успоредна на линията за писа¬
не. Стова графичният образ на буквите от монумен-
талните надписи в своята Основна форма на римско¬
то монументално писмо (фиг. 70) бил завършен.
В следващия етап, в Преходната форма на рим¬
ското монументално писмо (III—I век пр. н. е.),
се запазила еднаквата дебелина на гредите на бук¬
вите, но се появил нов характерен графичен еле-
мент — серифът (виж стр. 208), който незабеляза-
но изскачал извън гредите и ги надебелявал в краи¬
щата или завършвал краищата им с къси извивки.
Различаваме Преходна форма със скрити серифи
(III—II век пр. н. е., фиг. 71), в която по краищата
на еднакво дебелите греди се натрупва навън встра-
ни графично вещество, без да се изразяват кон-
кретни серифи. Ъглите на буквите A, M, N, V за-
вършвали остро.

В другата Преходна форма с извити серифи (II—I
век преди н. е., фиг. 72) от краищата на еднакво
дебелите греди излизат навън от двете им страни
къси извивчици. Ъглите на A, M, N, V завършвали
остро, а през I век пр. н. е. завършвали със серифи.
В Гърция този вид серифи се появил по-рано.
През I век пр. н. е. шрифтописецът, като подгот-
вял буквите на нгдписите върху каменните плочи,
за да ги изреже след това каменоделецът, употре¬
бил нов широко подрязан инструмент (четки, тръ-
стиково перо или тебешир), който оставял следа с
тънки и дебели щрихи в зависимост от посоката
на движението (променлива дебелина на чертите).
Този инструмент обогатил изразните средства и
графическите възможности на шрифтописеца. Под
негово влияние възникнала Класическата форма на
римското монументално писмо (фиг. 73—75).

АЕОНК
LMTNR

70. Капиталис монументалис — основна форма

АЕОНК
LMTNR

71. Преходна форма със скрити серифи

Широката плоска четка e оформяла букви с ясно

изразени тънки хоризонтални и дебели отвесни

греди, с къси извити серифи, конто каменоделецът

старателно издълбавал.

От този вид capitalis monumentalis различаваме:

1. Класическа форма със скрити серифи (фиг. 73).
Серифите не са ясно изразени. Ъглите на буквите
А, М, N горе отначало завършвали широко, отсе-
чени наляво, а долу завършвали остро, V също.
По-късно върховете горе и долу станали остри.

2. Класическа форма с извити серифи и тъпи
върхове. Горните върхове на буквите A, M и Ы(на
фиг. 74) са залазили наклона на перото, защото при
започване на писането на дясната наклонена греда
левият ъгъл на ръба на перото e поставен да съвпад-
не с горната хоризонтална линия за писане, а дес-
ният се намира значително по-високо в зависимост
от наклона на перото. Така, вместо с остър връх,
буквата завършва с наклонен тъп ъгъл.

Тъпите върхове в показаните на фигура 75 букви
A, M и N са се получили поради това, че левият
ъгъл на ръба на широко подрязаното перо, държано
под лек наклон спрямо линията за писане, в случая
e поставен под горната линия за писане и допълни-
телно e оформен краят на буквата с хоризонтална
права, която съвпада с горната линия за писане,
а лека извивка я свързва с лявата наклонена греда.
Така са се получили и едностранните серифи, с
конто завършват горе буквите А, М, N. Долу те
завършват остро, V също.

3. Класическа форма с извити серифи и остри
върхове (фиг. в началото на глава 3). Острите вър-

47