даюш&емлч

ABGD EFZH

TX I К L M N

ѲПМРЯ^ТУХФТ

s О Р

62. Прототиренска азбука

Q

21 букви (фиг. 63). От прототиренската азбука за¬
лазили знака MIX! —S, но изхвърлили буквите
В, D, F, Щ , О и X. Установили нов знак за

звука f- В S M ■
Писането започнало отдясно наляво.
По форма буквите са сходни с финикийско-гръцки-
те. Обикновено са дълбани върху камък, бронз, ке-
рамични съдове и други. Етруските букви залазили
еднакво дебела линия във всички части на буквата.
Намерени са около 9000 къси етруски надписи.
Има три надписа, конто съдържат сравнително
дълги текстове. Първият e известен под името Cip-
pus perusinus. На него са написани около 120 думи.
Вторият надпис с 300 думи e глинената табличка
(V век пр. и. е.), намерена в църквата „Санта Ма¬
рия ди Капуа". Третият етруски надпис с най-много
думи e известният „аграмски повой" — ленен бинт
на египетска мумия, която се пази в Загребския
музей. Този бинт, преди да бъде използуван за
обвиване на мумията, e бил една книга с форма на
свитък, написан на ленено платно. Това e първият
пример на книга, написана върху ленено платно.
През I век преди н. е. нарязали свитъка на ленти и
обвили мумията. На този бинт са написали около
1500 етруски думи.

Много учени са правили опити да разчетат езика
на етруските. За cera e уточнено само значението
на буквите.

Умбрите населявали областта на изток от река Ти-
бър до Апенините. Те заели направо от своите съ-
седи, етруските, азбуката им и я приспособили към
своя език, прибавили знаците В 3 . Изхвър¬
лили знаците >ф!Х1ффУ и установили два но¬
ви знака — q за звука rs (f) и знака d за звука с.
Седемте бронзови плочи, намерени в Губия (Gub-
bia, Jguvium) през 1444 г., се четат отдясно наляво.
По-голямата част от текстовете им e написана с ум-
брийски букви, а останалата — с латински.
Умбрииската азбука се състои от 19 знака.
Племето оски населявало областта Кампания.
Азбуката на оските e много подобна на умбрии¬
ската. Оските изхвърлили умбрийскитезнаци Û

RS- Т U KS РН К H

за d, възстановили знака > (к) и установили
нови знаци —Я за d, Y за i и V заи.Ха-
рактерни са формите на А, Я, М, N, Z. В един пос-
ветителен надпис с оскийски букви от II век пр. н.
е., намерен в Помпеи, се явили скрити серифи.
Фалиските говорели на наречието на докласичните
латини. Азбуката им e била много близка до ла-
тинската.

Според преданието Рим бил основан през 753 г.
пр. н. е., а според археолозите — възникнал в на¬
чалото на VII век. Три големи триби (племе) — ла¬
тински, сабински и етруски — съставили римския
народ (populus Romanus). Вероятно новооснованият
град-държава ce e повлиял от етруската култура.
Спорът между учените e — откъде римляните са
взели писмото.Има няколко противоречиви теории.
Първата застъпва мнението, че латинската азбука
ce e развила паралелно с етруската, като и двете
са заети от западногръцката азбука чрез колонията
Куме. Според втората етруските са взели азбуката
направо от Беотия, а латинската e производна от
етруската. Третата e за едно етруско-фалиско по¬
средничество. Най-вероятно e прототиренската
форма на азбуката да e послужила на римляните
за основа на Латинската архаична азбука (фиг.64).
Нейните 21 знака са залазили множество фини-
кийско-гръцки начертания на буквите; съединител-
ната черта на буквата А не e хоризонтална. Буква¬
та Се счупена подъгъл. Наклонените греди на бук¬
ва К не достигат височината на отвесната греда.
Буквата M се пише с пет линии, Nee къса лява
част и силно наклонена. Буквата Р не се затваря.
Буквата L e счупена под остър ъгъл и т. н.
Надписът, гравиран с латински архаични букви
върху златната фибула, намерена в Пренесте през
1871 г., се смята за най-стар и се датира около 600 г.
пр. н. е. (фиг. 65). Този надпис от пет думи се чете от¬
дясно наляво: manios med fhe fhaked numasioi. Ha
класически латински — Manius me fecit Numasio.
Друг надпис от същото време e издълбаният
върху четирите страни на тъй наречения „Черен
камък" — Lapis niger (още Lapis Romuli, Lapis

44

AC-KEZHTHIKL A В K,G D

M N P S Q R EF-ZHIKLMN

г-гТУѴФФ\^$8 019ЯЯ^ТѴХ

ST U PH KH F О P Q R S T U X

63. Етруска азбука 64' Латинска архаична азбука

cippus). Той e намерен в Римския форум през 1899,
на мястото на легендарната гробница на Ромул. Фо-
румовият камък e написан на бустрофедон (фиг. 66).
Надписът Dueños от VI век пр. н. е., гравиран вър¬
ху съд, съетоящ се от три скачени една в друга
вази,е намерен през 1880 г. в Квиринала.Той се дви-
жиспирално околовазите отдясно наляво (фиг. 67).
Бронзовата плоча, намерена в езерото Фучине, има
бустрофедонен надпис (IV в. пр. н. е.), а текстът
на вазата от Ардеи(ІѴ в. пр. н.е.)четем вече отляво
надясно.

От VI до IV век преди н. е. посоката на писане на
латинските надписи още не e била установена. Пи¬
сането отдясно наляво, преходното бустрофедо-
нално писане и писането отляво надясно срещаме
едновременно в посочените надписи от IV век пр.
н. е. Писането надясно се наложило едва в края на
III век пр. н. е. Буквите на тези надписи са напи¬
сани небрежно, което показва, че пишещият не се
e грижил нито за формата на отделната буква, ни-
то за общата композиция на целия текст спрямо
формата на предмета. Той ce e задоволил само да
„скрепи", да „напише" текста. Интересувал ce e са¬
мо от смисъла, от съдържанието на написаното. Той
не e бил професионалист-шрифтописец.
Утвърждаването на графическия образ на буквата
продължило няколко века. Още в „Черния камък"
въпреки небрежното и бустрофедонално писане са
се зародили някои характерни форми на букви, за¬
пазени по-късно. Буквата О и горната част на V
са пълни окръжности. Дъгите на буквата С, D и
горната част на Р са половина окръжности. M e
широка и петте й черти са почти изравнени и т. н.
Обаче от IV век пр. н. е. започват първите опити
за съзнателно и дициплинирано изграждане фор¬
мата на отделната буква и композиционното офор-
мяне на надписите.

Съзнателното търсене на формата на отделната
буква и на пропорцията й спрямо останалите букви
e започнало, когато пишещият e поставил буквите
между две успоредни линии, за да бъдат еднакво
високи, подредил ги e една до друга, а редовете e
композирал съобразно мястото за писане.
От обикновеното скрепяване на мисли се преминало
към естетическо оформяне на буквата и надписа.

ШШШаММВЯЪШЫА ^ОЩЩ

65. Златна фибула от Пренесте, VI век пр. н. е.

66. Лапис нигер, намерен в Римския форум

67. Надписът Дуенос, VI век пр. к..

4 Г,