Рунната азбука (фиг. 60), съставена от 24 знака,
била широко разпространена в северните герман¬
ски страни, без да e оказала влияние върху разви-
тието на западните шрифтове. Самата тя претърпя-
ла значителни областни видоизменения.
За произхода на рунната азбука има много про-
тиворечиви теории: едниучени (Карл Марстрандер,
Краузе) намират връзка на руните със североита-
лианските азбуки от алпийските територии, други
доказват, че знаците са праиндогермански, трети,
че произлизат направо от финикийското писмо,
четвърти ги виждат като разклонение на гръцкия
лапидарен шрифт и т. н.

За разлика от латиницата, руните са подредени по
свой начин и са наречени по първите 6 букви Fu-
thark. Пишели се отляво надясно, като две успо-
редни прави разграничавали редовете и направля-
вали четенето. Източните и северните германци
употребявали като писмен материал кост или ме¬
тал, а шведите и норвежците дълбаели руните по
екали и камъни.

Предполагат, че рунната азбука e създадена между
I век пр. н. е. и II век от и. е., a e употребявана
до началото на XX век в Скандинавия.
Най-старите запазени надписи са от началото на V
в. Руните, епиграфични по произход, са употребя-
вани и като книгов шрифт (Codex runicus от XIV
век в Копенхаген). Понякога срещаме в ръкописи-
те между каролингския минускул някои единични
рунни знаци. Характерни са ръкописите на биб-
лиотеката „Свети Гал", в конто e дадена цялата рун-
на азбука с наименованието на всяка руна и съот-
ветната и латинска буква.

Освен германските руни познаваме Старотюркски
и Староунгарски руни.

Тюркските племена, конто населявали областите
между реките Енисей, Орхон и Байкалското езеро,
употребявали тюркските руни. Вождовете Бумин
каган, Мохан каган, Истеми каган, Билга каган и
други оставили през годините 546 до 750 множе¬
ство паметници с рунни знаци и китайски йеро-
глифи.

Датският учен Вилхелм Томсен (Vilhelm Ludvig
Pater Thomsen, 1842—1927) установил наличието

на 38 рунни знака и разчел през 1896 орхонските
надписи. Орхонските, енисейските и уйгурските
руни имат общо название Сибирски руни или си-
бирско писмо (фиг. 61).

Ханс Дерншвам, изпратен като делегат през 1553 г.
в Цариград, открил върху стената на конюшнята
за конете на посланици рунни знаци, написани
през 1515 г. и ги преписал в своя пътен бележник.
Едва към 1920 г. ориенталистът Франц Банингер
намерил този бележник, от който изпратил фото¬
графия на Томсен. Той установил, че надписът e на
староунгарски език. В тази рунна азбука се нами¬
рат 4 гръцки и 2 глаголически знака.
Вестготската азбука e изобретена от Вулфила
(Wulfila, по гръцки Ulfilas, 311—383). Той бил ро-
ден в Кападокия. След като се преселил при готите,
макар и чужденец, станал епископ и княз на дне-
стърските готи или вестготи.

Вестготите са били тевтонски народ, който под на¬
тиска на настъпващите от изток хунски племена се
придвижил на запад, нападнал Източната римска
империя, водил война през годините 367—369 с им¬
ператор Валент и към края на лятото на 369 г.
готският вожд Атанарих сключва мир с императора
Валент. Вестготите се установили в Дакия до 376
година. През 377 преминали в Мизия и основали
селища около Никопол на Дунав, близо до Шумен.
През следващата година стигнали до Одрин и от-
там се отправили по крайбрежието към Западна
Европа. Вестготите най-напред от всички тевтон¬
ски народи приели християнството. За богослу-
жебни цели Вулфила съетавил за готите азбука от
27 букви, като заел от гръцкия унциал 19 букви, от
латиницата — 6 букви и от руните (или сам из-
мислил) — 2 букви. С тази азбука превел еван-
гелието на готски език. Части от евангелието са
запазени в библиотеката „Каролина" в Упсала
(Швеция), в пурпурно оцветения пергаменов
„Codex argenteus", изписан със златни и сребърни
букви (таблица стр. 249).

Ако приемем за вярна годината 370, посочена от
Михаел Бауренфайнд в книгата му от 1716 г., то
Вулфила e съетавил готската азбука в Мизия бли¬
зо до Никопол на Дунав.

61. Сибирски руни

ш

/irCAES

4 ( Я"А

lOTRfßPOTXN

í>UEOARANDVMQVÁ

4кЛі

s-

РИМ — СЪВЪРШЕНСТВО НА ФОРМАТА
НА Г Л А В H И ТЕ БУКВИ

Към края на IX век пр. н. е. на Апенинския полу¬
остров се зародили нови културни огнища. Фини¬
кийските търговци основали в Сицилия градовете
Мотий, Панорм и Солунт. Гръцките колонисти из-
местили месапите, брутите, сиканите и сикулите,
населили Южна Италия и Сицилия и основали ре-
дица крайбрежни градове — Куме, Тарент, Си-
барис, Кротон, Метапонт, Локри, а в Сицилия—
Наксос, Катана и Сиракуза.

Гърците пренесли писмото и установили в новите
селища западногръцката азбука.
Етруските, венетите, лигурите и многобройните
италийски племена — сабели, умбри, оски, фалис-
ки и латини — населявали Средна и Северна Ита¬
лия. Някои от тях били приемници на културата
Виланова. Най-старите шрифтови паметници, на¬
мерени в Италия, датират от VIII век преди н. е.
Те спадат към наречената от Гартхаузен прототи-
ренска форма, culture previllanovienne.
Прототиренската азбука (фиг. 62) e първата фор¬
ма на италийското писмо.Тя се съетои от 26 знака—
двадесет и две букви заети от финикийската аз-
бука+четири гръцки букви — и e подобна на за¬
падногръцката азбука, като в повече има букви¬
те Ш със звучене S и M със звучене S. Запа-
зените в прототиренската азбука финикийски знаци
дават указание, че това писмо ce e отделило мно¬

го рано от гръцкия или финикийский първообраз.
Като най-стар надпис от 700 г. пр. н. е. се смята аз¬
буката върху ръба на намерената през 1915 годи¬
на в Марсилиана табличка за писане от слонова
кост. Тя се чете отдясно наляво. Азбуката, написа¬
на върху ваза от Формело, e по-млада и се чете
отляво надясно. Нейните двадесет и шест знака
намираме написани също върху различии предме¬
та, открити в различии места в южната част на
Етрурия; те са подредени винаги в един и същ ред.
В най-старите текстове надписът протича отдясно
наляво, а в по-новите се чете отляво надясно. Това
показва, че прототиренската азбука дълго време e
била в употреба, докато писането се приспособи
към удобния и естествен начин на писане —отляво
надясно. Тя ce e употребявала наред с другите
азбуки. Кому e служила най-напред тази азбука,
тепърва ще се установява.

Етруските, племе с неизвестен произход и с нераз-
четен до днес език, населявали от VIII век пр. н. е.
насетне Средна Италия, земите между реките Ти-
бър и Арно. Войнствени и политически мъдри, ет¬
руските скоро покорили околните племена и им
предали своята висока култура и изкуство. Отна-
чало използували западногръцката и прототирен¬
ската азбука, а в последната четвърт на VII век
(625 година) те вече имали своя Етруска азбука от

43