7у0/АД 0(\nfiCii\l\S
КГМупМС» Gì
52. Гръцки млад унциал, 862 година
ёгрь$
i *<
\>r4 4\\
!.:
i виз i4í -rei ¿к e * су юнссот^мгх«
!-et e/ iv-r*y-r*;c Xi-rtstc^KCi.cOxe
lai rst A ojçei T-err Л rvv к *j к x-nv-
reo cine rx^¿ ^пгі с £** » YxM
53. Гръцки курсив и унци л
іліУ/ѵУ-
54. Гръцки курсив маюскул
'(°Ѵ/ГГ\\А
ÙcLijjJmaL
1
yete»
55. Гръцки курсив минускул, 599 г.
П**Г-І\Н С i \ЫТМ M KP ^ СIЫ fKAA
"Toi^rtK^KIcpTlK A /Ay ß-гтскіоо СКА
¿•еіст^то/оут^ТопіГплнсюмГ
ГКр слл\. ст* ы i coppo ПоуыТ^К
56. Гръцки полуунциал
В началото основніпе и допълнителните елементи
на буквата били еднакво равни, без серифи, кръг-
лите букви били без ос (фиг. 46).
Върху еднакво дебелите безосови букви се появя-
ват добре очертани триъгълни серифи (фиг. 47).
Чертането със стилус върху восъка, писането с
четка, тръстиков калем и птиче перо върху папи¬
руса и пергамена спомогнали за развитие на по-
движните и бързи шрифтове, като гръцкия ун¬
циал (IV век пр. н. е. до IX—X век), гръцкия по¬
луунциал, гръцкия курсив (от III век пр. н. е.)
и гръцкия минускул (IX—X век).
Унциалът развил следните шрифтови форми: стар
унциал, млад или нови литургичен унциал. Спо¬
ред материала, върху който e написан текстът, се
различават два вида Стар унциал: гръцки унциал
върху папирус и гръцки унциал върху пергамен.
Първият вид e по-старото гръцко унциално писмо,
което се доближава до квадратното лапидарно
безосово изграждане. Като най-стар Гръцки ун¬
циал върху папирус се счита намереният в Еги¬
пет близо до селото Абусир свитък, известен под
името „Timotheos papyrus". Текстът на дитирамби-
ческото стихотворение „Персите" от Тимотеос от
Милет, съчинено по случай тържество, станало
през 400 година пр. и. е. в Милет, e писан с объл ин¬
струмент, затова всички буквени елементи са ед¬
накво равни. Шрифтописецът e подражавал съвсем
свободно на лапидарното безосово писмо, което
преминало в унциал (фиг. 48). „Тимотеос папирус"
e от началото на IV век пр. н. е. В него се описва
морската битка при Саламин, в която атиняните
победили персите през 480 г. пр. и. е.
През следващите векове се развива калиграфно
оформен унциал върху папирус (фиг. 49 и фиг. 50)
с явно изявени унциални елементи и разлики в де-
белините на гредите.
Вторият вид Гръцки унциал върху пергамен полу¬
чил по-голяма плътност на главните и второстепен-
ните елементи на буквата. Формата на буквите e
добре пропорционирана. М, W, П, N, Т са по-ши-
роки от буква О.
Един прекрасно написан и същевременно най-стар
гръцки унциал върху пергамен e шрифтът на ръко-
писа „Codex Sinaiticus". Той e открит на няколко
етапа (1844 до 1859) от Тишендорф в монастира
„Света Екатерина" в планината Синай. „Кодекс
синаитикус" датира от IV век и съдържа части от
Стария завет, в характерно оформени страници с
по четири колонки текст. Една част от него се
съхранява в Британский музей, а другата e в Унн-
верситетската библиотека в Лайпциг, откъдето e
взето нашето факсимиле (таблица стр. 248).
Младият или нов гръцки унциал постепенно се
отклонявал от квадратното изграждане и се устре¬
мил нависоко. Буквата станала по-ъгловата, по-
висока, по-тънка (фиг. 51), а другаде залазила по-
40
широката си форма, но силно се наклонила на-
дясно (фиг. 52).
Гръцкият курсив (фиг. 53) се развил от гръцкия
унциал върху папирус като бързонисно и лесно
писмо за всекидневни нужди. Бързината при пи¬
сане изменила редица форми на унциала, опрости¬
ла ги и ги направила по-тънки и по-подвижни. От
него различаваме два вида: Гръцки курсив маюскул
(фиг. 54) и Гръцки курсив минускул (VI и VII век)
(фиг. 55). Последният наред с Гръцкия полуунциал
(фиг. 56) e послужил за преход към минускулно-
то писмо.
Възвръщане към старите квадратни форми, отвесно
изградени и често подсилени с украсни елементи,
показва Гръцкият литургичен унциал, употребя-
ван при писане на култови книги (фиг. 57). Той се
появил към началото на X век.
Зародил се още в курсивното писмо върху папирус,
Минускулът или азбуката с малки букви като чи¬
ста форма ce e развил в началото на IX век. Най-
старият текст с минускул e от 835 година, писан от
игумена Николаос. Този ръкопис cera e запазен в
Ленинград (фиг. 58). През X век се развил един
Смесен или среден минускул, а от XII век ната-
тък — Млад минускул (фиг. 59).
Изброените по-горе материали и инструменти за
писане сме срещали вече в Египет, Месопотамия и
Финикия. Но в Гърция при напълно установена
азбука ние можем ясно да проследим влиянието им
върху изграждането на външната форма на зна¬
ците, която достигнала в Рим своето върховно раз¬
витие и красота.
Понеже развитието и измснението на външната
форма на знаците в гръцкото и римското писмо про-
тича по един и същ начин и законите за изграждане
на стила и формата им са същите, ще ги проследим
подробно, когато разгледаме латинските шрифто¬
ве. Тук ще се спрем върху няколко издънки от
гръцкия шрифтов корен: северогерманските руни,
сибирското рунно писмо и азбуката на Вулфила,
създадена за вестготите, а старославянските аз¬
буки — глаголицата и кирилицата — ще разгле¬
даме по-късно.
В северните германски страни срещаме една особе¬
на азбука, съетавена от отвесни и наклонени чер¬
ти, безхоризонтални и закръглени линии. Наиме-
нованието на тази азбука идва от старогерманското
название — runa, което епископ Вулфила (311 —
384) превел с думата „тайна", а Тацит (около 55—
120) съобщил, че германците употребявали за маги-
ческа цел пръчици, покрити с особени знаци.
Тези знаци, разгледани графически, напомнят из-
дълбани нарези от остър инструмент върху мека
пръчка, подобна на нашите ръбоши. (Оттам и из-
бягването на хоризонтални и закръглени черти.)
Като писмени знаци Руните имали двояко значе¬
ние — знаци за звукове и знаци за понятия.
тоісдсодекА
ШѲНТЛІСЛГ
57. Гръцки литургичен унциал, X век
|і_£гу ^оЧ «rut X*f р рф1^ ^тр*
Т^ОЛЛН (TV ' CDc^-UjTUi
58. Гръцки стар минускул, 835г.
Л
г*
І cc^o¿jlSj/ ТИ-ВІ н)мр о^шѴ «>.)»«:• О gATTí ТГО^ i^(*J3 £sb л-"4 Г" n ** У» л - . íu, 8 v joii jjuof/olofjH <-jop /rjc-TDVTzrpC y&vp 59. Гръцки млад минускул, XIV в. 60. Скандинавски руни 41