¿Л Л О; X i
46. Гръцко лапидарно безосово писмо без серифи
Паузаниас, IX, 31, 34, видял писмо върху олово,
а стоикът Клеант бил толкова беден, че пишел на
отломъци от глинени съдове и изрезки от мед.
Законите на Солон били изразяни върху четири-
ъгълни дъски. Гласуването ставало с „остраки" —
глинени отломки, на конто написвали името на
осъдения на изгнание (фиг. 42).
Рисунките по вазите са придружени от надписи —
имената на геронте, а понякога и на художника.
Кожата като писмен материал срещаме във всич¬
ки древни страни. Египтяни, асирийци, евреи, пер¬
си използували кожени свитъци.Наскоро намерени-
те в пещерите край Мъртво море изписани кожени
свитъци свидетелствуват за широкия район на
разпространението им.
По бреговете на Мала Азия (III век преди н. е.)
обработването на кожата достигнало голямо съ-
вършснство. Плиний-стари разказва, че Евмен II
(197—159) основал богато обзаведена библиотека
по подобие на Александрийската. Това дало повод
на Птоломеите от завист да забранят износа на па¬
пирус за Пергамското царство. В Пергам тогава
развили големи държавни работилници за при-
готвяне на фино обработени кожи, наречени пер¬
гамен (още: сырахюѵ, Верное, charta pergamena,
membrana). Пергаменът се приготвял от овчи, те-
лешки, кози, магарешки, свински и други кожи, а
най-фпният — от малки агънца, още от газели (в
Нубия) и от антилопи.
■£% & t :■■*<- £,н: У л/E'- î
47. Гръцко лапидарно безосово писмо :ъг ерифи
k ******^*дГ "Сі;Ж,л?н«т>-т^^^-С|&!
« »^м^І^-СІ^Х^іш тг*г<* Г как г «Л *аЙЙ
48. Гръцки стар унциал върху папирус, IV век пр. н. е..
Добре измитите кожи изстъргвали от вътрешната
страна, зада премахнат останалите парченца месо,
и ги поставяли в каци със слаб разтвор от пепел
и поташ. Други пък натривали вътрешната им
страна с гасена вар и ги поставяли във вода. След
известно време изваждали кожите и изчиствали
космите им с остър нож. За да премахнат мазнините
и жълтите петна, слагали кожите във варна вода.
След тази обработка всяка кожа опъвали на рам¬
ка и я сушили на слънце. Посипвали я с креда и
прахообразна вар, за да се калцинира. Накрая, за
да изгладят добре кожата и за да проникне кредата
навсякъде, натривали я с шуплив камък(пемза) или
с глиганов зъб.
Така се получавал мек, гладък, удобен и траен
писмен материал, често обагрен в различии Цвето¬
ве — пурпурен, синкав, дори черен.
Пергаменът има две страни, подобии на recto и
verso при папируса: вътрешната—страната откъм
месото — e по-гладка, а външната — откъм косми¬
те — по-грапава и по-жълта.
Пергаменът употребявали отначало в старата кни-
гова форма на свитък и пишели само от вътрешна¬
та му страна. По-късно, особено при удобния за
писане кодекс, използували и двете му страни.
За да използуват материала на стари пергаменови
ръкописи, древните шрифтописци често изтривали
старите текстове и върху изтритите плоскости на¬
писвали нов текст. Такива пергаменни текстове на-
38
2sl КЛСТ ¿kJ r04ÄOsJ7t NtV
ÌxOJ~t a П. CD NlTX 2>v>s) ^
£t1 QIAàjO I CrCO J> I >Jf
49. Гръцки унциал върху папирус, I век пр. н. е.
эті ел YToev е-ы \ гсгбх
•anttac гаг АХосето N
ЗЛИ NTOTTVaXCjU nn e
r¿4AOXXÍCTe
I Ісеф АХ нсіклл/ си ы^£
50. Гръцки унциал върху папирус, II век пр. н. е.
ричаме палимпсести (фиг. 43) пхН^атос (от гр.
TTzXtv в сложни думи пред ß, ц,, п и о се изменя в
•кхХі\і — отново и гр. фаш —превръщам в прах —
стържа, чистя). В много палимпсести прозира из-
тритият текст.
Пергаменът господствувал като писмен материал
дълго след въвеждане на хартията в Европа (XII —
XV век).
В Египет употребявали дървени плочки от липа
или сикомор, върху конто пишели в училищата или
поставяли плочки при главата на мумията с обоз¬
начение на името и възраетта и. Дъсчиците боя-
дисвали с бяла боя, за да бъде четлив текстът.
Обикновените плочки гърците наричали делтос
(SéX-toç —дъечица за писане с триъгълна форма),
пинакс (7uvaü— дъечица за писане и рисуване),
пиксион (тгиСіоѵ — чемширена дъечица за писане),
По-късно очертали по краищата на четириъгълна-
та дъека няколко сантиметрова рамка на двете и
лица, а средата им издълбали плитко. Падините
наслоили с восък и получили мека, чувствителна
към драскане повърхност за писане на черновки за
ежедневни нужди и училищни упражнения. Из-
пъкналата рамка служела да предпазва буквите.
Обикновено всеки месец сменяли восъка. Восъч-
ните таблички (фиг. 44) гърците наричали керома
(or rp.xrjpwfta —мае от восък), а римляните цера
(от лат. cera — восък), tabula cerata.
Няколко еднакво големи таблички, съединени една
51. Гръцки млад унциал
с друга чрез пробити дупки на едната им страна
и с прекарани през тях халки или връв, се нари¬
чали диптих (SínxuXa — двойни) или полиптих
(гсоМтгпг/ос, съетоящ се от много таблички). Таб-
личките бивали понякога богато украсени със сло-
нова кост. Те са първообразът на подвързията и на
новата форма на кннгата — кодекс (от лат. codex —
дърво, пън, книга), сгънати на две папирусови или
пергаменни форматни листове и вложени един в
друг — подобно на днешните коли.
Поправките на грешките в написания върху восък
текст или изтриването се извършвало с плоската
част на стилуса (лат. stilus — калем, писалка), от-
там и изразите — „stillini vertere" — обръщам сти¬
луса — изтривам, поправям, или „който притежа-
вал добра писалка, имал добър стил".Стилусът e ме-
талически или костен инструмент за писане, зао¬
стрен от едната страна; другата страна завършва
като лопатка (фиг. 45).
С установяването на всички знаци на гръцката аз¬
бука, писменоетта се развила извънредно много,
като се използували всички материали за писане.
Восъчните таблички, пергаменът и папирусът би¬
ли най-употребяваните материали. Удобният за
писане на обемисти съчинения папирус спомогнал
за развитието на гръцката литература.
Длетото, употребявано при ваяне на букви върху
камък, допринесло да се развие строгият Лапидарен
шрифт (от лат. lapis — камък, таблица стр. 246ь>с).