38. Гръцки текст, написан наляво, VI век пр. н. е.
7/аЛ-а ST і& А 4 fcT.SíJC- Ají A JA
Арл"Ш ¿у МО м оѴ^ ^ АфЛЭ; •;
,)Л/ел#т& аУ /W ê^e ІРда il
A2 МЗ&Л м ОТ ѵ\ А > vV'A ОР#ИАе
т*Ѵ jC-viX w E К AT A f> S'Co /уТ A PTC
i tóaoi 1 А8?53 ОѴ\3 ѵл Аѵ\А
" К О РÉ /V ТА |С Р 'f #ѵ AT A A «5.
О 5 A 'm оУаоК A VV АЭ * A <
* К АГАЛЬ P A/VA¿ ОГОГ/
^І
^TÙ/VCOP^AT
АТАЛ/А
^_A>YAA3j!4 ИД g
39. Бустрофедон, V век пр. н. e
<АА№ЪП<А\>£Е
FFIÏBHeè^lKK
(W) Z H Ѳ IK
I^AAVAWiïOfT?
Л Ы N S О II K-q
ГР^ТѴУФфХ+itQ
ÜT г
40. Източногръцка азбука
X W
АЪЪГ<А>ОППВН
А В Г Д E (W) Z H
ѲОІКЬ/^М/^/ѴОГП
в I К Л Ы ноя
9f>P«STYV+X0(p¿
К-р Р 2 Т X
41. Западногръцки азбука
Ф W
нийците, конто са научили от финикийците как се
пишат буквите и като са ги изменили малко, си
служили с тях и са ги наричали с право финикий¬
ски букви, защото финикийците са ги донесли в
Елада. У йонийците и днес книгата се нарича ко¬
жа, защото по-рано, когато папирусът бил рядък,
писали на овчи и кози кожи ... Аз сам видях в хра¬
ма на Аполон Йеменски в Беотийска Тива кадмие-
ви писмени знаци, начертани на триножника. . . "
Според Плиний Паламед добавил четири букви
Ѳ, S, Ф и X (по време на Троянската война), а по-
късно Симонид от Кеос (556—468) добавил още
четири букви Z.H.W.ñ. Тацит приема, чегръц-
ката азбука e произлязла от финикийската.
Гърците в края на X век и началото на IX век пр.
н. е. постепенно въвели азбуката, заета от фини-
кийските търговци. В края на VII век преди н. е.
финикийските букви били в общо употребление.
За разлика от другите народи гърците използува-
ли писмото за граждански, търговски и делови
нужди.Това спомагало за извънредно бързото раз¬
витие на писменоетта и културата им.
На островите Тера (днешния Санторин) и Мелос
са намерени няколко от най-старите гръцки надпи-
са, вдълбани в скала, в камък или в медни плочи,
датираниот IX—VII век пр. н. е. и около 620 г. пр.
и. е. (39 олимпиада), стъй наречената Гръцка арха¬
ична азбука (фиг. 37). Надписите показват силно-
то влияние на финикийското писмо. Те се четат от¬
дясно наляво, както финикийските, и в тях липсват
знаци за гласни звуци. Формата на отделните знаци
на едната и на другата азбука e същата; освен това
сходството на названията установява още повече
произхода им. Напр. названието на буквите от фи¬
никийската азбука bëth в старогръцката азбука се
изменила ßrjta, gïmel в yc*№a. däleth воеХтаи т. н.
В индоевропейскитеезици, като гръцкия, гласните
изобилствуват. Четенето на писмо без гласни за-
труднявало гърците. Затова към средата на VIII
век пр. н. е. те направили решителна реформа:
прибавили липсващите знаци за гласни, като из-
ползували някои полутласни знаци от финикий-
ския език. Трансформирали в гласни полугласните
'äleph в A, hë в Е, jödh в I и 'ajin в О. Ипсилон e
гръцко откритие. Изменили и направлението на
писмото. Като преходна форма (VI—V век пр. н.
е.) от семитския начин на писане — отдясно на¬
ляво (фиг. 38) към индоевропейския послужил тъй
нареченият начин на писане „бустрофедон" (от
гръцката дума ¡ЗоиатрофТ]8оѵ; от ßoöc —бик, вол,
и стрела) — обръщам).
При бустрофедона (фиг. 39) всеки написан ред има
отделно направление. Първият ред се пише отдяс¬
но наляво. Където завършва първият ред, започва
първата буква на втория ред, с посока отляво на-
дясно. Третият ред пак започва отдясно наляво и
т. н. до завършване на текста. Начертанията на
36
буквите се обръщат според посоката на реда. Така
написан, текстът наподобявал орана нива.
Този начин нетраял дълго. Скоро изоставили слож-
ния за писане бустрофедон и установили еднопо-
сочното писане отляво надясно.
Развоят на азбуката бил приключен.
Похватни търговци, смели воини, мъдри управ-
ници, древните гърци успели да завършат хилядо-
летния труд на народите за създаване на звукова
азбука и да я предадат на Европа.
От дорийските острови Тера, Мелос и Крит арха-
ичната азбука преминала на материка, прескочила
в Сицилия и Южна Италия. Усвоявайки местните
диалекти, тя се обособила в две самостоятелни аз¬
буки — източногръцка и западногръцка.
Източногръцката азбука (фиг. 40) има две под¬
групп: а) йонийска азбука и б) атическа. Като
най-стар образец на йонийската азбука се смята
надписът от скалния храм в Абу Симбел, Горен
Египет, издълбан на левия крак на колосалната
статуя на Рамзес II от гръцки наемни войниші, кои-
то участвували в похода на Псаметих II (594—588).
Атическата азбука била употребявана в Атика и
в Цикладските острови. Надписът върху каната
Dypilon от Атика се смята като най-стар гръцки
надпис изобщо и се датира около 700 г. пр. н. е.
Западногръцката азбука (фиг. 41) се разпростра-
нила в Пелопонес, Кария, Беотия, Евбея, Тесалня
и колониите в Сицилия и Южна Италия.
От източната азбука възникнала Гръцката класи-
ческа азбука (таблица стр. 246Ьс и 247). В403 г. пр.
н. е. атиняните употребили официално йонийската
азбука, за да напишат отново старите закони. Това
признаване превъзходството на йонийската азбука
довело до съетавянето на этически диалект азбука
от 24 знака, която постепенно изместила всички
други и станала национално писмо на гърците.
Знаците на гръцката класическа азбука са след-
ните: А, В, Г, Д, Е, Z, Н, Ѳ, I, К, А, М, N. 3, О, П,
Р, S, Т, Г, Ф, X, W, Q.
От западната гръцка азбука се развила латиницата.
След установяване на всички знаци завършва гене-
зисът на азбуката и започва историята на шрифта,
на калиграфията.
От текстовете на древните писатели научаваме на
какви материали са писали гърците.
Омир пише (Илиада VI, 169): „Много гибелни зна¬
ци начерта той на сгъваема дъечица." Думата „8і-
фйера"в древния гръцки език имала значение на
„дъечица", „табличка за писане" (Лурье), а през
класическия гръцки период, почнали да пишат на
пергамен (кожа), тя добила значение на „кожа".
Херодот съобщава (История V, 58): „Йонийците и
до днес наричат книгите кожа (Зіф^ера), защото по-
рано, когато папирусът бил рядък, са писали на
кози и овчи кожи, а варварите и днес още пишат на
такива кожи." Плутарх разказва за книга от злато.
42. Остракон
ОЧЦ1 tcco^HTiii'; C*>u
».miC.^-vU^LNv»^,!.............¿Ыій^і£ШЛ»
'ТЩЦЙЩіаніі:,.« ш ші ъциш
43. Палимпсест
44. Восъчна табличка
■•; ■ . ■■■.•'" ""•
—■амиям "swr аиае ч*\ ,- ■—\ \
-*•- ... m аМмШй
45. Стилуса
37