'äleph bëth glrael diletti hë * wäw

2ajin lièti, tetti jodh kaph Umedh mein nun samekh

оэ^Ф^ѵѵ+х

■ajin re sädhg dôph res sin tav

35. Финикийска архаична азбука. Наименованията набуквите са според староеврейския език в латинска транскрипция

'алсф бет гимел. далет хе вав заин хет тет йод каф

¿^з=оз/инѵѵх

ламед мем нуя самек 'айЯ ne маде киф реш шин тав

36. Нова финикийска азбука. Наименованията на букви те са дадени, както звучат на български

гимел, далет, хе, вав, заин, хет, тет, йод, каф, ламед,
мем, нун, самек, 'айн, пе, цаде, коф, реш, шин, тав.
Наименованията сочат определени предмети, на¬
пример: 'алеф—бик, вол; бет—дом, къща; гимел—
камила; далет—крило на врата; хе—решетка,
стълба; вав—гвоздей, примитивно рало, кука; заин
—оръжие; хет—ограда; тет—топка, бала, товар;
йод—ръка; каф—длан; ламед—трън; мем—вода;
нун—риба; самек—подпора, клонче; 'айн—око;
пе—уста; цаде—дълъг прът с кука; коф—глава с
врат, маймуна; реш—глава; тав—знак, което под-
сказва произхода на знаците от изобразителните
начертания, конто постепенно били опростени.
Външният вид на Финикийското писмо (виж фиг. в
началото на глава 2, фиг. 35 и 36 и таблицата на
страница 246a) e прост, изграден от строги геоме-
трични основни форми: права линия, окръжност,
триъгълник, рядко закръглена линия. Шрифтът e
чертан със заострен инструмент. Всички съставки
на буквите са еднакво дебели. Думите обикновено
не са отделени една от друга. В Ахирамовия над¬
пис една отвесна черта отделя думите.
Бързото разпространение на финикийската азбука
у съседни и далечни народи (Картаген) се дължи на

опростения външен вид на знаците и лесното бора-
вене с тях за предаване всеки звук на устната реч.
М. Дюнан определя като най-стари финикийските
надписи на Шапатба 'ал (Sapatba'al), строителен
надпис върху варовикова плоча, и надписа на Абдо
(Abdo) върху отломък от глинена ваза (открити от
него в Библос), и ги датира от XVII—XVI век пр.
н. е. Много от учените оспорват датировката.
През 1923 бил открит от французина Монте в раз-
валините на Библос саркофагът на Ахирам, цар на
Библос, съвременник на Рамзес II (1317—1251 или
1301—1235 г. пр. н. е.). Скулптирани фигурни изо¬
бражения обикалят варовиковите стени на саркофа¬
га, над тях e гравиран надпис с финикийски букви.
Засега всички приемат, че той e най-старият над¬
пис със северносемитско-финикийско азбучно пис¬
мо и го отнасят към края на XIII век пр. н. е.
По-новисаследните надписи: От XII век пр. н. е.—
строителният надпис на цар Иехимилк (Jehimilk) и
стелата на Аддо (Addo). От X в. пр. н. е. = надпи¬
сите на цар ' Ацарба'ал ('Azarba'al), на цар Абиба'ал
(Abiba'al)n Елиба'ал(ЕПЬа'а1). От 842 г. пр.н.е. —
надписът на цар Меша (Mesa'). От 750 г. пр. н. е.—
надписи гърху два бронзови съда от о-в Кипър.

34

Между 2200 и 2000 година пр. н. е. в историята
на източното Средиземноморие настъпили значи-
телни промени. От север непрекъснато нахлували
племена, конто говорели индоевропейски език.
Тези племена по-късно сами се нарекли елини,
а римляните ги назовали гърци.
Ахейците, йонийците и еолийцитеса били първите
основни групи гръцки племена, конто първи слезли
в материкова Гърция, егейските острови и край-
брежието на Мала Азия, като покорили или из-
тикали местните племена.

Ахейците създали класово общество, образували
примитивно-робовладелчески държавици и са свър-
зани с микенската култура и критско-микенското
линеарно писмо Б.

Към края на второто хилядолетие преди нашата
ера от север слезли нови „западногръцки" пле¬
мена — дорийците. Те завзели южната част на Бал¬
канский полуостров, голяма част от Крит и дэл-
ната част на малоазиатските брегове. Дорийците
покорили робовладелческите ахейски държавици и
унищожили цъфтящата критско-микенска култура.
Връзката с Изтока била прекъсната. Близо три
века продължил „тъмният период" от историята
на Гърция.

Ахейците населявали северозападната част на Пе-
лопонес и няколко острова в Йонийско море.
Еолийците заемали Тесалия, Средна Гърция без
Атика и част от малоазийското крайбрежие от
Илион до Фокея.

Йонийците живеели в Атика, на остров Евбея и
всички острови на Егейско море (без остров Лем¬
нос), в южната част на Халкидическия полуостров,
в Хелеспонт и крайбрежието на Мала Азия от Фо¬
кея до Милет.

Дорийците се настанили в Източен и Южен Пело-
понес, остров Крит и островите на Критско море
и малоазийското крайбрежие. Родствените на до¬

рийците „западногръцки" племена заемали Север¬
на и част от Средна Гърция.

Общото разделение на диалектите на гръцкия език
било: дорийски, еолийски (ахейски) и ионийски.
Последната крачка за завършване генезиса на аз-
буката сторили гърците.

Както разказва преданието, финикиецът Кадм
научил гърците на писмо. Кадм бил син на цар
Агенор и брат на Европа, Финикс и Киликс. След
като Зевс, преобразен в бик, откраднал Европа,
Кадм с двамата си братя тръгнал да я търси. Като
неуспял да я намери, той се заселил на остров
Тера; според друга версия се заселил в Беотия и ос¬
новал Беотийска Тива. Кадм бил въвел 16 фини¬
кийски букви (1400 год. пр. и. е.). Дали Кадм e бил
историческа личност, или само митическа, не e
изяснено. Думата q-d-m на финикийски означава
„изток". Според Тукидит (между 471 и 460—396 г.
пр. и. е.): „На 60 години след превземането на
Илион днешните беотийци, изтикани от тесалийци-
те от Арна, заселили днешна Беотия, която по-рано
се наричала Кадмейска земя." (История I, 12).
Всички учени са единодушии, че гръцката азбука
e била заимствувана от финикийската, което съв-
пада и със сведенията на древните историци.
Херодот (около 485—425 г. пр. и. е.) в История V,
57, 58, 59 пише: „И от онези финикийци, конто
са дошли с Кадм в онази земя, която cera се нари-
ча Беотия, и се заселили в областта Танагра . . .
Елините са научили много полезни знания от тези
финикийци, конто дошли с Кадм и се заселили тук,
а между тях се намирали и гефирейците. Преди
всичко от тях са научили писмото, което елините
по-рано според мене не са познавали. Отначалоса
писали по същия начин, както и финикийците, а
по-късно успоредно с промените в езика се сме¬
нил и обликът на писмените знаци. Около тях в
същото време се установили във всички краища йо-

А В Г А К Z

в®2гмл*шчмсо

Н Ѳ I К A M N О

1ЧМФ?<ІРТУУѴчЮ

и

K=q

Т

Ф

О

37. Гръцка архаична азбука

35