202. Ежиптиенът на Торн, показан в специмена му от 1820 г.
под името „Egyptian"
203. Украсен ежиптнен — пластичен, издаден оТ Жиле-
син около 1820 год. Cera се отливат в Дьоберни и Пе-
ньо под името „Lettres ombrées ornées"
204. Стара форма Италией, издадена от Казлън през 1821
205. Млада форма италиен, издаден- от Ми-яър и Ричъд под
името French Antique около 1865 година
206. Италиен, издаден от шрифтоливната Стивънсън и
Блейки под името Playbill през 1900 и коригиран през
1938 година
207. Украсни букви тосканки, от различии шрифтоливни
208. Гротеск, издаден във Франция под името Antique (let¬
tre baton), около 1850 година
209. Полублок, издаден под името Fette Steinschrift, след
1840 година
210. Текст, писан от Едуард Джонстън. От книгата му
„Writing and Illuminating and Lettering", 1906.
211. Шрифтът Емке-елзевир от Фриц Хелмут Емке,издаден
от шрифтоливната Ludwig Wagner, Лайпциг 1927 година
212. Шрифтът Вайс-курсив на Емил Рудолф Вайс, издаден
от шрифтоливната Bauer през 1928 година
213. Шрифтът Вайс-лапидар на Емил Рудолф Вайс, изда¬
ден от шрифтоливната Bauer през 1931 година
214. Шрифтът Пост-антиква на Херберт Пост, издаден от
шрифтоливната Н. Berthold A G през 1932 година
215. Шрифтът Палатино от Херман Цапф, издаден от Д.
Щемпел АГ през 1950 година
216. Шрифтът Фауст-антиква и Фауст-курсив на Алберт
Капр, рисуван специално за луксозното издание
„Фауст" от Гьоте. Шрифтът с изготвен във Висшето
училище за графика и изкуство на книгата в Лайп¬
циг и отлят в Типоарт _ Дрезден, 1961
217. -Шрифтът Балзак на Йоханес Бьоланд, издаден от Д.
Щемпел АГ през 1951 година
218. Шрифтът Импулс на Паул Цимерман, издаден от
шрифтоливната L. Wagner през 1954 година
219. Шрифтът Мистрал на Рожер Екскофэн, издаден от
шрифтоливната Olive — Марсилия и Париж, през
1955 година
220. Шрифтът Чизъл, издаден от Стивънсън-Бленк през
1939 г. и допълнен през 1956 г. Използувана e формата
на шрифта Latin antique от същата шрифтоливна
221. Шрифтът Кристал на Реми Псньо, издаден през 1955
година от Дьоберни и Пеньо
222. Шрифтът Флаш на Кру-Видал, издаден през 1955 го¬
дина от Fonderie Typographique Française
223. Шрифтът Пеньо на А. М. Касандър, издаден от Дьо¬
берни и Пеньо през 1937 година
224. Шрифтът Футура на Паул Ренер, издаден от шрифто¬
ливната Bauer от 1927 до 1930 година
225. Шрифтът Форум И и Форум I, оформен от проф.
Георг Трумп за шрифтоливната Weber и издадени през
1947 и 1949 г.
226. Шрифтът Вандом на Франсоа Гано издаден от шрифто¬
ливната Olive—Марсилия и Париж през 1952 година
227. Шрифтът Прайсиг-антиква на Войтех Прайсиг, изда¬
ден от шрифтоливната па Държавната печатница Пра¬
га, 1924 г.
228. Шрифтът Венсислъс на Карел Сволински, издаден от
Monotype Лондон през 1933 година
229. Шрифтът Фигурал-курсив на Олдржих Менхарт, из¬
даден от Gra-fotehna п. р. през 1949 година
230. Шрифтът Чешка унциала на Олдржих Менхарт, изда¬
ден от Grafotchna п. р. през 1945—1948 година
231. Украсни букви и екслибриси от Олдржих Менхарт
232. Шрифтът График на Херман Айденбенц, издание на
швейцарската шрифтоливна Haas, 1946 година
233. Обла глаголица. Лист 131 от Зографско четириеван-
гелие от X век. Съхранява се в Държавна публична
библиотека „М. Е. Салтыков-Щедрин", Ленинград
234. Обла глаголица. Фрагмент от лист 141 ѵ на Асеманово
евангелие от X век. Съхранява се във Ватикана, Рим
235. Преход от обла към ъглеста глаголица. Фрагмент от
Башчанска плоча от 1100 година
236. Преход към ъглеста глаголица. Фрагмент от Клоцов
сборник, XI век
237. Ъглеста глаголица. Фрагмент от лист 1 на Пражки
фрагменти, X век. Фото от оригинала
238. Длъгнеста глаголица. Фрагмент от Реймско-Емауско
евангелие, XII век
239. Първата печатна глаголица. Misal, Венеция 1483 го¬
дина
240. Различии форми па букви от надписи с българско съ-
държание, написани с гръцки букви (А до I). Рисунка
Олга Йончева
241. Различии фэрми на букви от надписи с българско съ-
държание, написани с гръцки букви (К до К). Рисунка
Олга Йончева
242. Мадарският релеф
243. Сюлейманкьойският надпис на Омуртаг върху колона.
Съхранява се в Археологическия музей, София № 638.
Б—№ 21. Снимка отестампаж
244. Пресианов надпис от Филипи
245. Златният дискос от Преслав, X век. Археологически
музей, София
246. Надписът на Княз Борис I от Балши. Фото от отлив¬
ка, запазена в Археологическия музей, София
247. Оловни печати на Борис-Михаил и на цар Симеон.
Археологически музей, София
248. Тасче №21 от Златното съкровище с прабългарски
надпис. Художествено-исторически музей, Виена
249. Колоната с прабългарски надпис от Аврадака. Музея
Преслав. Съе снимката, направена на мястото на на-
ходката, любезно ми услужи Вера Иванова
250. Прабългарски надпис от Чаталар. Снимка от естампаж
251. Таблица на кирилски букви от различии надписи. Ри¬
сунка Олга Йончева и Димитър Трендафилов
252. Оловният печат на Георги синкел български, 870—
880 г. Археологически музей, Софмя
253. Надпис върху керамични плочки от Преслав, IX век.
Музея Преслав
254. Плочата на чъргубиля Мостич, 950—960 година. Ар¬
хеологически музей, София
396
255. Темничкият надпис
256. Самуиловият надпис, 993 година
257. Устав. Фрагмент от Савина книга, XI век. Съхранява
се в Центрархив, Москва
258. Устав. Фрагмент от Супрасълски сборник. Съхранява
се на части в Ленинград, Варшава и Любляна
259. Едър устав. Фрагмент от Остромирово евангелие,
1057 г. (F„l 5). Държавна публична библиотека „М.
Е. Салтыков-Щедрин" — Ленинград
260. Дребеи устав. Фрагмент от Остромирово евангелие.
1057 г. ___
261. Свързани букви. Фрагмент от Кръстьов празничен ми¬
ней, он. 46 (85). Пловдивска народна библиотека
262. Фрагмент от български монументален кирилски над¬
пис, изрязан на камък през XIII век, в който се съоб-
щава за издигането на монастир край с. Батошево-
Севлиевско
263. Евтимиев бързопис, писан след 1380 г. Фрагмент от
Служебник на Евтимий Търновски, XIV век поп Гера¬
симов служебник), опис №231. Софийска народна
библиотека
204. Полуустав, XIII век. Фрагмент от Постен триод. Лист
92 от ръкопис №57(68) .Пловдивска народна библиотека
265. Полуустав XIV—XV век. Фрагмент от лист 256г на
сборник №7 (Репов). Библиотека БАН
266. Полуустав, XVII век. Фрагмент от требник от Търно-
во, инв. №8/951. Софийска народна библиотека
267. Бързопис от 1695 година. Фрагмент от лист 102ѵ на
Миней от XVII век, № 26 (он. 27). Пловдивска народ¬
на библиотека
268. Бързопис. Фрагмент от ръкописа на Паисий Хилен-
дарски за „История славянобългарска"
269. Първата печатна кирилица. Фрагмент от Осмоглас-
ник на Феол, 1491 година
270. Печатната кирилица на Макарий. Фрагмент от Осмо-
гласник, 1494 година
271. Печатната кирилица на Франциск Скорина, 1517 г.
272. Лист 104 от „Псалтир" на Яков Крайков, 1569 година
273. Титулната страница на „Часослова" на Никола Кара-
стоянов, 1833 година
274. Вътрешна заглавна страница от „Апостол" на Иван
Фьодоров, 1564 година
275. Гражданската азбука.утвърдена от Петър I през 1710г.
276. Писан титулен шрифт от Н. И. Пискарьов, 1923 година
277. Титулна страница от Д. А. Божанов, 1940 година
278. Титулиа страница от С. Б. Телингатер, 1952 година
279. Писан шрифт от Е. И. Коган
280. Кирилски наборен шрифт на Ф. Ш. Тагиров, наречен
„Илья Муромец", употребен при оформяване стихо-
творението на Янка Купала „А кто там идет. . ." за
конкурса „Най-хубавото стихотворение", проведен в
Лайпциг през 1959 година
281. Издателски знак от Васил Захариев
282. Заглавии букви от Илия Бешков
283. Илюстрация и шрифт от Георги Атанасов
284. Различии шрифтове от Никола Тузсузов
285. Илюстрация и курсив от Стоян Венев
286. Шрифт от Александър Жендов
287. Шрифтове от Стоян Сотнров
288. Шрифт от Николай Шмиргела
289. Заглавки и титулни страници от Борис Ангелушев
290. Заглавки от Васил Бараков
291. Заглавки от Александър Поплилов
292. Заглавка и заглавна буква от Любен Зидаров
293. Проекти за пощенски печати от Олга Йончева
294. Заглавки от Милка Пейкова
295. Заглавки от Иван Кьосев
296. Заглавки от Владислав Паскалев
297. Заглавка от Тотю Данов
298. Заглавка от Кънчо Кънев
299. Цилиндрична пръчица
Фигурите (299 до 410) са рисувани от Олга Йончева
300. Каламос
301. Птичи пера
302. Метални пера
303. Молибдос и графитен молив
304. Стилус
305. Четки
306. Длето
307. Гравьорека метална игла
308. Видове ннструменти за писане
309. Обли пера
310. Широки и остри пера
311. Перо О
312. Пера Т, Z и N
313. Различна графична следа
314. Въртене на перото
315. Въртене на перото по направление на формата
316. Заместване на едно перо с друго
317. Основни съетавки на буквата
318. Шест основни групи линии
319. Отличителни белези на буквите
320. Букви с различна форма
321. Изменяне на основната форма в зависимост от употре-
бявания инструмент за писане
322. Съетавки на главните букви и техните наименования
323. Съетавки на малките букви и техните наименования
324. Вътрешна форма на буква В
325. Ролята на серифа
326. Развой на монументалните серифи
327. Серифи, оф:>рмени с право и с наклонено перо
328. Видове серифн и тяхното наименование
329. Скрити серифи
330. Извити серифи
331. Развой на извитите серифи
332. Начин за оформяване серифи с перо
333. Трпъгълни серифи
334. Топковидни серифи
335. Тлъсти серифи
336. Тънки серифи
337. Разцепени серифи
338. Украсни серифи
339. Едностранен и двустранен сериф
340. Математически и оптически квадрат
397