86. Скриптура актуария, Помпеи, преди 79 година. Фрес¬
ки и надписи върху стените на къщи от улица „Изоби¬
лие" в Помпеи

87. Капиталис рустика, IV век. Вергилий — „Георгики",
редове 118—124. Vergilius Romanus, vat. lat. 3867.
Библиотека Ватикана, Рим

88. Капиталис рустика, V век. Prudentius, Hymnus de no¬
vo lumine paschalis. Национална библиотека, lat. 8084,
Париж

89. Капиталис рустика, IV век. Vergilius Vaticanus, vat.
lat. 3225. Библиотека Ватикана, Рим

90. Римски ранен курсив върху восъчна таблица. Берлин

91. Римски унциал, IV век. Цицерон „De re publica". Биб¬
лиотека Ватикана, Рим

92. Римски унциал, VII век, Codex Amiatinus. Библиоте¬
ка Лаурепциана, Флоренция

93. Римски унциал с отвесна ос, VIII век, lat. 281. На¬
ционална библиотека, Париж

94. Римски млад курсив. Средата на IV век. Лайпциг

95. Римски полуунциал, 509—510 година. Ръкопис на св.
Хилари върху Светата Троица. В архивите на църк»
вата„Свеги По:-„р", Рим, Ватикана, Basilicanus D 182

96. Римски полуунциал, 569 година. Коментар върху пис-
мата на св. Павел (Коментар на Библията). Монтека-
снно

97. Ирландски полуунциал, VIII век, „Book of Keils".
Съхранява се в Trinity College, Дьблин

98. Англосаксонски полуунциал. Писмата на св. Павел,
VIII в. Берлин

99. Меровингски шрифт

100. Ранна форма на каролингския минускул, 781—783 г.

101. Ракна форма на каролингския минускул, 795 година.
Фрагмент от Златния псалтир на Карл Велики. Виена

102. Каролингски минускул, 820 година. God. 914 от Сен
Гал, написан от двама монаси от Рапхенаѵ

103. Каролингски минускул зряла или кръгла форма,
803—834 година. Фрагмент от Suplicius Severus, пи¬
сан от Адалбалд Кведлинбург. Тур

104. Каролингски минускул зряла или кръгла форма, IX в.

Тур

105. Блокова книга. Откровението на Йоан. Хайделберг

106. Ротунда. Флорентийски литургичен ръкопис от среда-
тала -XV век. Промишлен,музей, Базел

107. Френска бастарда. Детайл от. библия, .рисана в Се¬
верна Франция през 1368 г.

108. Немска бастарда. Детайл от „Constitutio fratrum ori¬
nes e dei genebocoli Marie de Monte Carmeli"; Cod-
membr. II, 182 fol. 9a. Библиотеката в Гота

109. Швабахер. Шьоншпергер. Аугсбург, 1500 г.

ПО. Ръкописен фрактур, изрязан на дърво. Титулна стра¬
ница на „Фундамент" на Йоханес Нойдьорфер-стария,
1519 г.

111. Печатен фрактур, 1513 г. Фрагмент от „Молитвеника
на Максимилиан 1" отпечатан от Йоханес Шьоншпер¬
гер. Аугсбург 1513 г.

112. Фрактур от Theuerdank, 1517 година, отпечатан от
Йоханес Шьоншпергер. Аугсбург

113. Дюрер фрактур, 1522 година, от книгата на Дюрер
„Proportionslehre", 1534

114. Цилиндричен гравиран валяк и отпечатъкът му

115. Китайски лични печати

116. Египетски знаци, отпечатани с дървени щемпели. От
гробницата на Тут-анх-Амон, XVIII династия

117. Печат въохѵ тухла. Музея Плиска

118. Печат върху дръжка на амфора. Музея Никюп

119. Печат върху сребърно блюдо от Червен бряг с образа
на императора Лициний, 308—325 година. Археоло¬
гически музей, София

120. Китайска гравирана с шрифт каменна форма, от пе¬
риода Чоу

121. „Вълшебна бележка", 764—770 година. В Музея на
шрифта, Лайпциг

122. „Диамант Сутра", първата ксилографирана книга,
868 година. Британски музей, Лондон

123. Карти за игра. Италия 1500 г.

124. Най-старата ксилография в Европа, 1418 година. „Бо¬
городица с детето". Кралски музей, Брюксел '

125. Надписът от Прюфенингер, 1119 година. Посветителен
надпис, отпечатан с отделни дървени щемпели върху

глина

126. Най-старият печатен лист, 1445 година. Фрагмент от

„Weltgericht" на Гутенберг. Музея в Майнц

127. Littera fere humanística. Петрарка, автограф от 1368 г.

128. Италиански хуманистичен минускул, 1449 година.
Фрагмент от Валериус Максимус. M II №47, стр.

100. Библиотеката в Гота

129. Италиански хуманистичен минускул, XV век. membr.
I № 104. Библиотеката в Гота

130. Италиански хуманистичен маюскул

131. Италиански хуманистичен курсив, 1517 година. Част
от писмо на Джовани Пиколомини (1475—1537). Vit.
В. III. Британски музей, Лондон

132. Канчелареска романа. Палатино

133. Канчелареска романа. Вичентино

134. Канчелареска формата. Палатино

135. Меркантиле романа. Палатино

136. Канчелареска на Меркатор, 1540 година, от книгата
на Меркатор, „Literarum Latinarum". Антверпен. 1540

137. Първият трактат по шрифта, написан от Феличе Фели-
чиа'но през 1463 година. Две страници от ръкописа на
Феличиано, който се съхранява във Ватиканската биб¬
лиотека, Vat. lat. 6852. Рим. Фото от оригинала

138. Азбуката на Дамиано да Моиле, 1480 година. Подре-
дена от отделните букви

139. Буква А на Пачиоли, 1509 година

140. Азбуката на Лука Пачиоли, от книгата „Божествената
пропорция", подредена от отделните букви

141. Азбуката на'Лудовико Вичентино, 1522 г., от книгата
му „ГОрегіпа".гФото от оригинала, съхранявак в Му¬
зея на шрифта, Лайпциг

142. Азбуката на Джовани Антонио Талиенте, 1524годинаш
[От книгата му „Lo presente libro". Фото от оригинала,
[съхраняван в Музея на шрифта, Лайпциі

143. Азбуката на Себастиано Серлио, 1537 година, подреде¬
на от отделни букви

394

144. Гръцката, латипската и кирилската азбука на Палати¬
но, 1548 година, от книгата му „Libro di M. Giovam
Battista Palatino. . ."Фото от оригинала, съхраняван
в Музея на шрифта, Лайпциг

145. Буква b от Фердинандо Руано, 1554 година

146. Начин за подрязване на перото, Фугер, 1553 година

147. Буква H на Жгфроа Тори, 1529 година, от книгата му
„Champ flevry"

148. Гръцката, латипската и построената по Дюрер азбука
на Исиар, от книгата му „Libro svbtilissimo, рог el
quai se enseña a escreuir ycontar perfectamente...", Са¬
рагоса 1559. Фото от оригинала, съхраняван в Музея
на шрифта, Лайпциг

149. Шрифтови образци на Герардус Меркатор от книгата му
„Literarum Latinarum..".. 1540. (Ян Чихолд, SK фиг. 3)

150. Първата печатна антиква, 1464 година, приписвана на
страсбургския печатар Адолф Руш. Петрарка „De vita
solitaria", Страсбург, 1473

151. Готикоантиква на Петер Шьофер, 1495 година. Дуран-
дус „Rationale divinorum officiorum"

152. Първият шрифт на Свейнхайм и Паннартц, 1465 г.
Цицерон „De oratore"

153. Вторият шрифт на Свейнхайм и Паннартц. 1468 г.
Лактанциус „Opera"

154. Антиквата на братя да Спира. 1469 година. Св. Авгу¬
стин „De civitatae Dei" от 1470

155. Антиквата на Николаус Йенсон, 1470 г. Евсебиус „De
praeparatione evangelica"

156. Антиквата на Ратдолт, 1476 г. Специмен на Ратдолт
от 1486 г.

157. Първата антиква във Франция, 1470. Гаспарен дьо
Бергам „Epistolarum liber"

158. Курсивът на Алдус —Грифо, 1501 г.Вергилий„Георгики"

159. Курсивът на Фробен, 1521. Еразъм Ротердамски „In
evangelium Lucae paraphrasis", 1523/1524 г.

160. Първият курсив на Вичентино 1524 г. Азбуката e по¬
дредена от отделни букви

161. Вторият курсив на Вичентино, 1527 г.

162. Антиквата на Гарамонд според специмена на Егенолф.
издаден 1592 година

163. Ръкописът на А. Вергетиос. Фото от оригинала. Сним-
ката изпрати директорът на Националната печатница,
Париж

164. Grec du roi на Клод Гарамонд. Аристотел „Политика"

165. Курсивът на Клод Гарамонд

166. Курсивът на Робер Гранжон

167. Lettre françoyse на Робер Гранжон. Р. Бретон. Париж
1559 г.

168. Civilité на Айме Тавернис. J. Enschedé, Epreuves de
caractères, Haarlem 1768

169. Антиквата на Жан Жанон, 1621 година

170. Курсивът на Жан Жанон, 1621 година

171. Антиквата на Уйлям Казлън, 1722 г.

172. Антиквата на Гранджан, 1702 г.

173. Курсивът на Гранджан, 1702 г.

174. Антиквата на Луи-Рене Люс

175. Антиквата на Жул Хенаф, 1904 г.

176. Oeil poétique на Фурние от 1742 година

177. Украсни страници от Пиер-Симон Фурние-младия. За-
главните страници на издадените от Фурние книги
„Manuel typographique" том I и том II, 1764 и
1766г. и „Modèles des caractères de l'imprimerie", 1742

178. Антиквата на Йохан Михаел Флайшман от 1739 година
J. Enschedé, Epreuves de caractères, Haarlem 1768

179. Антиквата на Джон Баскервил, 1757 година. Заглавна
страница за книгата на Публий Вергилий Маро „Bu¬
colica, Geórgica et /Eneis". Бирмингем 1757 г.

180. Антиквата и курсивът, отпечатани в специмена на
Джон Баскервил от 1761 година

181. Канчелареска модерна на Ян ван ден Велдё или Lettre
italienne chancelleresque от книгата му „Spieghel der
Schrijfkonste. . .", 1605. (Ф. Музика, фиг. 143)

182. Летр шанселереск плен на Лука Матеро, 1608 година

183. Летр ронд на Луи Барбедор, 1647 година, от книгата
му „Les écritures financière et italienne-bastade dans
leur naturel", Париж 1647. Фото от оригинала

184. Летр италиен батард на Барбедор — от същата книга

185. Летр куле от книгата на Жан Браун „Vorweisung ver
schiedener Teutsch-u. Französischer Schriften", 1774.
Чихолд, S К (фиг. 161)

186. Ителиън хенд от книгата на Джон Еърз „Tutor to Pen-
manschip", издадена в Лондон през 1698 година.

187. Ителиън хенд от книгата на Джордж Щели „Natural
Writing", 1709 г.

188. Раунд хенд от книгата на Джордж Бикхем „The Uni¬
versal Penman", Лондон 1743 г.

189. Инглиш хенд. Наборни букви от 1900 г. (Фрагмент от
книгата на Франтишек Музика „Krásné pismo" li,
стр. 256)

190. Виртуозна медногравюриа украса (от обложката на
книгата на Ян Чихолд „Schatzkammer der Schreib¬
kunst")

191. Антиквата на Фирмен Дидо, 1782 год., употребена в
книгата Le recueil des peintures antiques de Bartoli",
Париж, 1782 r.

192. Курсивът на Фирмен Дидо, 1782 год., употребена в
книгата „Epître sur les progrès de l'imprimerie", Па¬
риж 1784 година

193. Страници от „Manuale Typografico", издаден в Парма
през 1818 година от вдовицата на Бодони

194. Антиквата на Юстус Ерих Валбаум

195. Тлъста класицистична антиква на Роберт Торн, 1803
година, отпечатана в специмена на Уйлям Тарогуд от
1821 година

196. Тлъста антиква на Пиер Дидо-стария, наречена в чест
на гравьора Вибер — Gras Vibert, 1820 година (от Ян
Чихолд „Maisterbuch der Schriet", стр. 176, 177)

197. Шрифтът Normande — широка тлъста антиква — от¬
лива се в Дьоберни и Пеньо

198. Курсивът на Тарогуд, изрязан от Торн, 1820 година

199. Различии букви с плоска украса („Krásné pismo", 318)

200. Различии букви с пластична украса (Lettera, 54)

201. Ежиптиенът на Фигинс, издаден в специмена му от
1815 год. под името „Antiques"

395