СПИСЪК НА ФИГУ РИТЕ В ТЕКСТА

1. Петроглиф. Релсф на лос, нарисуван и гравиран през
неолита върху скалите на камснните острови на река
Ангара, Сибир, в Съветския съюз

2. Ръбош. От сбирката на музея на писменността в Пра¬
га. Фото от оригинала

3. Кипу. Перуанско възлово „писмо". От сбирката на му¬
зея в Гьотеборг

4. Quippu camayocuna —. Един управител чете кипу.
Инка Тупак Юпанги слуша отчета на един от своите
управители

5. Вампум — колан, предаден през 1682 година от инди-
анското плене Лени-Лепапи на основателя на Пенсил-
вания Уіілям Пен. Съхранява се в сбирката на пенсил-
ванското историческо дружество

6. „Съобщение", гравирано върху скала. Праисторически
лов

7. Идеограма. Рисунка, открита през 1911 г. в пещерата
Пасиега, Северна Испания

8." Идеограма. Петиция на седем индиански племена, из-
пратена през януари 1849 година до Конгреса на САЩ.
Линиите, конто свързват очите и сърцата на всички
фигури на рисунката.показватединомислието наседем-
те племена, а линията, която излиза от окото на пред-
вождащия ги — жерава — и се отправя към четирите
езера, изразява желанието на всички племена да се
ползуват от правото на риболов в тези езера

9. Египетски фонетични йероглифи. Рисунка Олга Йон-
чева

10. Египетски истински йероглифи. Преминаване на брод,
оцветен релеф от мастабата на Ти, около 2500 г.пр.н.е.
Сахара

11. Контурни йероглифи. Държавни- музеи в Берлин, инв.
номер 7358. Фото от оригинала

12. Силуетни йероглифи.Новото царство, XVIII династия.
Стела на фараона Тутмос II и Хатшепсут около 1520—
1480 година пр.н.е. Държавни музеи в Берлин, инв.
номер 15699. Фото от оригинала

13. Линейни йероглифи. Новото царство. Книга на мърт-
вите на Нефер-Ири. Държавни музеи в Берлин, инв.
номер Р 10477. Фото от оригинала

14. Пътуване из папирусов гъсталак. Релеф от гробницата

на Мерерука, Сахара.Древното царство, около 2500 г.
пр. н. е.

15. Папирусов свитък с гръцки текст, развит за четене.
Намерен e във Фаюм, Египет. Свитъкът e дълъг 6 м и
съдържа 28 колони текст, развит e на четиринадесетата
колона. Държавни музеи в Берлин

16. Палети, украсени с йероглифи. Държавни музеи в
Берлин. Фото от оригинала

17. Йератическо писмо. Една колонка от текста на Папи¬
рус Еберс. Той датира от XVIII династия, XVI век
пр. н. е. Съхранява се в Университетската библиотека
на град Лайпциг. Фото от оригинала

18. Демотическо писмо. Държавни музеи в Берлин, инв.
номер Р 15531 Іа. Фото от оригинала

19. Розетският камък с триезичен надпис, гравиран върху
базалтова плоча през II в. пр. н. е. Той e откритблизо
до град Розета (Рашид) през август 1799 година от
офицера Бушар. В Британския музей, Лондон

20. Шумерийски пиктограмм и идеограмм от плочата на
жреца Дуду. Средата на третото хилядолетие преди
н.е. Орелът и двата лъва са символи на бога Нингир-
су. Плочата e намерена в развалините на град Тело и се
съхранява в музея Лувр

21. Шумерийска глинена счетоводна табличка от първата
половина на третото хилядолетие преди н. е. Съхра¬
нява се в музея в Багдад

22. Шумерийски идсограми. Рисунка Олга Йончева

23. Преход от пиктограмм към клинописи. Рисунка от
Олга Йончева

24. Вавилонски клинописи. Глинена табличка с опис на
обработваема земя и статистически изчисления. Около
2250 г. пр. н. е. Британски музей, Лондон

25. Асирийски клинописи. Релеф от двореца на Асурна-
зирпал (883—859 год. пр. н. е.) в Нимруд

26. Критски йероглі:фен шрифт А, гравиран върху чети¬
рите страни на един карнеолов камък

27. Критски йероглифен шрифт Б, според Еванс

28. Критско линеарно писмо А, написано върху глинена
табличка, намерена в Кнос, остров Крит

29. Критско линеарно писмо Б, написано върху глинена
табличка, намерена в Крит

30. Критско линеарно писмо Б. Рисунка Олга Йончева

392

ЗІ.Дискътот Фест e първият досега известен надпис,отпе¬
чатан с отделим щемпели за всеки знак. Второто хиля¬
долетие преди н. е. Съхранява се в музея на град
Ираклеон

32. Кипърско писмо, издълбаио във варовикова плоча.
Британски музей, Лондон

33. Псевдойероглифи или гублитско писмо (част от зна-
ците). Рисунка Олга Йончева

34. Угаритски клинописи. Рисунка Олга Йончева

35. Финикийска архаична азбука. Рисунка Олга Йончева

36. Нова финикийска азбука. Рисунка Олга Йончева

37. Гръцка архаична азбука. Рисунка Олга Йончева

38. Гръцки текст, написан наляво, VI век пр. н. е. Фраг¬
мент от атински кратер, намерен във Фарсала, Теса-
лия. Национален музей, Атина

39. Бустрсфедон. V век преди н. е.

40. Източногръцка азбука. Рисунка Олга Йончева

41. Западногръцка азбука. Рисунка Олга Йончева

42. Остракоп, в който e издълбано името на обречения на
изгнание Темистокъл. Атина

43. Палимпсест. Първият текст, написан с унциал в две
колони, e от съчинението на Цицерон „De re publica"
(VI—V в.). Върху него e написан нов текст на Авгус¬
тин „Enarrationes in psalmos", cod.lat. vat. 5757 S Bd,
II S. 554. Ватиканската библиотека, Рим

44. Восъчна табличка с училищно упражнение от IV—
V век. Държавни музеи в Берлин

45. Стилуси с различии форми. Държавни музеи в Берлин
и др. Фото от оригинала

46. Гръцко лапидарно безосово писмо без серифи. Мра-
морна плоча, намерена на Акропола през 1884 г. Да-
тирана 350 год. пр. н. е. Атина

47. Гръцко лапидарно безосово писмо съе серифи. Фраг¬
мент от паметник 320/319 год. преди н. е.

48. Гръцки стар унциал върху папирус. Част от„Персите"
на Тимотеос. Този т. нар. Тимотеос папирус e намерен
в Абусир и произлиза от втората половина на IV сто¬
летне преди н. е. Държавни музеи в Берлин, инв. но¬
мер Р 9875

49. Гръцки унциал върху папирус, I век пр. н.е.Хипереи-
дес, реч на Ликсфрон

50. Гръцки унциал върхупапирус.ІІ век.Омир,Илиада(на-
речен още Ilias Bankesiana). Британски музей,Лондон

51. Гръцки млад унциал. Мозаика от църквата „Света Со¬
фия" в Солун, 842 г. — около 880/5 год.

52. Гръцки млад унциал, 862 год. Псалтирът на Успен¬
ский. Ленинград.

53. Гръцки курсив и унциал. Началото на I век. Епихар-
мос, фрагмент от комедията „Одисей разузнавачът".
Национална библиотека, Виена

54. Гръцки курсив маюскул. Папирус от 350 година

55. Гръцки курсив минускул, 599 г. Из едно византийско
частно писмо

56. Гръцки полууициал, VII век. Ръкопис с математичес-
ко съдържание

57. Гръцки литургичен унциал, от Evangeliarium Cama¬
nns. X век. Ескориал, Мадрид

58. Гръцки стар минускул, 888 г. Евклид „Stoßet*" (Ele¬
menta)

59. Гръцки млад минускул. Фрагмент от страница 103 от
синодика на цар Борил, XIV век. Софиііска народна
библиотека. Фото от оригинала

60. Скандинавски руни

61. Сибирски руни от 733 година. Част от един надпис на
старотіоркски исторически паметник за Могилан, на¬
мерен в долината на Орхон, Северна Монголия

62. Прототиренска азбука. Рисунка Олга Йончева

63. Етруска азбука. Рисунка Олга Йончева

64. Латинска архаична азбука. Рисунка Олга Пончева

65. Златна фибула от Препесте, VI век пр. п. с. В музея
Вила Джулия, Рим

66. Лапис нигер, намерен в римския Форум

67. Надписът Дуенос, VI в. пр. н. е.

68. Надписът Juno Lucina, от Норба. III в. пр. н. е.

69. Саркофагът на К. Л. Сципио Барбатус, 298 г. пр. н. е.
Ватикански музей, Рим

70. Основна форма на римски капиталне мопументалне
Рисунка Олга Йончева

71. Преходна форма на римския капиталис съе скрити се¬
рифи. Рисунка Олга Пончева

72. Преходна форма на римския капиталис с извити се¬
рифи. Рисунка Олга Йончева

73. Класическа форма на римския капиталис монумепта-
лис съе скрити серифи. Рисунка Олга Йончева

74. Класическа форма на римския капиталис монументалис
с извити серифи и тъпи върхове.Рисунка Олга Йончева

75. Класическа форма на римския капиталис монумента¬
лис с извити серифи и тъпи върхове и едностранни се¬
рифи. Рисунка Олга Йончева

76. Част от Траяновата колона. Рим, 114 година

77. Чертежът на Албрехт Дюрер, с който обяснява пер-
спективните съкращения на предметите, поместен e в
книгата му „Underweysung der messung, mit dem zir-
ckel vü richtscheyt, in Linien ebnen vnnd gantzen cor-
poren . . ." Нюрнберг 1525

78. Широка форма на римското монументално писмо. Ри¬
сунка Олга Йончева

79. Тясна форма на римското монументално писмо. Ри¬
сунка Олга Йончева

80. Украсна форма на римския капиталис монументалис.
Фрагмент от надпис от 48 г. пр. п. е. Елевзис

81. Украсиа ф:рма на римското монументално писмо, съз-
дадена от Филокалус през 384 година за Carmen Da¬
masi рарае

82. Латннско маюскулно книгово писмо. Фрагмент от стр.
375 на втората библия на Шарл Плешивия (823—
877 г.). Националната библиотека, Париж

83. Капиталис квадрата — наклонена ос, IV в. Фрагмент
от „Енеида". Ръкописът се пази в Сен Гал и e наречен
Vergilius Sangallensis

84. Капиталис квадрата. Фрагмент от книгата на Верги¬
лий „Георгики", IV век. Държавни музеи в Берлин

85. Украсен капиталис квадрата, VIII век. Фрагмент от
Златния псалтир на Карл Велики. Виена

393