лецът e врязъл в камъка около знака контурна ли¬
ния, като ce e стремял да запази много точно фор¬
мата му. Докато в първите две плочи редовете на
надписа протичат вертикално и двойни линии от¬
делят ред от ред, то в третата плоча редовете са
станали хоризонтални и само една линия отделя
редовете един от друг.

Естетическият принцип за композиционната връз-
ка на изграждане между двойната междуредова
линия и контурните линии на знаците в първите
плочи e по-правилен и може би по-стар. Това e пър-
вият опит да се направи „светла", „бяла" буква.
Контурното обграждане на силуета на знаците e
изоставено в по-късните надписи. Те са вдълба-
вани само с една еднакво дебела линия, а редовете
са отделяни с една хоризонтална линия. После та-
зи разделяща редовете линия изчезнала и знаците
били подреждани свободно в редове.
Псевдойероглифното писмо e съставено за семит¬
ски език — източнофиникийския. Съдържа 73, а
с вариациите —до 100 знака, с явен пиктографен
характер, конто се четели отдясно наляво. Псевдо¬
йероглифното писмо e преход от сричков към буквен
шрифт. Датира се между 2000 и 1700 г. пр. н. е.
През 1946 год. френският езиковед Едуард Дорм
(Eduard Dhormes, 15. I. 1881) успял да проучи и
да разчете псевдойероглифния шрифт от Библос.
Близо до Серабит ел Хадем (Seräbit el Hadern) в
планината Синай, Флиндерс-Питри (William M.
Flinders-Petrie) открил през 1904—1905 г. надписи
върху статуетки и каменни плочи с особени зна¬
ци, в който лесно се разпознавала пиктограмата, от
която са произлезли. Очевидно за създаването на

a b W

Z Z у к

с р Г S

t u h h

това Протосинайско първо азбучно писмо от 32 зна¬
ка за съгласни са послужили египетските йерогли-
фи. То се оформило между XVIII и XV век пр. н. е.
по време на Хиксосите.

Протопалестинските надписи са намерени върху
отломъци от съдове. По-старите от тези къси над¬
писи (1600—1300 г. пр. н. е.) по форма имат пик-
тографски характер и са сходни на протосинай-
ските, а по-младите (1300—1100 г. пр. н. е.) имат
линеарен характер. Те не са разчетенн и броят на
знаците им не e известен.

Вавилонското влияние се чувствува в Угаритски-
те клинописи (фиг. 34). През 1928 г., при разкоп¬
ките в Рас Шамра, на 12 километра от Латакия, в
днешна Сирия (Ливан), френската археологическа
експедиция, в която участвувал и Морис Дюнан,
открила античния град Угарит. В развалините на
един храм намерили помещеннята на библиотека
и на училище за шрифтописци. В ъгъла на една
съседна стаичка били натрупани каменни, глинени
и бронзови плочи, изписани с няколко вида писмо.
Преобладавали глинени плочи с непознати клино¬
писи. Това ново за шрифтовата история писмо раз-
чел в кратък срок (17 дни) Ханс Бауер (Hans Bauer,
1878—1936). Той установил, че знаците, 27 на брой
(cera 30), са едноконсонантни и че шрифтът e чист
азбучен. Употребявали го за хурския език около
XIV век пр. н. е. Има отвесна линия за отделяне
на думите. Чете се отляво надясно. Открит e също
и клинописен надпис с азбучно подредени знаци,
30 на брой.

Формите на угаритските клинописи, съпоставени
с финикийските букви, имат известии прилики.

g d e z

X ТУТ >т ►**-

q 1 m n

s s t t

h s s s

34. Угаритски клинописи

2

П Ъ P В A T A АЗБУКА—ГЛАВ НИ БУКВИ

В тясната ивица планинска зсмя между Ливански-
те планини и източния бряг на Средиземно море се
заселило едно племе, което говорело несемитски
език, но скоро се смесило със западносемитските
племена — ханаанските — и образували държава,
която гърците нарекли Фоіѵіщ — Финикия. Фоічшюс
означавало „яркочервен", „пурпурен", защото фи¬
никийците били с червеникава кожа. Те основали
градовете Угарит, Библос, Рас-Шамра, Тир и Си-
дон. Търгували с риба, вино, зеленчуци и фурми.
От ливанския кедър строяли леки, здрави и удобни
кораби, с конто се осмелявали да излизат в океана.
Финикийците, „господарите на моретата", будни,
делови и практични търговци, разбрали, че за до-
кументите и писмата на огромнатаимтърговска ко-
респонденция трябват прости и лесно разбираеми
начертания на буквите, конто да предават точно
звуковете на говоримия език. Еклектици по дух, от
пътешествията си по суша и по море те събрали
най-ценното и най-практичното от египетската,
критско-кипърската, протосинайската, протосемит-
ската, хетската, вавилонската и угаритската кул-
тура и от съответните писма.

Финикийците разложили думите на първичните им
съставки. Всяка буква предавала определен фоне-
тичен звук. Но под египетското влияние и поради
особената структура на езика им, принадлежат.

към северозападната семитска езикова група, в
която съгласните са носители на основнотозначе¬
ние на думата, финикийците не въвели знаци за
гласни в средата на думите. Те залазили и начина
на писане отдясно наляво.

Финикийците заели от египтяните формата и
смисъла на някои азбучни знаци за съгласни и
превели значението на пиктограмата на тези зна¬
ци на финикийски език. Например еипетският
знак kj носел картинна стойност на думата бик.
Съответната финикийска дума за бик била äleph.
По принципа на акрофинията със знака И , по-
късно Ы äleph, започнали даозначават във фи-
никийската азбука фонетичния звук'; знака с_,

рѴѵ—къща.дом, превели bëth — "• CT - = 'у и
означавали с него звука b и т. н.
Така финикийците в края на XIV веки началото
на XIII век пр. н. е. направили най-важния в исто-
рията на писмото преход — от слогово-фонетич-
ните писма сътворили чисто фонетична азбука от
22 съгласни букви. Те подредили знаците в строг
определен ред и дали на всеки знак съответното име,
за да може по-лесно да се запомнят: според старо-
еврейскияезик влатинскатранскрипция— 'äleph,
bëth, gimel, däleth, hë, wäw, zajin, hëth, tëth, jögh,
kaph, lämedh, mëm, nun, sämekh, 'äjin, pë, sädhe,
qöph, res, sin, täw. На български звучат: ' алеф, бет,

33