Шрифтът през вековете 19

31. Дискът от Фест

32. Кипърско писмо

в старогръцкия език. Той посвети многобройни из-
следвания на проблемите на минойския език и
установи фонетичната значимост на 20 сричкови
знака. Американката Алис Кобер, съветският учен
С. Я. Лурье и други също се занимавали с критско-
микенските надписи.

Англнйскиятархитект — Майкъл Вентрис (Michael
Ventris, 1922—1956), макар да не бил по професия
филолог, усилено се занимавал с разчитане на крит-
ското писмо. След като установил връзката на ли-
неар Б с кипърското сричково писмо, успял дасъз-
даде една особена таблица, „растер" за гласните и
съгласните сричкови знаци, чрез който растер заед-
но с филолога Джон Чадвик (John Chadwick, 1920)
успели през 1952 г. да разчетат линеарното писмо Б.
Майкъл Вентрис загинал на 6 септемзри 1956 при
автомобилна злополука. Научното откритие на Вен¬
трис може да се сравни с това на Шамполион.
Един много интересен за нас надпис има върху дис¬
ка, намерен на 3 юли 1909 от Луиджи Перние
(Luigi Pernier) при разкопките във Фест. Дискът
от Фест (фиг. 31) e една кръгла плоча, изработена
от много фина глина. Върху двете и страни чрез
отделни за всеки знак щемпели са „отпечатани",
т. е. знаците са натиснати върху меката глина — и
по този начин са съставени думите. Една спирална
линия отделя ред от ред и завършва в центъра на
плочата. Отвесни линии разделят думите. Това
своеобразно писмо и досега не e разчетено. Трябва

да приемем, че посоката на четенето се определя
както видяхме при египтяните, от посоката, в ко?
то са обърнати образите — следователно трябва д.
четем писмото от външния край на диска, отдясно
наляво, и водени от спиралната линия, да завър-
шим четенето в средата на диска.
Но ако се съобразяваме с техническите възіѵож-
ности, се получава обратното. Когато отпечатва-
нето на щемпелите започне отвън навътре, мъчно
може да се изчисли броят на знаците така, че по-
следният да съвпадне точно в средата на диска.
В тази глинена табличка освен интересните знаци
трябва да видим и онова велико хрумване — да се
използуват отделни щемпелни знаци за отпечатва-
не. Ние знаем, че асирийците са употребявали гра-
вирани с текстове каменни цилиндри за отпечат-
ването на тези текстове в множество екземпляри,
ноте били гравирани върху един цилиндър, докато
тук всеки щемпел e отделен. Дискът съдържа 61
думи, отпечатани с 45 знака.

От критско-микенското писмо се развило Кипър¬
ското сричково писмо (фиг. 32). То съдържало 50
знака за консонанти + вокал и 5 — само вокал.
Един младеж на име Джордж Смит (George Smith,
1840—1876), който бил по професия цинкограф-
гравьор, бил повикан в Британския музей да грави-
ра надписи с клинописи за клишета на научни изда¬
ния. Този амбициозен момък, недоволен отфакта,
че не разбира смисъла на това, което гравира, се
заел да изучи всичко, свързано с асирологията.
Скоро Джордж Смит станал един от най-известните
учени. Той провел разкопки в Ниневийската биб¬
лиотека и прочитал глинените таблички веднага на
самото място. По-късно се заел с разчитането на
други писма. Разчитането на кипърския шрифт за-
почнал Джордж Смит. Разчел 33 сричкови стойно-
сти и установил, че езикът на надписите e кипър-
ският диалект на гръцкия език.Работата продължи-
ли ЙоханесБрандис (Johannes Brandis, 1830—1873),
МорицШмид (Moritz Schmidt, 19 ноември 1823) и др.
Надписите са написани отляво надясно върху брон-
зови плочи, глина, монета и други и са датирани от
VII—II век пр. н. е. Всяка дума се отделя с отвесна
чертичка или с точка. Като ключов надпис за раз¬
читане на кипърския шрифт послужил двуезичният
надпис върху бронзова плоча на финикийски и ки-
пърски език, намерен в Идалион през 1865 г.,
който се отнася към V век пр. н. е.
Намерени са надписи с кипърски знаци, писани на
негръцки език, конто съдържат 63 знака и 10 циф-
рови знака, като 12 знака са идентични с кипър¬
ския силабар. Тези надписи са преходна връзка
между критското и кипърското писмо и ги наричат
кипро-минойски надписи. Датират от 1500—1150 г.
Когато се опитваме да възстановим връзката меж¬
ду послужилото за първообраз идеограмно-срич-
ково писмо и неговото по-сетнешно развитие — чис-

ïx^w^nm

ь^

wi w3 z2

пихжшь?

hi h2

iïXtyrfAÎO

p s r1 s s2 t tx

33. Псевдойероглифи или гублитско писмо (част от знаците)

тият едноконсонантен азбучен финикийски шрифт,
ние не намираме здрава опора в досегашните из-
следвания.

Съществуват множество теории за произхода на аз-
бучното писмо. Археолози и лингвисти създават
различии хипотези. По-голямата част от тях са в
полза на теорията за първенството на египетското
писмо като база за по-късното развитие на азбучния
шрифт. Други са в полза на критско-микенската
сричкова система, трети — на хетитската йероглиф-
на система, на вавилонския клинообразен шрифт.
Според археологическите данни e ясно, че еднокон-
сонантният азбучен шрифт ce e развил през вто-
рото хилядолетие преди н. е. у народите, говорещи
семитски език.

Сложен e също въпросът, когато трябва да про¬
следим развитието на семитските шрифтови систе-
ми през ІІ-то хилядолетие пр. н. е. На сравнително
малко географско пространство са се наслоили
множество различии култури, конто поради оскъд-
ния археологически материал, дошъл до нас, не са
проучени добре. За удобстЕО учените употребяват
обозначението „аккадски", когато говорят за шриф¬
та на източните семити — асировавилонското раз-
клонение. А обозначението „семитски" употребяват
за шрифта на западните семити. Тях подразделят
на две групп — народи, гоЕорещи северозападен
семитски (финикийци, евреи, арамеи и други), и
народи, говорещи югозападен семитски (ееверни

араби, южни араби, етиопци и други).
Външната форма на знаците на намерените шриф¬
тови паметници върху територията на някогашна
Финикия, Палестина и планината Синай ни показ-
ва двете най-важни сфери на влияние — египетска-
та с йероглифите и асировавилонската с клинооб-
разния шрифт. Тяхното влияние лесно можем да
си обясним с географското положение на малките
страни, поставени между двете сил ни политически
и културни държави — Египет и Вавилон.
Шрифтови системи, конто послужили за преход
между идеограмно-сричковото писмо и консонант-
ното финикийско писмо, са псевдойероглифното,
протосинайското и протопалестинското.
При разкопките на стария град Библос (гръцкото
Byblos, старосемитското Gebal или Gubia, днеш-
ният Dschebail) през 1929 година са намерени мно¬
жество надписи с различно по форма и по език
писмо. Между тях има надписи върху камък или
върху бронзови плочи с особена форма, подобна на
йероглифната, с непознато дотогава писмо. Тези
надписи, публикувани от Морис Дюнан (Maurice
Dunand)npe3 1945 год., получили името Псевдойеро-
глифни или Гублитски (фиг. 33).
Знаците на трите публикувани плочи са врязани в
камъка по много характерен начин — една контур¬
на линия очертава силуета на знака и му придава
декоративна прелест. Вероятно шрифтописецът e
написал знаците с широк инструмент, а каменоде-