'т'«тгмА'Ьпт

ai

va ve ve vi vo da de

di do

wft§$max?Y0

du

e» \mi za ze ZO ja

je jo i

ka

^^^ж^іт?

ke

к«

kii

nia

me пи

mo mu na

Hi

Y 4f* H *■ tt t & IH/TM

ne ni

no

un ii"a

o pa pe

pi pò pu p'e

?©Tîk#T,$mTY

pa3

qe

4" 4° ™ '"'a re ri

ro ro., ru

sa

гж^е>^Ф/мТФ¥Г

se si so su s"¡

te ti lo tu

Га

тЧ?¥ІХ/1НШй№

!« 19 22 pu, га, 47

49

раа

63

64

т.,

79 83 84 86 87 88 «9

30. Критско линеарно писмо Б

Макар клинописите да са по-високо стъпало в син-
тезиране на образа на буквения знак, все пак те не
се наложили като база за по-нататъшното развитие
на писмото. Еднообразните клинове правели шриф-
товата картина скучна. Мъчно се запомнили мно-
гобройните групи клинове, докато в египетското

писмо освен смисъла, който разкривали знаците,
картинният им образ привличал, забавлявал и вли-
яел върху несвикналия на отвлечено мислене ум
на човека от третото и второто хилядолетие преди
н. е. Изкуството и писмото били неразривно свър-
зани. Знаците-образци влияели върху зрителната

28

памет, давали храна на любопитството и въобра-
жението и развивали естетическите чувства. Пис¬
мото, което използувало силата на изкуството, до¬
било по-голям обсег за въздействие. Йероглифното
писмо прекрачило границите на Египет и повлияло
на много съеедни страни да възприемат и уредят
по негово подобие своето писмо.
На остров Крит, центъра на морските пътища меж¬
ду трите континента — Азия, Африка и Европа, —
отрано разцъфнала богата култура. В Крит се кръс-
тосали различии културни влияния, конто „войнст-
веннте същински критяни и благородните пелазги"
(Омир „Одисея"), а по-късно ахейците развили в
цъфтяща култура, наречена от Еванс„Минойска
култура". През 1899 г. Артур Еванс (Arthur John
Evans, 1851—1941) направил археологически раз-
копки на Крит в стария град Кнос и открил дворе-
ца на често споменавания в митовете критски цар
Минос. Между произведенията на минойското из¬
куство имало камеи и печати с йероглифни изоб¬
ражения и над 2800 глинени таблички с надписи.
Еванс разделил минойската култура на 3 периода:
ранноминойски — 3000—2100, средноминойски —
2100—1580 и късноминойски — 1580—1200 г. пр.
н. е. Намерените надписи подредил според вида на
знаците в: 1. Картинно писмо (пиктографско, йе-
роглифно). 2. Линеарни писма А и Б.
По-късно други археолози направили разкопки на
Пелопонеския полуостров и открили дворците в
Микена и Пилос, конто били подобии на критски-
те. Културата, която се развила на континента под
влияние на критската, нарекли микенска. Микен-
ската култура залазила множество надписи съвсем
подобии на критските.

В картинного, йероглифното писмо, изобразено вър¬
ху каменните печати пли врязано в глинени плоч-
ки, можем да различим по форма два вида знаци.
Най-старите знаци — Критски йероглифен шрифт
А (фиг. 26) са примитивно изградени пластически
образи на предмети и части от предмети. В много от
тях има груба и суха стилизация на пластическата
форма, формата e неспокойна и ръбеста. Те при¬
надлежат към средномннойския период и обикно¬
вено ги датират от 2000—1900 г. пр. н. е.
Втората група знаци—Критски йероглифен шрифт
Б (фиг. 27), в която се забелязва опростяване на
формата и отдалечаване от картинния образ, се
оформила между 1900—1700 година пр. и. е. Знаци¬
те са плоско третирани по форма образи, по-геоме-
трични и силно стилизирани. Картинного писмо съ-
държало около 140 картинни знака и се пишело от
начало наляво, по-късно — по бустрофедонния на¬
чин, а накрая се утвърдило писането надясно. В то¬
ва писмо се чувствува влиянието на египетското.
От Критското линеарно писмо А (фиг. 28) са ни
познати около 250 надписа върху глинени плочки,
намерени в Кнос, Агия-Трнада, Поликастро, Тера

и Мелос. Този вид писмо досега не e разчетен. Спо¬
ред проучванията то e сричков шрифт, примесен
с малко идеограми, и e произлязъл от картинния
критски шрифт. Приема се, че e съетавен за негръц-
ки език. Съдържа 85 знака, конто се пишат отля¬
во надясно. По форма това пнемо e линеарно схе-
матизиране на образа и e опростяване на формата
на пиктограмите и идеограмите от картинния
шрифт. Отвесни черти или точки отделят думите.
Датира се от 1700 до 1400 г. пр. н. е.
Критското линеарно писмо Б (фиг. 29) e сходно
по форма на линеарното писмо А, от което e заело 48
знака. Намерените от Еванс в Кнос над 2800 над¬
писа са написани с линеарно писмо Б.
Блеген и Курониотис през 1939 г. открили в Южен
Пелопонес двореца на царя на Пилос — Нестор.
Там те намерили 600 глинени таблички, написани с
линеарно писмо Б, съвсем еднакво с критското.
През 1952 г. те открили нови 330 подобии плочки.
Намерени са и няколко надписа, писани с мастило
върху вази и чаши.

Надписите в по-голямата си част са писани върху
глинени таблички с тънък инструмент, който e
оставил следа с еднакво дебела линия. Теса вдълба-
ни в меката глина, която след написването оставя-
ли на слънце, докато изсъхне добре — случайни по-
жари са ги залазили до днес. Буквите са поставени
между две успоредни хоризонтални линии, конто
служат за разделяне на ред от ред и същевременно
дават посоката на четенето, отвесни къси линийки
отделят дума от дума. Линеарното писмо Б (фиг. 30)
e сричково, примесено с идеограми. Има 89 знака,
от конто 5 знака са за вокалните звуци а, е, і, о, и,
а останалите знаци са съе сричковата стойност
консонант + вокал. Липсват знаци за g и Ь.
Писмото било съетавено за най-древната форма на
аркадо-кипърския диалект на гръцкня език. Тек¬
стът се пише и се чете отляво надясно. Линеарното
писмо Б било употребявано в Кноската дворцова
калиграфия от 1450 до 1200 г. пр. н. е.
Линеарните шрифтове А и Б са изчезнали напълно
след нашествието на дорийците в Крит, около
13Е0—1100 г. пр. н. е. (Същите дорпйци, конто
сложили начало на една нова култура, заличили
при своето нашествие на Крит една цъфтяща кул¬
тура — минойската.)

В разчитането на линеарното писмо Б са взели
участие много учени и са правени най-различни
хипотези за установяване на езика, на който са
написани надписите н фонетическата значимост на
знаците. През 1927 година Каули (А. Е. Cowley)
предположил, че две групи от по два знака имат
значение „момче" и „момиче".
Българският академик Владимир Георгиев през
1949 посочи, че надписите с линеар Б са на гръцки
език и потърси по акрофоническия принцип връзка
между формата на знака и фонетичното му значение

29