$ * => $ d D ^
4> * tp *£ M > »4 25. Преход от пиктограми към клинописи 24. Вавилонски клинописи 25. Асирийски клинописи тава триъгълната форма на върха на пръчицата, 1 ред — най-старата форма на шумерийските пикто¬ 2 ред — по времето на Гудеа пиктограмните зна¬ 3 ред — по времето на Хамурапи пиктограмните 4 ред — нововавилонски клинописни знаци; 5 ред — асирийски клинописни знаци. По това време знаците стоели отделно един от 26 ния образ на текста във валяк от твърд камък Италианският пътешественик Пиетро дела Вале Археолози, дипломата, търговски представители и Редица учени и археолози провели сериозни раз- 26. Критски йероглифен шрифт А 27. Критски йероглифен шрифт Б 28. Критско линеарно писмо А ,& І ' - \ ы Mí I * A I 29. Критско линеарно писмо Б 27
¿j $- t* ^ я >
след това пръчицата се повлича и отбелязва по-
тънка черта. Получава се вдълбан образ с форма¬
та на клин, Htterae cuneatae. Трите ръба на пръчи¬
цата облекчават движението на ръката, помагат
лесно да се отбележат на три страни отвесни, хо-
ризонтални и наклонени клинове. С този инстру¬
мент шрифтописецът трябвало да рисува фигур-
ните знаци на линеарно-йероглифното шумерско
писмо поради свойствата на материала с отсечени
удари. Клиновете накъсват образа и придават на
писмото по-ъгловат и отсечен характер. Постепен¬
но наподобителният характер се загубил и клино-
писите се отделяли от първообраза си. Материалът
наложил преход от фигурното писмо към абстракт-
ните клинописни знаци, който започнал от около
2700 г. пр. н. е. и завършил в 1900 г. пр. н. е. На
фиг. 23 e показано развитието на седем шуме¬
рийски знака и постепенното им преоформяне в
клинописни знаци:
грами (слънце, звезда, бик, риба, крак, лък, къща);
ци при писане върху глинените таблички се обръ-
щат на 90°;
знаци се рисуват чрез отделни клинчета (старова¬
вилонски клинописни знаци);
друг, не отделяли дума от дума — нямали препина-
телни знаци. Тънкият край на клина определял по-
соката на четенето. Пишело се от двете страни на
плочката, дори и на ръбовете. Направлението на
писането също се изменило. Опитът и удобството
заставили асирийците и вавилонците, за да не за-
цапват написаното на меката глина (ако пишат от
дясно към ляво), да обръщат меката глинена плочка
на 90 градуса, за да пишат редовете спокойно в хо-
ризонтално положение отляво надясно. За да че¬
тат отвесно редовете, те отново обръщали плоч¬
ката. Навикът да пишат отляво надясно останал и
четецът се приспособил към него.
Що се отнася до материала за писане, египтяните
имали предимство. Папирусът бил податлива ма¬
терия за писане. Предварително приготвен, веднага
след написване на текста папирусът можел да се из-
ползува и да се изпраща, докато глинените таблич¬
ки трябвало да се приготвят, а след написването
да се сушат на слънце или да се изпекат.
Клинописного писмо било широко разпространено
в обществения живот — за нуждите на държавното
управление, ритуала, науката, литературата, аст-
рономията и т. н., дори за обикновени разписки и
сметки за продажба. За умножаване на написаното
в повече екземпляри изобретили обратно гравира-
(виж фиг. 114), чрез който като първо печатно по¬
собие „отпечатвали" върху меката глина текста в
желаното количество бройки.
Вавилонци (фиг. 24), асирийци (фиг. 25), перси, хе-
ти, еламити, урартци и угарити заели от шумерите
клинописното писмо, приспособили го към своя
език и го усъвършенствували. Клинописите въпре-
ки сложността си станали дипломатическото писмо
на Древния изток. Най-съвършеното писмо от този
тип било угаритското. То запазило клинообразната
форма на знаците на семитския угаритски (хурски)
език, най-древната форма на финикийский.
Но с излизането от историческата сцена на държа-
вите Асирия, Вавилон и Персия тяхната древна
култура и писменост постепенно била забравена.
За миналото и блясъка на тези цивилизации напом-
няли само руините, стърчащите над земята счупени
колони и изсечените в Бехистунските екали на
огромни равни плоскости надписи, конто придру-
жавали прекрасни релефи.
пръв обърнал внимание на интересните знаци, съ-
ставени от черта и ъгъл, конто били издълбани по
Персеполските колони. Той ги прерисувал и изпра-
тил в Европа през 1621 година. След него други
учени и пътешественици не забравяли да прерису- •
ват и отнесат съе себе си интересни групи надписи.
Деветнадесетият век обаче e бил най-плодотворен
за археологията и проучване на древните писмени
системи.
жадни за забогатяване авантюристи обхождали
Средния изток да търсят археологически обекти и
природни богатства. Повечето от тях издирвали
стари археологически ценности и ги отнасяли в
своите страни.
копки на мястото на старите градове Персепол,
Ниневия и Вавилон и усилията им се увенчали с
блестящи резултати. Извадили от забвение велико¬
лепии скулптурни творби, съдове и други предмети
на изкуството. При тези разкопки намерили много
глинени таблички с клинописи, на конто не обър-
нали внимание, някои изхвърлили с пръетта, а
други прибрали в музеите. Започнали опитите за
разчитане на клинописното писмо.
Гимназиалният учител по гръцки и латински език
в Гьотинген Георг Гротефенд (Georg Friedrich Gro-
tefend, 1775—1853) през лятото на 1802 г., без да
познава езика, чрез логически съпоставки на исто¬
рически и езикови факта, успял да разчете 9 бук¬
ви от древноперсийските клинописи и сложил на¬
чалото на асирологията.
Персите отделяли думите с наклонен клин.
Арамейският буквен шрифт изместил клинописно¬
то писмо.
il