Шрифтът през вековете 16

19. Розетски камък

21. Шумерийска глинена табличка

Саси, Жомар, Ланкре, шведският дипломат Окер-
блад и английският физик Томас Юнг се опитвали
неуспешно да разчетат йероглифната и демотичес-
ката част от надписите на Розетския камък. Това се
удало едва на младия учен, гениалния французин
Жан Франсоа Шамполион-млади (Jean François
Champollion, le jeune, 23 декември 1790 във Фи-
жак — 1832).

Още от деветгодишна възраст Шамполион меч-
таел да разчете египетските йероглифи. Като сту¬
дент Шамполион проучил трудовете на класи-
ците, в конто се споменава за египетската писме-
ност, дори трудовете на Кирхер,но към всичко се
отнасял особено критично и внимателно. Всички
данни проверявал в практиката. От трудовете на
своите предшественици и съвременници дьо Саси,
Окерблад, Юнг Шамполион избрал положителни-
те сведения. След усилена подготовка — изучаване
на източните езици, особено на коптския език, на
античните автори и историята на древния Египет —
Шамполион на 14 септември 1822 г. в „писмото към
г-н Дасе" „установил в египетското йероглифно пи¬
смо наред с идеографическите звукови азбучни
знаци и прочел с тяхна помощ десетки чуждоземни
имена" (Лифшиц „Шамполион"', стр. 166). Шампо¬
лион обърнал внимание на група йероглифи от пър¬
вия текст на Розетския камък, конто били обгра-
дени в елипсовидни рамки, наречени картуши, и
предположил, че това са имената и титулите на
фараоните, написани с фонетични йероглифи. Меж¬
ду тях също се намирали и гръцки имена, конто не
могат да се напишат, ако йероглифните знаци ня-
мат способността да предават звуци. Наблюденията
му се оказали верни. Като изследвал и сравнявал
трите части на Розетския камък, а също сравнявал
картуши от обелиски и папируси, той установил
сходство между много знаци.

Шамполион се постарал да открие два картуша с
имената на Птоломей и Клеопатра, зашото в гръц-
кия текст част от буквите се повтарят в двете име¬
на, следователно те трябва да се повтарят и в йе¬
роглифните текстове. След като направил сравни¬
телен анализ на имената, написани с йероглифи,
Шамполион прочел имената на Птоломей и Клео¬
патра, на Беренике, Александър, Тиберий, множе¬
ство титули и прочее. Продължителният и упорит
труд се увенчал с успех. По-късно разчел двата
текста на Розетския камък и сложил началото на
египтологията. На Шамполион дължим разкрива-
нето „тайните" на прародителката на нашите азбу¬
ки — йероглифната.

Египетското писмо, появило се най-рано на исто-
рическата сцена, оказало влияние на писмата на
съседните семитски страни.

В територията между реките Тигър и Ефрат или
както гърците я наричали Месопотамия — „страна
между реки"—са се развили много древни култури.

О* ц?ш |yí>

О^

1С.

OOÄ^^^

25 26 27 28

В.

22. Шумерийски идеограми

Най-старите заселници на двуречието били шуме-
рите и по на север акадците. Към началото на III
хилядолетие от Сирийската пустиня дошло семит¬
ского номадско племе вавилонци. По-късно се за¬
селили арамеите и арабите.

Шумерите, съвременници на древните египтяни, в
IV хилядолетие пр. н. е. населявали двуречието —
Тигър и Ефрат. Най-старите паметници на шумер-
ската култура учените разделят на три периода,
конто от своя страна се подразделят на подперио-
ди. Главните три периода, протекли между IV и
началото на III хилядолетие, получили названията
си от градовете, където са правени разкопките и
намерени археологическите находки.
Първият период e наречен Ел Обеид, вторият —
Урук и третият — Джемдет Наср.
Произходът на шумерите и родството на езика им
с другите езици досега не са изяснени. Културен
народ, сръчни занаятчии, трудолюбиви скотовъдци,
шумерите създали писменост към втората половина
на IV хилядолетие пр. и. е. В началото на създава¬
не писмената си система те си служели с фигурно
писмо —пиктограми и идеограми (фиг. 20), подобии
на египетските. Пишели в отвесни колони отгоре
надолу, отдясно към ляво, върху каменни плочи,
издълбани с резец и украсявани с разни изображе¬
ния, или на глинени таблички (фиг. 21).
Писмото преминало всички етапи на развитие като
египетското писмо. Шумерите не успели да дого¬
нят египтяните в образуването на фонетични зна¬
ци. Писмото по характер на изпълнението си било
линейно-йероглифно.

На фиг. 22 са показани някои шумерийски йеро¬
глифи — пиктограми и идеограми, конто имат
следните значения (отляво надясно):
1. Слънце, ден, светлина. 2. Звезда, небе, бог.
3. Увеличаващ се месец, раста. 4. Око, виждане.
5. Ръка. 6. Клас, житно растение. 7. Ров, канал.
8. Вол. 9. Жена, вулва. 10. Мъж, пенис. 11. Риба.
12. Хляб. 13. Път.Н.Град. 15. Инструмент за ряза-
не. 16. Сърце. 17. Дом, строеж (мрежа, примка).
18. Снопчелук. 19. Кол, закрепявам. 20. Планини.
21. Дом, къща. 22. Знак за „голям". 23. Мъдрост.
24. Вода. 25. Ходене. 26. Лък. 27. Кораб. 28. Чо¬
век. 29. Тераса. 30. Уши. 32. Глинена таблица.
По-късно материалът и инструменты за писане
оказали силно влияние за изменяне външния вид
на писмото на шумерите. В Месопотамия най-изо-
билният материал бил глината. Керамиката и грън-
чарството били развита до съвършенство. Глината
станала и основният материал за писане.
От гъсто глинено тесто те оформяли правоъгълна
плочка. Позасъхнела ли глината, „табличката" би¬
ла готова за писане.

Писменият инструмент бил къса обла пръчица.
Подрязвали края й от три страни, за да получат
пирамидален връх. След това края на върха пре-
рязвали перпендикулярно на дръжката така, че
погледнат отдолу, върхът имал триъгълна форма,
а отстрани —три режещи ръба. (Облата или чет-
въртито подрязана пръчица би повличала и би на-
трупвала глината.)

При докосване с глинената плоча ударът на пръ-
чицата e най-силен, дава най-дълбок вглъб и очер-