iîiJB

17. Йеритическо писмо

ce създават творби, конто не отстъпвали на мону-
менталната стенна египетска живопис и скулптура.
В Египет писането било много разпространено. За
нуждите на държавната власт, данъчните и други
учреждения се обучавали специално подготвени пи-
сари-професионалисти. Те преминавали един про-
дължителен курс по рисуване.
Храмовете имали също своитеобучени и изкусни
писари и илюстратори.

Свещените книги се пишели само с йероглифи. Па-
пирусът позволявал с тръстиковото перо да се скре-
пяват линейни йероглифи. От тях чрез опростява-
не на мъчнитеза рисуване йероглифи и съкращава-
не на знаците се оформило нов тип бързописно,
курсивно писмо, йератическото (фиг. 17).
Йератическото писмо се употребявало само за кни¬
ги, за ръкописи. Знаците му постепенно загубили
наподобителния си характер. То никога не било из-
ползуванов монументалнитеукраси и надписи вър¬
ху камък. Има няколко графити от Средното цар¬
ство и няколко знака върху стени.
Йератическото писмо било употребявано оттретото
хилядолетие пр. н. е. насам за жреческия ритуал в
тъй наречените „книги на мъртвите", в литерату-
рата, за държавни преписки, делови документа,
отчети и други. Грамотността се разпространила из-
вън кръга на управляващите и писмото започнало
да служи на всекидневния живот.

Названието на това древноегипетско скорописно
писмо произхожда от гръцката дума Еерхпхос —
жречески, тъй като било използувано най-много от
жреците. Названието било дадено също от Климент
Александрийски и по-късно наложено в науката
от Жан Франсоа Шамполион. То съдържа около
600 знака.

Най-древният папирус — „Папирусы Прис" (Pris¬
se), написан с иератически шрифт, e запазен в Па¬
риж. Предполага се, че e от около 3000 г. пр. н. е.
Най-пълният документ от заупокойните „книги на
мъртвите" e „Папирусът Харис", свитък дълъг 40 м
и широк 18 см (в Британския музей, Лондон). В
Университетската библиотека в Лайпциг се пази
„Папирусът Еберс" (фиг. 17). Той e с медицинско съ¬
държание. В него са запазени 900 рецепти. Дълъг e
20,5мидатираот XVIII династия, XVI век пр. н. е.
Последният запазен текст с йератическо писмо e от
III век от н. е. Той e написан върху една панделка
на мумия.

Езикътнадревнитеегиптянипрез Саиското царст¬
во еволюирал, обогатявал се с нови форми. Култу-
рата разраснала. Обществено-държавният живот и
търговията изисквали бързо и лесно писане на пис-
ма, сметки, договори, грамоти. Йератическото пис¬
мо се оказало сложно, недостатъчно пригодено и
остаряло, за да изпълни тези изисквания на живота.
Около 700 г. до н. е. в Северен Египет преработили
формата на йератическите знаци в по-бегли и по-
лаконични знаци. Засилили и употребата на фоне¬
тичните знаци. Така се появило второ, по-курсивно
писмо, с което записвали народната реч и всичко,
което принадлежало към гражданския живот. Този
вид на древноегипетската скоропис Шамполион
нарекъл Демотическо писмо (фиг. 18) от гръцката
Дума Sr¡\ioxtY.ó; — народен, по Херодот II, 36
(Зг;|лотіха ypá[i,¡i.aia — народно писмо). Пишело се
отдясно наляво.

Към края на XXVI династия, почти 150 г. по-къс¬
но, демотическото писмо се установява в делия
Египет и се среща в грамотите до V век от н. е. От
476 г. през епохата на източноримския император
Зенон (474—491) са останали запазени последните
по време демотически текстове. Ханс Йенсен съоб-
щава, че най-късният вдълбан надпис произлиза от
времето на Цезар Дециус (249—251).
Александър Македонски завладял Египет през 332
и основал на мястото на малкото селище Ракоте
най-голямото пристанище на Средиземно море —
Александрия, като удобна морска база за завоева-
нията си на Изтока. След неговата смърт, 13. VI.
323 година пр. н. е., Александрия станала столица
и духовен център на елинистичната държава на
Птоломеите, чийто родоначалник бил Птоломей I
Сотер (323—283 пр. н. е.). Мусейонът и библиоте-
ката на Александрия се прочули като най-извест-
ните из цял свят учреждения, в конто се развивала

22

духовната и материалната култура на тогавашното
време. Там били събрани най-изтъкнатите световни
учени и хора на изкуствата.

За да попълнят колекцията на библиотеката, Пто¬
ломеите изпращали навсякъде доверени лица да
закупват ценни оригинални ръкописи, без да жа¬
лят средства. Преди да бъде унищожена, Алексан-
дрийската библиотека съдържала над 700 000 тома
отбрани научни, литературни, философски, тех¬
нически и други книги.

Елинизацията на Египет била заела огромни раз-
мери. Римляните през 30 г. пр. н. е. победили Пто
ломеите и завзели Египет.

По време на гръцкото и римското господство над
Египет езикът и писмото били изместени от езика
и писмата на поробителите. Коптите приели хри-
стиянството и внедрили в Египет в III век от н. е.
коптската азбука, която се състои от 24 гръцки
букви и 7 добавени демотични знака за звуци, лип-
сващи в гръцкия език.

Националният език и писмото на Египет запад-
нали. Йероглифите били забравени.
В края на IV век общото мнение на античните пи¬
сатели и учени било, че йероглифите са символи,
свързани с тайните учения на египетските жреци
и философи. Всеки знак предавал понятие.
Хораполон, египтянин, гръцки възпитаник, в 390 г.
дал в книгата си „Hieroglyphica" (2 книги на копт¬
ски език, а по-късно, XV век, била преведена на
гръцки език) алегорично тълкуване на йероглифи¬
те. Всеки иероглиф според него бил „символичен
знак, който изразявал самостоятелно някаква ми-
съл". Така той заблудил учения свят. Следзавзема-
нето на Египет от арабите и след изгарянето на
Александрийската библиотека от арабския вожд
Амру през 638 г. връзката с древния Египет била
съвсем прекъсната. Мрак и тайнственост забулили
египетското писмо. Мнението на Хораполон господ-
ствувало до XIX в. Поддържник и последовател
на Хораполон бил и Атанасиус Кирхер (1602—
1680), който внесъл много заблуди в науката за
египетското писмо, понеже ненаучно и своеволно
тълкувал йероглифите. От дейността му заслужава
да се отбележи само издаването на коптски речник
и на граматика и мнението му, че коптският език
има общи черти съе староегипетския език.

След Кирхер се ширели най-противоречиви мне¬
ния. Някои учени доказвали, че йероглифите имат
идеографичен характер, а други — фонетичен, аз-
бучен и т. н.

През август 1799 г., по време на изкопните работи
при укрепване на форта Сен Жулиен, близо до гр.Ро-
зета (Рашид), разположен на западния ръкав на
делтата на Нил, офицерът Пиер-Франсоа-Ксавие
Бушар, от френската експедиционна армия на На¬
полеон в Египет, намерил надпис на базалтова пло-
ча с правоъгълна форма, написан с три различии

18. Демотическо писмо

системи писма. Плочата имала следните размерн:
височина около 1 м, ширина 73 см, дебелина 27 см.
Тя била отчупена в горния си ляв и десен ъгъл, а
също и в долния десен ъгъл. Голяма част от първия
текст липсвала. Бушар и инженерът Ланкре напра¬
вили първите археологически проучвания на ново-
откритата плоча, конто изпратили заедно с камъка
в Института за проучване на Египет в Кайро. На-
ходката предизвикала огромен интерес. Учените
от института, конто били дошли заедно с войските
на Наполеон, направили сериозни изеледвания на
плочата, извадили отпечатъци-копия от текста и ги
изпратили във Франция. Те разчели само старо-
гръцкия текст.

Този триезичен надпис, наречен „Розетскн камък"
(фиг. 19), изиграл много голяма роля в историята
на науката. Гръцкият надпис съобщавал, че трите
части съдържат едно и също постановление на еги¬
петските жреци от 196 година пр. н. е. в чест на
Птоломей V Епифан, и че надписите са изеечени
съе „свещени, туземни и елинскибукви".Розетски-
ят камък бил изпратен от Кайро в Александрия и
съхраняван в квартирата на Мену, главнокоманд-
ващия; поради неблагоприятни за французите воен-
ни действия камъкът попаднал в ръцете на англича-
ните и се озовал в Лондон — Британския музей.
Новината за намирането на Розетския камък раз-
движила учения свят. Французите Силвестър дьо

23