УшШііІІівііР

ífV ,,*.сЖ .»if

14. Пътуванс из папирусов гъсталак

Тези четири вида йероглифи можем да причислим
към капитално-монументалните пнсма — текстът e
написан само с главни букви. Думите не са разде-
лени една от друга.

При трети я п четвъртия вид можем да търсим на-
чалото на опростяване и съкращаване формата на
йероглнфната шрифтова картина, което по-късно
създава бързописния жречески шрифт.
Трябва да подчертаем, че за египтянина писмените
знаци са били неделима част от цялата картина. За
запазване стилното единство между фигурните изо¬
бражения п йероглифните знаци почти винаги на-
чинът на изпълнение на дадена картина e днктувал
избора на шрифт.

Истинските йероглифи, самите те релефни, придру-
жавали фигури, изпъкнали над образната плоскост
(релефи, сграфити, облицовъчни дъски). Релефната
моделировка на формата на знаците и фигурите се
откроявала върху равната изобразителна плоскост
и предавала монументална тържественост. Вероят¬
но този вид йероглифи предхожда всички останали.
Контурните йероглифи срещаме наред с фигури,
моделнрани под нивото на образната плоскост,
т. е. когато един дълбоко врязан контур огражда
фигурите и ги отделя от образната плоскост. Фи¬
гурите не изпъкват вън от плоскостта, а изглеждат
вдлъбнати.
Надписнте върху околовръстната пластинка са из-

писвани или гравирани също с контурни йерогли¬
фи. Тук те не нарушават плоскостта и имат деко¬
ративно въздействие (знакът не пречи на изобра-
жението, запазва общата плоскост).
Редки са случайте, когато в монументални изобра¬
жения изпъкнал релеф се придружава от контурни
йероглифи.

В мебелите, съдовете и друти се използуват и два-
та вида йероглифи едновременно. На стола на Тут-
анх-Амон виждаме, че истински йероглифи при-
дружават релефното изображение на фараона, а
около тях на плоските части и около релефа са гра¬
вирани контурни йероглифи в квадратната рамка,
конто декоративно стягат ажурните части на реле¬
фа и йероглифите и така завършват композітията.
Египетският художник разбирал въздействието на
двата вида йероглифи и усетът му подсказвал къде
трябва да ги употребява.

В египетската писменост се утвърдили около 3000
иероглифа, от конто около 500 били най-често упо¬
требявани.

Едно от най-важните открития на египтяните, кое¬
то e изиграло голяма роля за развитието на циви-
лизацията, e бил писменият материал от папирус.
Благодарение на този писмен материал писмото
проникнало сред широките народни маси. Папиру-
сът (cyperus papyrus, фиг. 14) растял в застоялите
води и в блатните речни ръкави в Сирия, край Еф-

20

рат и най-много в делтата на р. Нил. (Днес расте
само в блатата край Синия Нил в Абисиния, а дру-
гият вид — cyperus syriacus — в Сицилия). Тръс-
тикоподобното му стебло достигало до осем метра
височина и имало дебелина на ръка. Египтяните
го използували за храна, за лодки, за горивен ма¬
териал, за съдове и дрехи. От овъгления корен при-
готвяли мастило. От папируса получавали писмен
материал, технически съвършен още в древното
царство, по следния начин- накисвали папирусови-
те стебла във вода, после отделяли кората от сърце-
вината на растението. Сърцевината нарязвали на
тънки, по възможност на по-широки ленти. Нареж-
дали лентите една до друга върху мокра дъска,
след това поставяли върху им нови ленти напреко
на долните. Напръсквали ги с вода, за да се осигу-
ри сцепление, и ги пресовали. Сокът на растение-
то служел като естествено лепило. За проклейване
и залепване на готовите листове си служели с ле¬
пило, приготвено от фино брашно,гореща вода и
малко оцет. Листовете изсушавали на слънце, след
това ги полирали с голяма сръчност с инструмент
от слонова кост или с мида. Местата на прилепва-
нето не личели, а повърхността на добре приготве-
ните листове се залазила и до днес гладка. Пригот-
вените единични листове скрепявали един за друг
и така образували големи свитъци, по търговски
наречени „бали". Продавали се шест различии каче¬
ства папирус с различии размери. Според Плиний-
стари най-доброто качество папирус по-рано било
hieratica, по-сетне наречено augusta, а най-грубият
сорт, предназначен за опаковка, бил emporitica.
От балата отрязвали нужного парче за писане. Вът-
решната страна на свитъка римляните наричали
recto (от лат. — по права посока), т. е. нишките на
папируса протичали успоредно на горния и на дол-
ния край на свитъка и перпендикулярно на залеп-
ването на отделяйте листоес Външната страна с
нишки в еднакво направление съе залепването на¬
ричали verso (от лат. — обръщам). Изборът на recto
или verso има значение при писане съе заострено
тръстиково перо, calamus — успореднитс нишки не
затрудняват писането.

Като правило изискани текстове пишели само на
вътрешната страна — recto. При недостиг на па¬
пирус използували стар, вече употребяван мате¬
риал. Новият текст бивал написван от външната —
verso — страна, което наричали опистография (гр.
èmo*óypicpoc — написан на обратната страна). Ко¬
гато пък изтривали с гъба текста, за да се напише
върху му друг, наричали chaña deleticia. Текстът
на папирусовите свитъци бил написван на отделни
къси клонки и започвал отляво или отдясно на
свитъка в зависимост от посоката на писането. На¬
пример гърците при четенес лявата ръка навивали
прочетеното, а с дясната прикрепвали непрочете-
ния още текст. Между двете свивки на папируса

оставали открити една или две колонки, конто в
момента четели (фиг. 15).

Приготвянето на папируса било първоначално
привилегия нахрамовете. Жрешгтего използували
за написване на религиозни текстове — наименова-
нието на най-добрия сорт „hieratica" не e случайно.
По-късно Египет имал световен монопол върху па¬
пируса.

Папирусът като писмен материал създал условия
за бързо и леко писане с тръстиково перо и туш.
Тръстиковата пръчица, подрязана с плосък широк
връх, била удобна за писане — не разнищвала ма¬
териала и оставяла диря от тънки и дебели линии.
Тушът, приготвен от сажди и лепило, не попивал
в папируса и имал лъекавина и покривност. Ин-
струментите за писане се съхранявали в палета
(продълговата куха дъска), която имала дупки за
червена и черна боя (фиг. 16).
Илюстраторите, конто работелис много багри, има-
ли палети с повече дупки. В тях слагали обикнове¬
но червена, черна, синя, светла охра, тъмна охра и
зелена боя,а понякогаупотребявалии повече багри.
Примитивните наглед материализа писане — папи¬
русът, тушът, багрите, тръстиковата пръчица, като
попаднали в ръцете на сръчните древноегипетски
илюстратори, надарени с изключително въображе-
ние, търпение, чувство за мярка, технически позна¬
ния и деликатност на изработката, спомогнали да

15. Папирусов свитък

16. Палети

21