Идеографичните символични йероглифи прериали
отвлечени понятия: | — палмово клонче —
родина", защото палмовото дърво дава 12 клонки
в годината, по едно всеки месец, f — щраусо-
вото перо — „справедливост", защото всичките
пера на птицата са еднакви.

Количеството на идеографичните символични йеро¬
глифи в йероглифното писмо не e било голямо.
Фонетичните йероглифи служели за предаване на
отделните звуци — гласни, съгласни или слого-
ве — на всички думи и нюанси на разговорния
език, конто другите две категории йероглифи не
могли да изразят.

По форма те не се различавали от изобразителните
и символичните йероглифи, само че за предаване
на звуковите знаци били избирани такива предме¬
ти, на конто първата гласна, съгласна или първият
слог на думата в разговорния език започвала с же¬
лания за предаване звук.

С иероглифа _¿j (set — седя) пишели слога
„сет", с иероглифа ' о (t — хляб) пишели зву¬
ка „t", с иероглифа — (sa — ключалка) — „с";
Ь (ка — връх) — „к" и прочее. Така някои

знаци получили постоянно звучене по първата
буква на изобразяваната от тях дума. Фонетичните
елементи съставяли почти три четвърти от знаците
на всеки йероглифен текст. Имената на царете,
титулите им, имената на частни лица, страните,
реките и други са написани само с фонетични
йероглифи — гласни и съгласни (рядко слог).

g№¥Sg

В този картуш от 1 до 9 e
написано с фонетични йеро¬
глифи името „Клеопатра", а 10 и 11 са знаци за
женски род.

Установена била още в древното царство „азбуч-
на" система за отбелязване на 24 едноконсонантни
звука.

Фигура 9 на стр. 17 показва утвърдените 24 едно¬
консонантни звука. Те наподобявали предмети,
чиито първи звуци от названията им в говоримия
език съвпадали с утвърдените съгласни:
1. Ястреб ('). 2. Лист или съцветие (метлица) на
тръстика (і). 3. Ръка ('). 4. Малък пъдпъдък (w)
и въже, връв (w). 5. Крак (Ь). 6. Изплетена от тръс¬
тика рогозка (р). 7. Рогата змия (f). 8. Сова (m). 9.
Вода, вълна (п) и корона на Долен Египет (п). 10.
Уста (г). 11. ДЕор, ограда, заградено място (h). 12.
Преплетено ленено вълмо (h). 13. Плацента (h, kh).
14. Корем на животно, боздуган (h). 15. Ключалка
(s). 16. Къс сгъната материя (s). 17. Блато, езеро (s,
seh). 18 Хълм, връх (к). 19. Плетена кошница с
халка за закачване на стената (к). 20. Подставка за
гърнета или кани (g). 21. Хляб (t). 22. Въже за го-
ведо (t). 23. Китка на ръката (d). 24. Змия (d).
До буквено фонетично писмо египтяните не стиг-
нали, защото писмото им запазило някои особе-
ности:

а) консервативната традиция съхранила изобра¬
зителните и символичните йероглифи;

б) думите на своя език египтяните пишели, като из-
пускали гласните по средата на думата. Този начин
на писане e типичен почти за всички по-късни се-

Щ

/ V:

Li:

/ï : T

\- I :

•.:":/

Ьи-..: i

10. Египетски истински йероглифи

18

митски азбуки, възникнали от египетската писме-
ност;

в) употребявани били детерминативы (определи¬
тели). Често, при четене, един и същ иероглиф или
трупа йероглифи в разговорния език имали двояко
смислово значение, например m-n-h означавало
юноша и папирус. Ако след тезизнаци e поставен

определител — йероглифът Ч£ мъж), разбира-

ме, че става дума за „юноша". Поставен ли e йеро¬
глифът . \£| (растение, стрък папирус),означава
„папирус". Четенето било усложнено и напомняло
разчитането на съвременните картинни ребуси.
Йероглифите срещаме като обяснения на различии
картинни изображения — исторически събития,
астрономически данни, биографии на покойници и
други. Всеки знак e нарисуван самостоятелно и съ-
щевременно в строго организирана композиция с
останалите знаци. Всички са подчинени на общата
композиция на изображението.
Най-ранните йероглифни текстове от пирамидите са
гравирани в отвесни редове отгоре надолу. Четене¬
то им започва от първия иероглиф в горния десен
ъгъл и продължава нгдолу и вляво.
По-късно редовете стават хоризонтални и четеното
протичало отдясно наляво — по-рядко отляво на-
дясно. Но това не пречи да се срещат на едно и съ¬
що място отвесно и хоризонтално написани редове.
Ако се наложи откомпозиционни и пространствени
изисквания, посоката на писането може да се изме¬
ни. Отвесни редове могат да преминат в хоризонтал¬
ни и обратно. Мястото и графичният ефект решават
въпроса.

Като правило обаче главите на животните от йеро-
глифните знаци са обърнати на онази страна, от
която трябва да започне четенето. Обикновено две
успоредни линии отделят йероглифите ред от ред
и направляват четенето. Според характера на из-
пълнението различаваме четири вида йероглифи:
/. Истински йероглифи (фиг. 10), конто наподобя-
ват предметите точно с всички подробности, ста-
рателно моделирани в релеф и различно оцветени
(в стенописи, релефи, мебели и други).

2. Контурните йероглифи (фиг. 11) залазили само
контурната линия на истинските йероглифи, с коя¬
то предават много прецизно формата на предметите
и понякога отбелязват с щрихи характерни вътре-
шни подробности. От тях произлезли следващите
два вида йероглифи.

3. Силуетни йероглифи (фиг. 12), конто запазили
крайните линии на предметите, а вътрешните под¬
робности са издълбани или напълнени с багра. Те
са силуети на истинските йероглифи.

4. Линейни йероглифи (фиг. 13), конто предават с
много пестеливи линии, почти схематично, първо-
началния образ на истинските йероглифи. Те са пи-
сани с четка или тръстиков калем върху папирус.

12. Силуетни иероглифа

13. Линейни йероглифи

19