404. Построяване на унциалната буква U

405. Построяване на главните букви U, W, Ф. Щ, Ю

на отвесната греда. Така се появили две различии
форми на буква V. През средните векове със ста-
рата форма (V) започнали да обозначават съгласна-
та в, а с новата форма (U) обозначавали гласната у.
Но развитието на формата на новата буква U не
спряло. Лявата извита греда също стачала отвесна
и се съединила чрез дъга с дясната отвесна гре¬

да. Така се получила съвременната форма на ла¬
тинската буква U.

Старата форма на буква V разгледахме на страни¬
ца 231 при буква А. Тук ще разгледаме двете но¬
ви форми — унциалната и съвременната.
Отвесните греди на унциалната форма на буква U
(фиг.404)построяваме, както при буква Н.Долната
извивка започва от лявата отвесна греда, извива се
дъгообразно надолу и достига до дясната отвесна
греда, без да се опира в нея. При съвременната
форма извивката свързва двете греди, като запазва
дуктуса на перото (фиг. 405).
Построяване на главната буква W
Буква W e съставена от две букви V, пресичащи
се една друга (фиг. 405).

Друг вариант на тази буква e този, когато средните
греди се събират в остър връх.
Построяване на главната буква Ф
Буква Ф има в повече от буква О една отвесна
греда, която минава през центъра на окръжноетта
и излиза отгоре и отдолу извън квадрата най-мно-
го с една дебелина на гредата. За да не сгъстява-
ме вътрешнобуквеното пространство на буква О
с механичното построяване на отвесната греда, ние
трябва да разширим окръжноетта вляво и вдясно с
толкова, колкото e широка самата греда. Затова
постъпваме така (фиг. 405): от двете страни на от¬
весната линия GH разполовяваме по равно една
отвесна греда. Лявата линия на отвесната греда на
буква Ф пресича правата EF и оста II в точките
1 и 2, а дясната — в точките 3 и 4. От точка 1 и
точка 3 с радиуса на окръжноетта описваме полу¬
окръжности, конто излизат вляво и вдясно от ква¬
драта с половината от ширината на квадрата. От
точка 2 описваме дясната вътрешна полуокръж¬
ност,а от точка 4—лявата. Гредата горе и долу за¬
вършва с по два серифа вляво и вдясно.
Построяване на главната буква Ш
Буква Ш e изградена от три отвесни греди, съеди-
нени долу с една хоризонтална греда. Външните
линии на страничните отвесни греди на буква Ш
(фиг. 405) съвпадат със страните на квадрата, а
средната греда разполагаме в средата. Проектира¬
ната в квадрата долна хоризонтална греда свър¬
зва трите отвесни греди.

За буква Щ използуваме всички данни на буква
Ш, като продължаваме хоризонталната греда да
излезе вдясно с една ширина на главната греда,
след това отмерваме от горната хоризонтална ли¬
ния надолу още една ширина и оформяваме серифа.
Построяване на главната буква Ю
Буква Ю (фиг. 405) построяваме, като използуваме
изцяло данните за буква О и вляво от квадрата,
на разстояние една дебелина на отвесна греда от
линията АС, построяваме една отвесна греда, коя¬
то свързвамечрез къса хоризонтална гредичка с
буква О.

240

406. Построяване на главната буква У

408. Построяване на главната буква Y

Построяване на главната буква У
Буквата У (фиг. 406) построяваме така: от диаго¬
налните точки bud спускаме отвесна права. Тя
засича правата EF в точка 1. През точка E и диа¬
гоналната точка а прекарваме права, която засича
AB в точка 2.

От точка В и точка 1 и от точка D и точка 1 пре¬
карваме прави, конто съответно пресичат правата
CD в точка 3 и правата AB в точка 4.
За да намерим наклона на гредите, съединяваме
точка 3 с точка 2 и точка 4 с точка 1, която мина¬
ва през центъра на окръжноетта. Това са вътреш¬
ните линии на наклонените греди, дебелината им
намираме по правилото, като засичаме окръжноет¬
та съответно навън и навътре. Гредите горе завърш-

С 5 2 1)

407. Построяване на главната буква X

С 3 H -ID

409. Построяване на главната буква Z

ват с по два серифа — вляво и вдясно, а долу само
с един сериф, обърнат наляво и с лека извивка.
Построяване на главната буква X
Буквата X e конструнрана от две еднакво дълги
наклонени греди, конто се пресичат напречно.
Буква X (фиг. 407) построяваме: прекарваме една
спомагателна отвесна права през диагоналните точ¬
ки b и d. Тя пресича хоризонталната разполовява¬
ща квадрата линия EF в точка 1. Отточка В през
точка 1 прекарваме права, която засича основната
линия на квадрата CD в точка 2. През точка D и
точка 1 прекарваме друга права, която засича стра¬
на на квадрата AB в точка 3.
Чрез права, която минава през точка E и диаго¬
налната точка а, засичаме страната AB в точка 4 и

241