В А

F E

397. Построяване на главната буква Р
A G

В

С 2 H 6 3

399. Построяване на главната буква S

398. Построяване на главната буква R
А 1 G

В

ч Г-----------------------

1 а/|к

/Г\Ь

Г\ 1

DC H

400. Построяване на главната буква Т

D

разстоянието 2-211, ще получим още по-къса опаш¬
ка. Опашката на буква Q следва наклона на оста I
до 45°. След 45° ще я търсим по диагонала AD.
Построяване на главната буква R
Буква R има в повече от буква Р една наклонена
греда — опашката.

Построяваме буква R (фиг. 398), като използуваме
всички данни за буква Р. За да оформим опашка¬
та на буква R, прекарваме една допълнителна линия
през точка E и диагоналната точка а, която заси¬
ча правата AB в точка 4. Точка 4 съединяваме чрез
права с точка D и намираме наклона на опашката.
Лявата линия на гредата намираме по правилото,
като засичаме вътрешната полуокръжност. Опаш¬
ката завършва долу с елегантна извивка, а вътреш¬

ната страна — с лека извивка или с едностранен
сериф, обърнат надясно. Разстоянието от отвесната
греда до пресичането на линиите на опашката с
външната (5) и вътрешната (6) линия на извивката
съединяваме чрез хоризонтални прави.
Построяване на главната буква fl
Българската буква Я (фиг. 410) можем да офор¬
мим, като използуваме всички данни за буква R,
само че всички точки трябва да бъдат обърнати съ-
ответно наляво. Горната част на извивката ще по-
търсим по буква О.

Ако пишем при установения наклон опашката на
буква Я, тя ще се яви по-тънка. Нея можем да ко-
ригираме, като засечем вместо с линийка, успоред¬
на на оста II, с линийка, успоредна на линията EF.

238

Построяване на главната буква Ч
От точка E и диагоналната точка а прекарваме пра¬
ва (фиг. 403). Тя засича AB в точка 1. Точка 1 съ¬
единяваме с точка D. Тази права пресича хоризон¬
талната разполовяваща квадрата линия EF в точ¬
ка 2. Оттам вдигаме отвесна права и търсим на¬
дясно дебелината на гредата.

За да намерим центъра на извивката, съединяваме
E чрез права с точка В и засичаме в точка 3 пра¬
вата 1-D. От точка 3 с радиус до линия AB очер¬
таваме външната и от точка З1 вътрешната извивка.
Завършваме извивката чрез допирателни отвес¬
ни линии, издигнати до правата AB. Гредите за¬
вършват с двустранни серифи.
Построяване на главната буква S
Буква S (фиг. 399) има много сложна конструкция,
подобна на буква В и буква 3. Съставена e от две
полуокръжности, противоположно обърнати една
към друга и свързани помежду си. Затова чертежът
e доста сложен.

Отточка G прекарваме три прави. Направление™
на първата права се определя от точка G и диа¬
гоналната точка а. Тя засича отвесната права АС
в точка 1. Направлението на втората права се оп¬
ределя от точка G и диагоналната точка с, която
засича основната хоризонтална линия на квадрата
CD в точка 2. Третата права мпнава през точка G
и диагоналната точка d.

Прекарваме още една права от точка F и диаго¬
налната точка d. Тя засича основната линия на ква¬
драта CD в точка 3. За да определим пресечните
точки, конто служат за центрове на двете полу¬
окръжности на буква S, съединяваме чрез прави
точка 1 с точка 3 и точка 2 с точка F и намираме
центъра на долната полуокръжност — точка 4.
Центърът на горната полуокръжност — точка 5,
намираме, като засечем правата Gd с права, която
минава през диагоналната точка b и точка Е. От
точките 4 и 5 правим съответните линийки, успо¬
редни на оста II, отмерваме ширината на перото и
от тях с радиус съответно до AB или CD описваме
дъгите на буква S. Долу извивката продължава по

окръжноетта на буква О. От точка 4 с радиус до
точка H засичаме правата 2—F. Тази извивка от-
сича дължината на буквата S и същевременно слу¬
жи за сериф.

Горната част на буква S оформяме, както при бук¬
ва С, като от точка 6 с радиус до точка G описва¬
ме външната линия на горната извивка. А отточка
H описваме вътрешната дъга. Краят на буквата
отсичаме с отвесна права, която e допирателна към
долната външна полуокръжност.
Пространството между двете окръжности съеди¬
няваме, като правим допирателни линии на горната
външна окръжност с долната вътрешна и обратно.
Построяване на главната буква Т
Отвесната греда на главната буква Т (фиг. 400) раз-
полагаме по средата на квадрата по равно от две¬
те страни на отгеената разполовяваща квадрата
линия GH.

От точка H и диагоналната точка а, също от точка
H и диагоналната точка b прекарваме прави, конто
да засекат горната хоризонтална линия AB на ква¬
драта в точките 1 и 2. Така намираме дължината
на проектираната в квадрата хоризонтална греда
на буква Т. От точка 1 отвеждаме права в точка
С. С тази наклонена наляво линийка засичаме ля¬
вата страна на хоризонталната греда.Дясната стра¬
на засичаме с отвесна или леко наклонена навътре
линийка. Така засечените краища па хоризонтал¬
ната греда на буква Т оформяме с извити надолу
серифи.

Построяване на главната буква U
Главната буква V в латинския езпк се употребя-
вала за обозначаване на два звука — звука в и зву¬
ка у. Под влияннето на шрифта рустика формата
на главната буква V постепенно се изменила, като
дясната наклонена греда ставала все по-отвесна, а
лявата наклонена греда получила извита, леко дъ-
гообразна форма. По-нататък в развнтието на ун-
цналния шрифт се появнла съвсем нова форма на
буква V. Дясната греда на новата форма па бук¬
ва V станала съвсем отвесна, а лявата — силно из¬
вита дъга, която се доппрала едва до долната част

401. Построяване на буква И

402. Построяване на буква Ж

403. Построяване на буква Ч

239