Построяване на главната буква К
Буква К (фиг. 394) построяваме така: през диаго¬
налните точки bud спускаме отвесна права. Тя
пресича основната линия на квадрата CD в точка 1.
Прекарваме още една права през диагоналната точ¬
ка b и точка F, която засича правата AB в точка 2.
От точка 1 отвеждаме права в точка А. Тази пра¬
ва дава направление на долната наклонена греда
на буква К и засича хоризонталната разполовява¬
ща квадрата линия EF в точка 3.
От точка 2 отвеждаме права в точка С. Тя дава
направление на горната наклонена греда на буква
К и засича правата А-1 в точка 4. При по-тънки
греди (до 1/10) използуваме точка 4, за да прека¬
раме дясната линия на отвесната греда на буква
К, а когато имаме по-дебели греди (1/9, 1/8 и пр.),
използуваме точка 3. Ширината на гредите нами¬
раме,като засечем външната окръжност с успоред-
ни на оста II линийки.

Буква Ж- Дясната половина на буква Ж (фиг. 402)
по конструкция и форма винаги наподобява фор¬
мата на буква К, а лявата й половина e съставе-
на от същото К, обърнато симетрично наляво. То
e построено по симетрия, без да се спазва дукту-
са на перото (при правилно водене на перото ще
се получат обратни дебелини — горната наклонена
греда дебела, а долната — тънка). Тази неправил-
ност ни задължава да използуваме за дясна стра¬
на самата буква К малко стеснена и симетрично
да я обърнем наляво, за да оформим цялата главна
буква Ж.

Построяване на главната буква M с остри вър¬
хове

Буква M e конструпрана много сложно от четири
различно поставени в пространството греди.

При построяване на буква M (фиг. 395) постъпва- _
ме така: Долната линия P(S)Q на проектираната в
квадрата главна греда пресича диагонала СВ в точ¬
ка 1. От точка А отвеждаме права в точка Н. Тя
пресича линията P(S)Q в точка 2.
За да намерим наклоните на външните линии на
буква М, съединяваме чрез прави точка 2 с точка
С; точка P(S) с точка Н; точка H с точка 1; точка
1 с точка D.

Дебелините на гредите намираме по правилото, ка¬
то засичаме навътре с къси линийки, успоредни на
оста П. Лявата външна греда в надписа на Трая-
новата колона e писана с по-голям наклон на пе¬
рото, за да стане по-тънка. Ние също можем да
коригираме тази греда, като я стесним малко от
едната й страна.

Двете крайни греди завършват долу с по 2 серифа.
Построяване на главната буква N с остри вър¬
хове

Буквата N e оформена от две отвесни греди, свър-
зани с една наклонена греда, която започва от гор¬
ния край на лявата греда и завършва на долния
край на дясната отвесна греда. Разликата в дебели¬
ните на гредите на буква N, когато e написана при
по-малък наклон на перото, e минимална. За да по¬
лучи по-широка наклонена греда и по-тънки от¬
весни греди, шрифтописецът e обръщал перото под
по-голям наклон, стигащ до 45 градуса. Освен то¬
ва наклонената линия има ентазис — леко повива-
не надолу на гредата от архитектоничната тежест-
За да построим буква N (фиг. 396), спускаме от диа¬
гоналните точки а и с и диагоналните точки b и
d отвесни прави.

Дебелината на тези отвесни греди намираме по пра¬
вилото, като засичаме външната окръжност. Ново-

С i D

394. Построяване на главната буква К

236

395. Построяване на главната буква M

получените външни линии на гредите пресичат пра¬
вата AB в точка 1 и правата CD в точка 2.
Разстоянието между точките X и I и между точки¬
те I и Y (ширината на перото отмерена по оста II
от двете страни на центъра на окръжноетта) раз-
деляме на половина — точка 3 и точка 4.
Наклонената греда получаваме, като от точка 1
прекараме права през половинката — точка 4 и от
точка 2 през точка 3.

Ако искаме да направим наклонената греда на бук¬
ва N по-широка, отмерваме тези половинки по ди¬
агонала CD.

Построяване на главната буква И с остри вър¬
хове

Българската буква И e подобна на латинската X,
само че отвесните греди са дебели, а наклонената
тънка и започва от дясната греда горе и завършва
на долната част на лявата греда.
Буква И (фиг. 401) построяваме, като спуснем от¬
весни прави от пресечните точки между диагона¬
ла СВ и вътрешните дъги на буква О — точка 1 и
точка 2. Дебелината на гредите намираме по пра¬
вилото, като засичаме навън окръжноетта. Прави¬
те, конто минават през точки 1 и 2, засичат също
външната окръжност в точките 3 и 4. През точки¬
те 3 и 4 прекарваме къси линийки, успоредни на
оста II, и засичаме съеедната линия на гредата в
точките З1 и 41. Съединяваме точка 4 с точка З1 и
точка 3 с точка 41 и оформяваме наклонената гре¬
да. Тя също има лек ентазис. При по-голяма дебе-
лина на гредата върховете стават отсечени.
Построяване на главната буква Р
Буква Р (фиг. 397) построяваме, като от точка F
и диагоналната точка b прекарваме права да засече
горната страна на квадрата AB в точка 1. Точка 1
съединяваме чрез права с точка С. Тази права за-

А 1 в

396. Построяване на главната бі/ква /V

сича хоризонталната разполовяваща квадрата ли¬
ния EF с точка 2. От тази точка издигаме отвес¬
на права. Тя e дясната страна на отвесната греда
на буква Р. Лявата линия (т. е. дебелината на гре¬
дата) намираме по правилото, като засичаме наля¬
во. За да намерим центъра на извивката, прекарва¬
ме права от точка А и точка F и пресичаме правата
С-1 в точка 3. През нея прекарваме къса успоредна
на оста II линийка и върху нея отмерваме ширина¬
та на перото — точка 3х. От точка 3 и З1 с ра¬
диус до AB, описваме извивката на буква Р. Тя за¬
вършва леко нагоре, без да опира до отвесната гре¬
да. Отвесната греда завършва горесъесериф, обър-
нат наляво, а долу с два серифа. Обърнатият на¬
дясно сериф e малко по-дълъг (за балансиране на
извивката).

Построяване на главната буква Q
Буква Q (фиг. 410) конструираме, като използува¬
ме всички данни за буква О, а опашката й пост¬
рояваме така:

Диагоналната линия на квадрата СВ продължава-
ме извън очертаннята на квадрата вдясно нагоре.
Също продължаваме вдясно и основната линия на
квадрата CD. С права, която минава през точките
G и F, засичаме в точка 1 продължението на ли¬
нията CD. От точка 1 издигаме отвесна права, до-
като засече продължението на диагоналната линия
СВ в точка 2. От точка 2 прекарваме вдясно (и вля¬
во) къса права линийка, успоредна на оста II, вър¬
ху която отсичаме ширината на перото. От точка 2
с радиус до точка 3 (получена от пресичането на
външната и вътрешната окръжност на буква О
вляво от оста II) очертаваме дъга. Със същия ра¬
диус очертаваме горната линия на опашката. Ако
искаме да скъсим опашката на буква Q, използу¬
ваме точка 2" с радиус до точка 3. Ако удвоим