Шрифтът през вековете 12

Пиктограмите като картинни знаци на предмети и
явления преминали и се утвърдили в писмото на
египтяните, шумерите, критяните, китайците, май¬
те. Окръжаващите предмети и конкретни прости
явления обаче не са били достатъчни, за да може с
техния графичен образ да се„разкажат", „изразят"
всички мисли и отвлечени понятия от обогатения
речников състав на езика. Тогава човекът, който
векове наред използувал пиктограмите като сред¬
ства за съобщение, прибягнал към „такива писмени
знаци, съдържанието на конто вече не съвпадало с
техния рисуван образ".

Когато искал да изрази предмета „слънце", той ри-
сувал пиктограмата „слънце", т. е. видимия образ
на слънцето, графически изразен чрез окръжност,
обиколена с лъчи. Но трудно било да изрази отвле-
ченото понятие „ден". Логическата връзка между
слънцето и времетраенето „ден" дошла на помощ.по-
неже с изгряването на слънцето започва денят и съе
залязването му завършва. Той отъждествил поня¬
тието „ден" с предмета „слънце" и започнал да упо-
требява пиктограмата „слънце" като картинен знак,
в който вложил ново съдържание — понятието
„ден". По подобен начин създал други идеограми.
За да изрази понятието „небе" или „богове", изпол¬
зувал пиктограмата „звезда". Египтяните, за да оз¬
начат понятието„справедливост",употребявали пик¬
тограмата „щраусово перо", защото всичките пера
на щрауса били еднакво дълги; за да означат поня¬
тието „година", рисували „палмово клонче", защото
всеки месец израствало ново клонче; за „трудолю¬
бие" употребявали пиктограмата „пчела" и т. н.
Северноамериканцитеозначавали „дете"чрез рисун-
ката „показалец върху устните", защото детето
не можелода говори.

Очевидно е, че картинният знак не се променил, а
се променило съдържанието му. За да се „прочете"
този знак, трябвало предварително да e уговорен
неговият смисъл. Така при установено общество и
установен език към средствата за общуване чрез
рисуване навлязъл нов елемент — договореност ме¬
жду хората от едно племе как да разбират сми-
съла и формата на даден картинен знак. Знакът
получил постоянно значение. Този вид картинни
знаци наричаме идеограми. Думата идеограма есъе-
тавена от гръцките думи: [Séa — идея, представа,
понятие и урацца — писмен знак, буква. Идеогра-
мата e картинен знак, съдържанието на който не
съвпада с неговия рисуван образ, знак, който пре¬
дава едно понятие. Обикновено съответствува на
съществителна дума с отвлечено значение.
Дълго време даден картинен знак ce e употребявал
паралелно и едновременно ту като пиктограма, ту
като идеограма.

Идеографичното писмо (фиг. 7 и 8), идейният шрифт
e по-високо стъпало в развитието на картинния
шрифт.

Рисунката на отделен предмет, пзобразен в пикто¬
графичното и идеографичното ппемо, по нищо не
се различава от същня предмет, парисувап в една
графична или живописна картина. Обаче целта и
предназначенпето определят ролята на рисунката.
В картината рисунката на дадгн предмет e подчи¬
нена на общата художествена концепция на ком-
позицията и тя заема значително пли маловажно
място, каквото и e определил художникът, за да
изясни своята художествена идея. Следователно
рисунката не носи отделно значение или символ, до-
говорени с други лица от обществото, като отделни
знаци. Тя e функция от цялата композиция и уча-
ствува само веднъж на определеното и място.
В писмото всички знаци иматеднаква роля,еднак-
ва значимост.Теса еднакво важни. Когато угово¬
рена рисунка на предмет, животно и друтиевляз-
ла в поредицата на писмените знаци, тя изпълня-
ва функцията на шрифтов знак с предназначение
да напомня, да служи за съобщение, като нарису-
ваният предмет възобновява представите на „чете-
щия" за истинскня предмет и възбужда аналогии
за изговорното му звучене в говоримия език.
Пътят от ндеограмата до фонетичните форми на
днешното писмо e дълъг.

Древните цивилизации в долината на река Нил и
в Месопотамия са ни оставили безброй образци
за развитието на писмото.

Обикновено учените спорят коя култура e по-
стара —дали шумерийската, или египетската. Ка¬
то сравним най-старите запазени произведения на
изкуството на двете цивилизации, за нас e ясно, че
културата на древния Египет e по-завършена. Ри-
сунките са графически и декоративно по-зрели,
в тях проличава дълголетна традиция, което по-
казва, че духовният растеж на египтяните e бил по-
напреднал от шумерийската цивилизация по време
на нейното създаване.

В Египет най-добре са очертани преходите в раз¬
витието на писменоетта.

Древният Египет — държава на фараоните, на ре-
лигиозния култ за задгробен живот, на властолю-
биви велможи и потненат народ, на привилегирова-
ни и роби — e създал изкуство, внушаващо спо¬
койствие, ред, монументалност и вечност, макар
страната да e била изтощавана от продължителни
военни походи, разкъевана от жестоки нападения
и от вътрешни династични борби.
Тази страна, „люлката на цивилизацията", e имала
писмо, напълно оформено, четири хиляди години
преди нашата ера.

По тоалетните палитри от плочест камък, по пла¬
стинки от слонова кост, по дъеки от черно дърво,
липа или сикомор, по цилиндрични печати, по де-
лови документи, написани върху отломъци от гли-
нени съдове и между фигурните изображения по
стените на гробниците се намират особени писме-

4^D%(?jn

/WW

Ш %0 -&-^=OD=.p

12 13

17 18 19 20 21

9. Египетски фонетични йероглифи

ІЗО^і ^6 Ш ^ ^ С^Г-.^^

ни знаци, конто египтяните наричали m-d-r n-t-r
(„божествено слово"), като вярвали, че писмото e
дар от бога на мъдроетта — Тот. Това са същите
знаци, конто по-късно гърците видели изеечени по
стените и колоните на храмовете, дворците, обелис-
ките и ги нарекли йероглифи (таблица стр. 245), Хе-
родот II, 106 — свято египетско писмо. За първи
път в 200 година от н. е. Климент Александрийски
(Тит Флавий Климент, 150—217 г.) в своята книга
Stromati ѴІѴ. 20, 21 въвежда термина íspoyAucpcxá
уря^ата- Иероглиф произхожда от гръцките думи
ispôç — свят, свещен, божествени yXúcpw — изря-
звам, гравирам (на камък).

По външен вид йероглифите представляват малки
изображения на хора, животни, птици, растения,
съдове, земеделски сечива, оръжия, небесни тела,
геометрични фигури и други, гравирани или нари-
сувани с най-големи подробности и с най-голяма
точност.

За да бъде ясночетлив изобразеният върху плос-
коетта образ, художниците избирали такова по¬
ложение, в което всички характерни белези на
предмета да се виждат едновременно: амфората e
нарисувана с двете дръжки Çj ; тялото на со¬
вета e погледнато в профил, а главата e обърната
към зрителя |^ • (показва повече белези); ска-

рабеят пък e погледнат отгоре ^ ; езерото -

също ¡ШЛИ .

Така за физическите предмети били установени

характерни пози.

За отвлечените понятия художниците създали

лесно разбираеми символни начертания:

а) косвено намекващи за съдържанието на думата;

Прибор за писане ^¡ —„пиша", ръце държат щит
и боздуган Q-Q — „сражение", воин"; слънце

О — ,Ден";

б) начертания съе знацн, нагледно предаващн дей¬
ствие.

Крачещинозе— Д „вървя";седящчовексръка

в устатаси ф. —„ям";две ръце с весло ^ —

„греба"; птица, разперила крила fä —„летя",

в) начертания съе знаци-символи — идейнп асо-
циацни.

План на къща ¡—^ - „дом", „излпзам"; по¬
гон на храм с=| ~ — „небе"; два хълма, по
средата долина £=û — „планина"; орна земя,
пресечена с напонтелни канал и щщ — „ном";

вълнообразна линия лааалл — „вода".

Колко e траел периоды на създаване и устано-
вяване знаците на йероглифната система, ние не
знаем. Но още в додинастическата епоха, ко¬
гато Египет не e бил обедннеи в една държава,
писмото e било установено с всичките видове ос-
новни знаци и начини за съчетаването им, конто
с малки изменения са изиолзувани непрекъснато
чак до първата половина на III век от н. е.
По своята същност йероглифното писмо e било
съетавено от събрани в сложна система изобрази-
телни, символични или идеографични и фонетични
знаци в един и същ текст, дори в една дума.
Изобразителните йероглифи — най-старата кате¬
гория знаци —„рисували" направо думата: изоб-

ражението на рало ^ означавало думата „ра¬
ло", на жирафа Î — „жираф" и т. н.