1/3 1/4 1/5

1/9 1/10 1/12

382. Начин за намиране ширината на гредите

1/40

383. Помощни линии ва разширяване и стесняване на
буквите

Предимства:

1. Ако ни e известна ширината и височината на
една отвесна греда и ъгълът, който сключва с ръ¬
ководните линии, ние можем да построим цялата
азбука.

2. Съотношението между отвесните и хоризонтал¬
ните греди се определя от само себе си при вся¬
ка избрана ширина на перото.

3. Този метод може да служи за проверка за пра¬
вилно писане и научно вярно изграждане на бук¬
вите според Рпмския капиталис монументалис.

4. Той дава неограничен!! възможности за уголе-
мяване или намаляване на буквата по желан от нас
размер.

5. Важи също за разширяване и стесняване на бук¬
вата.

Може да се изграждат букви при всякакъв наклон
на перото от 0 градуса до 90 градуса, докато при
схемата на старите майстори e даден само един раз¬
мер на гредата, който може да се утолеми.
Това обаче e необработена буква. Тепърва худож-
никът ще работи върху нея, за да и придаде ес-
тетическа красота.

Така построеният квадрат с вписана в него буква
О (фиг. 381) ще ни служи постоянно за основа да
чертаем всичките букви от латинската азбука и
множество букви от българската азбука.
За да не се претоварва чертежът с излишни за да-
дената буква линии, ние ще даваме само необхо-
димите основни линии и точки.
В големия квадрат на фиг. 382 e показано как чрез
наклонената линия GC можем да разделяме шири¬
ната на квадрата на равни части и да намираме же-
ланата ширина на отвесната греда на буквата.
В малките квадратчета на същата фигура e пока¬
зано поотделно как се намира всяка желана ши¬
рина на отвесната греда на буквата, която e една
част от височината (или ширината) на квадрата,
например 1/3. След това следват 1/4, 1/5, 1/6,1/7,
1/8, 1/9, 1/10, 1/12. А 1/40 e показана във втория
квадрат на фиг. 383.

В двата квадрата на фиг. 383 са показани няколко
помощни линии, чрез конто можем да разширява-
ме или стесняваме буквите.

Въз основа на всички дадени дотук теоретически
правила, сумирани в изграждането на буква О,
вписана в квадрат, ние іце построим буквите от ла¬
тинската и българската азбука, като се съобразя-
ваме с пропорциите, употребени при оформяването
на надписа на Траяновата колона в Рим.
Предварително трябва да припомня, че буквите,
конто ще се получат от функционалното изгражда¬
не, са необработени—те са само здравата конструк¬
ция, вярната основа и пропорция на буквата. Към
получената форма трябва да се прибавят всички
графически тънкости, за да стане буквата напълно
художествена.

230

384. Построяване на главната буква А с остър връх и

Построяване на главната буква А с остър връх
Буквата A e съставена от три греди. Двете накло¬
нени греди се събират горе във връх, а долу се раз-
ширяват. Буквата A e нормално разширена, когато
външните линии на лявата и дясната греда опират
в диагоналните точки end, получени от пресича¬
нето на диагоналите на квадрата с вписаната ок¬
ръжност. Те са постоянни точки.
Понякога буквата А може да се стеснява или да
се разширява извън тези точки. За изграждането
на такава буква А са нужни допълнителни данни
за ширината на буквата.

За да напишем буквата А с остър връх (фиг. 384),
трябва левият ъгъл на ръба на перото да се опре
на долната линия P(S)Q на проектираната в квад¬
рата главна греда, като средата му съвпадне с от¬
весната разполовяваща линия.
Буквата А построяваме по следния начин:
Върху правата P(S)Q отляво и отдясно на точка I
(образувана от пресичането на отвесната разполо¬
вяваща квадрата линия GH и долната линия PQ на
проектираната в квадрата главна греда) нанасяме
двете половинки на хипотенузата JL (т. е. цялата
ширина на перото, виж фиг. 381). Получената точ¬
ка 2 съединяваме с точка с, а точка 3 с точка d. Та¬
ка намираме външните линии на двете наклонени
греди. За да намерим техните вътрешни, успоред-
ни линии, използуваме правилото за засичане с ли-

проиэводните букви Л, V, Д

ния, успоредна на оста II, окръжностите на буква
О. От точките end засичаме вътрешните полуок¬
ръжности на буква О с линии, успоредни на оста 11.
Същото правим и на горния край на линиите. През
новополучените точки с1, d1, e и f прекарваме вът¬
решните линии на наклонените греди на буква А.
Хоризонталната греда на буквата А прекарваме
непосредствено под центъра на квадрата, като през
точка X изтегляме успоредна права на EF. При
по-дебели греди трябва да поставяме хоризонтал¬
ната греда по-надолу. ;;■: »
При 0° двете наклонени греди са еднакво дебели.
Дебелината на лявата наклонена греда, сравнена с
дясната наклонена греда, се намалява в зависимост
от градуса.

Ако искаме върхът на буква А да не излиза над
квадрата, ще поставим левия ъгъл на ръба на пе¬
рото по-ниско, а десният ъгъл на ръба на перото
да опре на линията PQ.

По същия начин постъпваме, когато искаме да на¬
правим буква А с тъпо отрязан връх, тогава дес-
ния ръб на перото ще опрем на горната хоризон¬
тална линия на квадрата.

При 45° наклонът на оста II съвпада с диагонала
на квадрата CD. Тъй като наклонът, прекаран перз
точката на пресичане на външната линия на дяс¬
ната греда с външната окръжност, излиза извън
кръга на О, то,за да намерим дебелината на дяс-

231