да намерим ширината на перото, трябва да по¬
строим мравоъгълен триъгълник със съответната
пропорция — четнрн дяла за главната греда и един
дял за хоризонталната — нанесенн по страните на
триъгълника ABC. Дължината на хипотенузата
АС ще бъде търсената ширина на перото за даде-
ния случай (фиг. 379).
Съотношението между главната отвесна греда и до-
пълнителната хоризонтална греда ще бъде запазе¬
но винаги, при всички възможни дебел пни на глав¬
ната греда, ако графичната следа на перото сключ¬
ва с горната хоризонтална линия за писане един
установен ъгъл.
Този геометричен принцип има сплата на закон.
Законът ще гласи: съотношението между отвес¬
ните и хоризонталните греди зависи от градуса
на наклона на перото, който сключва с хоризон¬
талната линия за писане, независимо от шири¬
ната на перото.
Всяка буква, пзградена според този закон като
съотношение между главните и второстепенните
греди, графически ще изглежда така:
I. При еднаква ширина на перото графичната следа
намалява міирината см. Съотношението между от¬
весната и хоризонталната греда се запазва (фиг.
380, А).
II. При равни отвесни греди, за изравняването на
конто се сменя ширината на перото (фиг. 380, В).
Друг важен проблем e наммрането височината на
буквата спрямо ширината на отвесната главна гре¬
да и установяването коя ширина спрямо височи¬
ната e най-подходяща. Този проблем e мъчно разре¬
шим, защото зависи от много предпоставки — пред¬
назначението на шрифта, мястото му, композицион-
ната връзка между другите елементи и прочее.
В надписа на Траяновата колона шрифтописецът e
отмерил дванадесет пъти ширината на графичната
следа и e намерил височината на реда — 1:12.
Обаче в други римски надписи съотношението ва-
рира. Старите теоретици също дават различии съот-
ношения между отвесната греда и височината на
буквата — Пачиоли 1:9, Дюрер 1:10, Верини 1:7 и
т. н. За намиране височината виж на стр. 230.
E E E E E
Съотношение — 10:1 3:1 1:1 1:6
Наклон" ~W~......"5°457.........18ѴІ57 45o" N0 30'
ЕЕ E ES
Съотношение —■ 10:1 3:1 1:1 1:6
Наклон- б5 5°45' 18°15' 45° "~80°307
330. Съотношение на гредите при различии градуса и пера
Досега разгледахме и установмхме редица зависи¬
мости между наклона на перото и пораждащпте се
изменения в съотношението между гредите, като
за основа пи послужи буквата I. Тези зависимости
не са откъснатн от общото изграждане на цялата
азбука. Затова ние ще продължим разглеждането,
за да разберем как те влияят върху цялостното
изграждане на буквите от латинската азбука и на
много букви от българската азбука.
Построяване на главната буква О
За по-голяма яснота ще опишем чертежа според
последователността на действнята, конто са обоб-
щени във фиг. 381.
Между две хоризонталнн линии за писане с про-
пзЕолна височина построяваме квадрата ABCD.
Прекарваме диагоналите на квадрата AD и СВ и го
разполовяваме с хоризонталната линия EF и вер-
тикалната GH, конто ммнават през центъра на квад¬
рата I. В квадрата вписваме окръжност. Вляво
от квадрата, между двете успоредни линии, с на¬
клонено перо построяваме отвесна греда J KLM с
пронзволно взета дебелина. Наклонените краища
на гредата сключват ъгъл с горната и долната хо¬
ризонтална линия за писане. Между тях се обра¬
зува ъгъл, напр. 18°15'. Ако продължим нагоре
лявата отвесна линия J К на гредата така, че да пре-
сече горната хоризонтална линия,ще се образува
триъгълник JNL. От точка J — NJ e ширината
на хоризонталната греда — прекарваме правата
JO, успоредна на горната хоризонтална линия за
писане, която засмча лявата страна на отвесната
греда в точка J1, квадрата ABCD и окръжноетта.
От точка N нанасяме надолу по линията NK ши¬
рината на отвесната греда (J J1). Получената от¬
сечка NP e равна на отсечката J Jl. От точка Р пре¬
карваме нова успоредна права PQ, която засича
дясната страна на отвесната греда в точка R и пре-
мпнава през квадрата. Тази линия засича лявата
страна на квадрата в точка S. От нея прекарваме
до точка G линия, която засича в точка Т успоред-
ната линия JO, т. е. проектираната в квадрата
допълнителна хоризонтална греда. Оттази засечна
течка издигаме отвесна линия, която да пресече
горната хоризонтална страна на квадрата в точка
Т1. Съединяваме точка Т1 с центъра на квадрата в
точка I и намираме наклона или оста на буквата
О — T4U. Чрез перпендикуляр през точка I пре¬
карваме друтата наклонена oc VIW.
Тези две оси ще наречем ос I и ос 11.
Върху ос II нанасяме от двете страни на точка I
хипотенузата JL на триъгълника JNL, т. е. самата
пълна ширина на перото, в точките X и Y. От тях
със същия радиус на вписаната окръжност изтег-
ляме вляво и вдясно вътрешните полуокръжности
на буквата О. Двете вътрешни полуокръжности ще
се пресичат по оста I — горе вляео от отвесната
GH, долу обратно — вдясно.
228
N
Ті
J'
G
2
В
О
Q
ос H
V
w
M
к
/
381. Построяване на главната буква О
H
и
осі
Z
D
За пълнота на чертежа прекарваме през точка M
в долния край на квадрата успоредната права M-Z.
Тя e проектираната в квадрата долна хоризонтална
греда.
Точките, конто се образуват от пресичането на диа¬
гоналите с окръжноетта, ще наречем диагонални
точки и ще ги отбелязваме с буквите а, Ь, с, d.
Ана.іизиране на построената главна буква О
1. Външната линия на буква О e пълна окръжност.
2. Вътрешната линия на буква О се образува от
заемчането на двете полуокръжности, което става
по оста I.
3. Средната хоризонтална разполовяваща квадрата
линия EF засича в двата си противоположни края
външната и вътрешната линия на кръга на буквата
О. Отсечката, сключена между тези кръгли линии,
e равна на дебелината на отвесната греда (графич¬
ната следа).
4. Оста II засича кръга на буква О и на това място
се отчита цялата ширина на перото.
Най-голямото разширяване между окръжноетта
и вътрешните дггн става върху линията на оста II
вляво и вдясно, а най-тясното—върху линията на
оста I горе и долу.
Правило:
Всяка част на двете окръжносши на буквата
О (външната и вътрешната линия), засечена с
успоредна на оста Л линия, дава ширината на
перото в съответното място и определя стесня-
ването или разширяването на наклонените
греди.
Ако през кое да e място на окръжностите прека-
раме една права линия от едната до другата страна
на квадрата, тя ще пресече двете окръжности по
на две места горе и долу. За да намерим нейната
съответна успоредна, от точката на пресичането на
външната или вътрешната окръжност трябва да за¬
сечем с успоредна линия на оста II насрещната ок¬
ръжност (виж фиг. 384).
Изводите от анализиране на функциите, породени
от перото в буква О, ще ни послужат при постро¬
яване на останалите букви от азбуката.
За построяване на всички останали букви ще из-
ползуваме конструкцията на буквата О.
229