оффе

E E E E
A A A A
В В В В

1 2 3

370. Основни семейства шрифтове

В

_1_

В

A

с

G

В A

Cf"- G

■ £-----Э J

_____ F

D E

С

D E

a b

371. Латинската буква 1, написана с наклонено перо

В А

abc d

372. Намиране наклона на перото

0°

9°30' 26°30' 45° 63°30' 90°

ІГГГГГ

373. Широко перо под различен наклон

като отвесната греда етънка, а надебеляването става
при горната и долната линии за писане (фиг. 369).
Семейства шрифтове

Досега въз основа на проучванията на Тибодо бук¬
вите се разграничаваха по семейства според тех-
ните серифи. Серифите обаче са завършващи укра-
сата елементи, конто в архитектурната постройка
на буквата играят декоративна роля. Ако премах-
нем серифите на различните видове букви, те ще се
лишат от украса, но ще запазят архитектоничното
си изграждане. Например ренесанс-антиквата ще
загуби извитите си серифи, но ще запази редуване-
то на тънки и дебели щрихи по наклонена ос, а
класицистичната антиква — по отвесна ос, и нито
едната, нито другата не ще станат гротеск, т. е.
като премахнем серифите, те не ще сменят дебели-
ните си, нито ще станат еднакво равни гредите им.
Трябва да потърсим такъв признак за разпозна-
ване, който да e основен в изграждането на кон-
струкцията на буквата. Най-важните фактори при
изграждане на формата на буквата са:

1. Формата на инструмента за писане.

2. Наклонът на перото спрямо хоризонталните ли¬
нии за писане. Тези два фактора се сумират в един
общ признак — оста. Оста e единственият верен
признак, по който ще разпознаваме стила или ха¬
рактера на отделните семейства букви. Като я ана-
лизираме, от нея ще получим всички данни за пе¬
рото, наклона и другите елементи.

Ние трябва да възприемем нова система за разгра-
ничаване на буквите по семейства. Според оста на
кръглите букви О и производните им ще различа-
ваме (фиг. 370):

1. Букви без ос, в конто кръглите части, отвесните,
хоризонталните и наклонените греди са еднакво
дебели — тук спадат гротескът, ежиптиенът. Упо-
требява се перото „Редис" или остро перо.

2. Букви с отвесна ос — право или отвесно изграж¬
дане, без ъгъл на оста, при 0 градуса. Употребява
се правото перо, което неизменно се държи успо¬
редно на хоризонталните линии за писане. Оста
на буквата О e отвесна. Хоризонталните греди са
съвсем тънки. Отвесните главни греди са де¬
бели. Тук ще причислим класицистичната антиква.
Ако пишем с перо, което има дебел ръб, ще при¬
числим още кларендона и полублока.

3. Букви с наклонена ос — наклонено изграждане
по ос под ъгъл от 1 градус до 45 градуса. Употре¬
бява се правото или наклоненото перо, което не¬
изменно се държи под определен ъгъл спрямо хо¬
ризонталните линии за писане. Характерно за този
вид букви e редуването на тънки и дебели греди.
Тук спадат монументалисът и ренесанс-антиквата.

4. Букви с хоризонтална ос—хоризонтално изграж¬
дане по ос под ъгъл от 46 градуса до 90 градуса.
Употребява се перото „Рустика" или правото перо,
обърнато перпендикулярно на линиите за писане.

224

Хоризонталните греди тук са дебели, а главните
отвесни греди —тънки. В този раздел влизат русти-
ката и италиенът.

5. Ръкописни и други букви, написание акварелна
четка, перо и други инструменти.
На буквите от тези главни семейства можем да
слагаме каквито искаме серифи и украси или пък
да ги стесняваме или разширяваме; можем да ги
правим тънки или тлъсти, те няма да загубят се-
мейната си прилика. Характерният, основен
строеж на буквата няма да се измени.
Функция на ъгъла

Латинската буква I e съетавена от най-прости еле¬
менти. Тя се пише само с една отвесна греда, коя¬
то започва от горната хоризонтална линия за пи¬
сане и достига до долната. В зависимост от перото,
с което ще я изтеглим, имаме два случая. В пър-
вия случай, изтеглена с право перо, тя завършва
горе и долу успоредно на хоризонталните линии за
писане, а във втория — изтеглена с наклонено пе¬
ро — завършва под ъгъл.

Ако между две успоредни линии за писане изтег¬
лим с наклонено перо една отвесна греда, перото
ще остави графична следа, която на горния и дол¬
ния си край ще завършва с наклон, т. е. под ъгъл
спрямо двете хоризонтални линии за писане. Тряб¬
ва да обърнем особено внимание върху този обра-
зуващ се ъгъл, който ще ни разкрие редица важнм
зависимости (фиг. 371, а, Ь, с).
Горната хоризонтална линия ще сключва съе за-
вършъка на тази греда ъгъл, обърнат с върха си
надясно (<А), долната — с върха си наляво (Горе наклонено завършващата линия на гредата ще
се опира на горната хоризонтална линия за писане
и от тяхното пресичане ще се образува върхът на
ъгъла (фиг. 371, Ь).

Като продължим лявата отвесна линия на гредата
от точка С нагоре, за да пресечем горната хори¬
зонтална линия, ще се образува триъгълникът
ABC. Прекараме ли от точка С една успоредна ли¬
ния на AB, ние ще получим два еднакви правоъгъл-
ни триъгълника.

Какви данни можем да извлечем от една отвесна
буквена греда (фиг. 371, с).

1. Отсечката АЕ ни уточнява височината на отвес¬
ната греда като височина на главните букви.

2. Отсечката IJ ни дава ширината на графичната
следа на отвесната главна греда (дебелината и).

3. Разстоянието между точките В и С e ширината
на графичната следа на хоризонталната греда.

4. Хипотенузата АС от триъгълника ABC уточня¬
ва градуса на ъгъла на наклона на перото спрямо
горната хоризонтална линия AB. Нейната дължина
винаги e равна на ширината на перото.
Намиране наклона на перото спрямо горната хо¬
ризонтална линия за писане на един шрифт и ши¬
рината на перото, с което e написан.

Когато украсата и серифите на буквите са скрили
наклона на перото, отразен в края на гредите, ние
можем да го възстановнм, ако знаем дебелината на
главната отвесна греда и на хоризонталната спома-
гателна греда на една поредица букви, а след то¬
ва да намерим оста на буква О. Постъпваме по след-
ния начин (фиг. 372, а, Ь, с, d):
Начертаваме една хоризонтална линия и я засича-
ме с една перпендикулярна (а). Към вертикалната
линия нанасяме дебелината на отвесната греда (Ь),
а към хоризонталната — ширината на хоризонтал¬
ната допълнителна греда (с). В получения четири-
ъгълник ABCD прекарваме диагонала АС, който
представлява наклона на перото спрямо горната
ръководна линия и същевременно ширината на пе¬
рото (d). След това търсим оста на буква О.
Широко перо под наклон от различии ъгли
Ако пишем с едно и също широко перо (фиг. 373)
и започнем така, че наклонът на перото да съвпад-
не с хоризонталната линия за писане, получената
отвесна графична следа щебъде равна на ширината
на перото, а хоризонталната ще бъде колкото e де¬
бел ръбът на перото. След това ако направим нови
опити и последователно сменяме наклона на перото,
т. е. изменяме градуса на ъгъла, заключен между
хоризонталната линия за писане и наклона на пе¬
рото (при 0°, 9°30', 26°30', 45°, 63°30' и 90й), ще за-
бележим, че отвесната графична следа, която оста¬
вя перото, намалява ширината си, а ширината на
хоризонталната греда се увеличава. Когато накло¬
нът на перото достигне 45 градуса, графичната сле¬
да на отвесната греда се пзравнява с тази на хори¬
зонталната греда. След този наклон ширината на
отвесната греда започва да намалява за сметка на
ширината на хоризонталната, докато при 90 гра¬
дуса наклон се получи обратното съотношение—хо¬
ризонталната греда заема цялата ширина на перо¬
то^ отвесната—само дебелината на ръба на перото.
Всички тези отделим опити са сумирани в чертежа
на фиг. 374, от който виждаме, че десният ъгъл на
ръба на перото стон винаги неподвижен в точка
А, а ръбът на перото се мести под различии ъгли.
Ако съединнм точките, оставени от левия ъгъл на
ръба на перото от 0 до 90", ще получим четвърт
окръжност. Очевидно ръбът на перото e имал функ¬
цията на радиус на окръжност.
Като наблюдаваме измененията на ъгъла, който се
сключва между наклона на перото и горната хори¬
зонтална линия за писане, и отражението, което
дава върху оставената от перото графична следа,
ние можем да извадим редица важни зависимости:

a) Радиусът на окръжноетта e истинската ширина
на перото.

b) Точките, конто се образуват от пресичането на
линията на наклона на перото с окръжноетта, на¬
пример точките M, J, F, определят градуса на ъгъ¬
ла, сключен между наклона на перото (в случая

225