ЕФ ЕѲ ЕФ
364. Херман Цапф, 1953 година
с геометрично чертане, против тази „геометрия"
ще въстанат мнозина. Ще кажат, че буквата не се
чертае, а се рисува. Те донякъде ще имат право и
мъчно ще ги опровергаем. Наистина буквата се пи¬
ше, рисува се и e графическо изкуство с голямо
естетическо въздействие и възпитателно значение,
но за да постигне правилно целите си, всеки шриф-
тописец трябва да знае да я изгради правилно.
Буквата като организъм — има анатомия, а ана-
томическите части имат своите функции и закони.
Владеенето на тези функции и закони, подкрепени
от чувството за форма, от вкуса и силата на талан¬
та, прехвърлят границите, откъдето знанието пре-
раства в изкуство. Добрият майстор ще провери
своите знания, а начинаещият ще усвоява правил-
С
ното изграждане, докато прерасне в майстор.
Предложената наука за функцията на буквите от
римския капиталис монументалис дава нови основ-
ни закони за функционалното изграждане на бук¬
вите и помага за правилното графическо изграж¬
дане на буквата, както перспективата помага на
графиката и живописта. Перспективата e наука, но
без познаването на нейните закони e немислимо
голямо произведение на изкуството.
Нека тази „геометрия за функцията на буквата"
има задачата на перспективата, т. е. да подпомага
правилното графическо изграждане на буквите.
Да бъде база, по която майсторът ще провери и ще
изгради буквите си, след което ще ги издигне до
произведения на изкуството.
В
А
365. Валтер Кех. 1956 година
222
Правилното построяване на буквите винаги e зани-
мавало практиците и теоретиците на шрифта. Въп-
росът — как резултатите от практиката да се пре-
върнат в ясни и системни теоретически закони за
изграждане на буквата, e бил постоянно разглеж-
дан в шрифтовата наука.
Разбира се, шрифтът най-правилно се изгражда
чрез перото, но за да се постигне голямо профе-
сионално майсторство, преди всичко трябва да
знаем какви възможности ни разкрива то. За да си
изясним някои закони и функции, произлизащи
от перото, ще трябва наблюденията ни над резул¬
татите от практиката да превърнем в сухи, но точ-
ни геометрични доводи (закони).
Обло перо
Металното обло перо завършва с едно кръгло ме-
тално листенце. Това перо, движено отвесно, хори-
зонтално и във всички направления, оставя с ця-
лата си ширина еднакво равна графична следа.
Външната и вътрешната линия на кръглата буква
О са отдалечени на еднакво разстояние една от дру¬
га и не се пресичат, т. е. буквите няматос (фиг.366).
Право перо
Право перо ще наречем онова широко перо, чийто
пишещ ръб e отрязан перпендикулярно на дръжка-
та му (под прав ъгъл спрямо дръжката) и шрифто-
писецът постоянно държи ръба на перото успоред-
но на горната хоризонтална линия за писане. Пра¬
вото перо оставя графична следа с цялата си ши¬
рина при отвесните главни греди, а хоризонталните
греди са тънки, колкото e дебелината на ръба на
перото. Съотношението между главните и хоризон¬
талните греди e голямо—1:16, 1:20 и проче,в зави¬
симост от дебелината на ръба на перото (фиг. 367).
Ако между две успоредни линии за писане изтеглим
с право перо една отвесна греда, перото ще остави
графична следа, която на горния и долния си край
ще завършва успоредно на горната и долната хо¬
ризонтална линия за писане.
Правото перо не изменя ширината на графичната
следа, която оставя при отвесните греди, т. е. не
губи от ширината си, дава отвесна ос на кръгла¬
та буква О и производните и. Най-тънките части
на буквата О се явяват горе и долу в мястото на
пресичането на отвесната ос с окръжността. Пра¬
вото перо създава симетрични форми, конто вну-
шават статично равновесие. Дебелината на отвес¬
ните греди и дебелите части на буква О, измеренн
на мястото, където ги засича средната разполовя-
ваща ги хоризонтална линия, са равни AB=CD.
Косо подрязано надясно перо, чийто пишещ ръб e
държан успоредно спрямо горната хоризонтална
линия, също може да остави графична следа с ця¬
лата си ширина и тънки хоризонталнм линии.
Наклонено перо
Наклонено перо ще наречем онова широко перо,
което шрифтописецът държи косо и постоянно под
И гто
366. Обло перо и графичната му следа
Л ITO
367. Право перо и графичната му следа
Л гто
368. Наклонено перо и графичната му следа
Л Г"ТО
369. Наклонено перо Рустика
един и съш/ьгъл спрямо хоризонталните линии за
писане, като оставя графична следа с наклонени
спрямо тези линии краища. То може да бъде пер¬
пендикулярно подрязано или косо подрязано спря¬
мо дръжката си. За нас e важно какъв наклон
сключва перото с хоризонталните линии за писа¬
не. Наляво подрязаното перо увеличава наклона,
стеснява отвесните греди и очертава широки хори-
зонтални греди. Надясно подрязаното перо нама-
лява наклона и запазва широки отвесни греди и
тънки хоризонтални греди.
Наклоненото перо създава несиметрични форми, в
конто балансирането на тежестите става по накло¬
нена ос. Играта на контрастиращи тънки и дебели
греди придава движение на реда.
Не са равни ширините на отвесните греди и на де¬
белите части на буква О. Надебеляването на буква
О e по-голямо вляво под пресечната хоризонтална
права, а вдясно над нея, точно по втората ос, отсеч-
ката AB e равна на CD и IJ; a EF и KL са по-голе-
ми и са равни на ширината на перото (фиг. 368).
Наклоненото перо, отрязано под много голям на¬
клон (перото Рустика), или правото перо, когато
ръбът му e обърнат перпендикулярно на хоризон¬
талната линия за писане, оставя графична следа,
223