358. Да м uà но да Моиле, 1480 година
359. Лука Пачиоли, 1509 година
360. Албрехт Дюрер, 1525 година
Старите автори на шрифтови книги се делят на две
групи по отношение метода на разкриване шриф¬
товата наука. Практиците като Вичеитино, Крес-
чи, Исиар и други изграждали своите букви с пе¬
рото. Чувството за форма им помагало да овла-
деят знанието за буквите и изкуството на шрифта
чрез практиката-Красотата била единствената им
цел, без да анализират откъде идва тя. Теоретиците
търсели красотата в пропорциите въз основа на
класическите канони и конструирали буквата
по геометричен начин, според наблюденията си и
изучаванията на епиграфските паметнпци. Всеки
съветвал да се пише буквата така, както сам в сво-
ята азбука e установил даден канон за шири ната
и пропорцията и.
Дамиано да Моиле (1480) пръв използувал квадра¬
та с вписана в него окръжност, за да разположитам
отделните букви (фиг. 358). Пачиоли (1509) уточ¬
нил серифите чрез различии по големина окръжно-
сти (фиг. 359). Дюрер (1525) се опитал да опрости
схемата на де Фанти и Торниело (фиг. 360). Тори
(1529) разделил квадрата на 100 квадратчета(фиг.
361)и посочил буквите I и Озаосновни приизграж-
дане на азбуката. Верини прибавил помощна хо¬
ризонтална линия (фиг. 362), Руано създал схема
на малките букви (фиг. 363). Така се заредили
редица книги с различно тълкуване за изграж-
дането на шрифта, докато се стигнало до извън-
редно сложната система на Жожон, който раз¬
делил големият квадрат на 64 малки квадратчета
и след това всяко квадратче на нови 26 квадрат-
чета — общо 2304 квгдратчета.В тази гъста мре¬
жа той построил своя шрифт.
Можем да изтъкнем като положително начало, че
някои стари майстори на шрифта и теоретици на
шрифта взимали формата на буквите I и О като
основни образци при изграждане на една азбука.
Наистина те имали праЕО. От тези две букви може
да се конструира дадена азбука:
От буква I могат да се вземат следните данни:
1. Дебелината на отвесните греди. 2. Височината
на буквите. 3. Серифите.
От буква О — извивките.
Така Пачиоли, Тори, Дюрер и други в своите об¬
разци давали определени точки за чертане на бук¬
вите, като не са спазвали строгото единно изграж¬
дане на буквите от цялата азбука. Образецът за
буква О бил изграден по един начин, а за буквите
С, D, Q и други, изграден по друг начин, с друга
ос. Това разностилие показва, че не са правени
проверки с перото. Наклонените греди също са
взети случайно — липсва цялостен принцип, връз¬
ка с изграждащия инструмент. Не са изяснили
две неща:
1. Ролята на наклона на перото за изграждане на
оста на буквата О и нейните производни — напри¬
мер кръглите букви С, D, G, Q, а още В, Р, R, S.
220
2. Зависимостта между наклона на перото и ъгъла,
който сключва перото с хоризонталните линии за
писане, за установяване на съотношението между
дебелините на главните и второстепенните греди.
Тези съставки се смесвали често. Оста на буква
О не отговаряла на осите на производните В, С,
D, G и прочее. К- Ф- Бауер отбеляза през 1923 г.
това несъответствие между кръглите букви. От
модерните шрифтови теоретици Херман Цапф не-
отдавна в стати я, отпечатана в Gutenbergjahrbuch
1953 год., обърна внимание върху този факт, раз-
гледа подробно достойнствата и грешките в изграж-
дането на азбуките на редица изтъкнати стари май¬
стори и посочи правилното държане на перото като
най-верен път за правилното изграждане формата
на всички букви от един вид шрифт (фиг. 364).
Валтер Кех в книгата си „Ритъм и пропорции на
шрифта", 1956, e измерил само външните качества
на шрифта, пропорциите на наклона спрямо висо¬
чината на буквата, пропорциите на редовете спря¬
мо плоскостта. Самите му букви, представени в
книгата за доказателство, не са съобразени нито
с наклона на оста, нито с редуването на тънки и
дебели линии (фиг. 365).
Тези наблюдения обаче не са достатъчни.
Тук ще се опитаме да продължим работата на ста¬
рите автори на шрифтови книги (без да забравяме
естествено модерните тълкувания) върху конструк-
цията на главните антиква букви и да установим
нов закон за функционално изграждане и конструи-
ране на антиква главни букви от типа на римския
капиталис монументалис, като използуваме на¬
клона на перото и буквата О като база и вътрешен
движещ фактор, който обуславя вътрешния смисъл
за изграждане на останалите букви. Ще се опита¬
ме да намерим връзката между ъгъла, сключен от
положението на перото и горната хоризонтална
линия за писане, и оттам — пораждащите се съот-
ношения между главната отвесна и второстепен-
ната хоризонтална греда и отражението им върху
наклона на оста на буквата О и производните и.
Този нов начин или закон за функционално из¬
граждане на буквите помага да се конструират
буквите от латинската азбука, а също и много бъл-
гарски букви при различии, свободно избрани де-
белини на перото, и при различии наклони, за раз-
лика от старите теоретици, конто задължаваха да
се работи само с определената от тях дебелина и
наклон, което ограничава избора на пропорция и
наклон. Това са били отделим показни азбуки, но
не цялостен принцип.
У нас принципът e по-сложен, но в замяна на това
той обяснява напълно всички положения на накло¬
на на перото при всички градуси и оттам — раз¬
личного съотношение между гредите, следователно
различните форми на буквите.
Понеже доказването на тези принципи e свързано
361. Жофроа Тори, 1529 година
363.Фердинанде Руано, 1554 година
221